А рхив от култовите интервюта на Мария Силвестър с нейните странни герои, често пъти напълно отхвърлени от обществото, се превръщат във видеоинсталация и заживяват нов живот в столичната галерия „Структура“.
Автори на творбата, носеща провокативното име „МО!“, са самата Мария Силвестър, Симеон Марков и Калин Серапионов, а откриването е тази вечер от 18 часа. В началото на кариерата си Мария Силвестър прави серия репортажи с обикновени, изтласкани в периферията на обществото граждани, а интервютата са излъчени в ефира на две вече несъществуващи телевизии - ТV7 и ТV2. Сред тях е незабравимият й разговор с жена, която прекарва голяма част от живота си на улицата, известен в социалните мрежи като „Студено ми е. И аз съм от СДС“.
Силвестър подхожда към героите си директно, но не агресивно, налага алтернатива на клишираното журналистическо поведение и предразполага хората от другата страна на микрофона да споделят открито своята истина. „Не съм искала да ставам журналист и май не съм точно в този ресор. Аз съм нещо друго, не знаем точно какво. Така както не знаем какъв е жанра на тези видеорепортажи, които разнообразяваха големите телевизионни шоута“, обяснява Мария. Репортажите й са на границата между журналистическото, художественото и политическото, и могат да бъдат отнесени както към Гонзо журналистиката, така и към социалния експеримент.
Видеоинсталацията в галерия „Структура“ е следствие на експериментална работа с личния архив на Мария Силвестър. Творбата е съставена от 3 отделни прожекции с общ звуков дизайн от Ангел Симитчиев. Името й „МО!“ цитира един от най-известните репортажи на Силвестър, в който случаен минувач влиза кадър, прекъсва интервюто и вбесено отсича: “Мо!”. Думите му са реакция на заобикалящия ни свят - непреводимо възклицание, превърнало се в синоним на парадоксалното и илюстрация на абсурда. „Никога не разбрахме какво е „Мо!“ и то стана символ на тези ситуации в живота - абсурдните. Без обяснение. Без логика“, казва Мария.
Видеоинсталацията „МО“ показва субективното, но и документално отношение към автентичния материал. Арт творбата преосмисля възможностите за нов прочит на репортажите и анализира употребата им в социалните мрежи и платформите за видео споделяне, извън контекста на телевизията.
Екатерина Томова
