- Г-жо Васева, започнахте ли вече да превалутирате авоарите си – все пак вие първа навремето пророчески изпяхте песента „Левовете в марки“, изпреварвайки Валутния борд, а после и кавъра й „Левовете в евро“?
- (Смее се.) Засега изчаквам първо да стане окончателно това реалност с еврото. Доколкото зная, това ще се случи на 8 юли, когато финално европейските институции ще ни пуснат в Еврозоната.
- Вървят дискусии „за“ и „против“ това, протести, вие в кой лагер се позиционирате и най-важното – с какви мотиви?
- Аз не съм икономист и не мога да кажа категорично как би се отразила смяната на лева. Може би туризмът и бизнесът ще спечелят от това, по-лесно ще се търгува, пазарите ще са по-отворени за нас. Дай Боже да са прави хората, които го твърдят. В крайна сметка каквото за народа, това ще бъде и за мен, все пак аз си живея в България. Нека бъдем позитивни – ще чакаме добри новини след приемането на еврото.
- Вие често пътувате в чужбина, какви са ви наблюденията за стандарта там и цените на стоки и услуги в сравнение с тези у нас?
- Да, ходим често до Германия. Мога да кажа, че там е по-евтино от нашите магазини. Ха дано, когато въведем еврото, и у нас цените да станат по-ниски на продукти и храни, както е в Западна Европа.
- Опасенията засега са, че ще поскъпнат, както и че инфлацията пак ще литне.
- Ами, който е живял в България през 90-те години, е имунизиран. Според мен като че ли този период с инфлацията го преминахме именно тогава, когато бе актуално да обменяме парите си в марки. Посветих на този социален феномен парчето „Левовете в марки“, като неслучайно албумът ми се казваше „Инфлация и любов“.
- Какво си спомняте от онези години?
- Помня как отиваш с една торба левове в чейндж бюрото и срещу нея получаваш само 100 долара. Беше тъжно, че за една нощ всичките спестявания на хората се приравниха към тази една банкнота.
Хубавото в ония времена беше, че който имаше тези долари, можеше да си купи един апартамент на доста ниска цена, хайде – не в центъра на София, но в кварталите „Дружба“ или „Младост“. Това беше добра инвестиция, защото виждате какво стана днес с цените на имотите. Те са по-скъпи дори от съседна Гърция, която уж има по-висок стандарт от нашия. Който се е сетил тогава да инвестира, днес е милионер.
- Сега и хонорарите на изпълнители и въобще артисти също ще се превалутират в евро. Вие в звездните си години какви пари взимахте – носят се легенди за дъжд от пари?
- Това е и вярно, и не съвсем. Не бих казала, че са били високи хонорарите ми, особено в началото. Бях новоизлюпена певица, така да се каже, и търсех своето място под Слънцето – в случая под прожекторите. Тогава няколко изпълнители изскочихме от фестивала за авторски песни „Пирин фолк“ и се борехме да получим изява чрез концертна дейност. Защото това е истинската сцена за един изпълнител – концертът. Това да пееш в кръчми, не е култура, нито дори шоу бизнес, там е халтура. Постижение е да се качиш на голямата сцена с прожекторите, със залата, пълна с хора, които са си купили билетче само за да те слушат, а не да ядат и да удрят кючеци. Така че на концертите пеехме, общо взето, само за слава и без пари. Паралелно с това обаче се разви едно друго явление – частните партита. Те се домакинстваха от елита на подземния свят.
- Кои можем да споменем, Васил и Георги Илиеви, други...?
- Рядко съм пяла на братята Илиеви, еднократно, бих казала, по някакви поводи. Сега се сещам, че още в зората на появяването на Васил Илиев имах едно участие в Боровец и се случи да пея пред него. Тогава бях с още няколко певци в тогавашния ресторант „Чамкория“. Васко влезе заедно с една новоизлюпена група от млади момчета, всички облечени в дънки и в сака в светъл цвят. Това бе много нетрадиционна мода за тогавашните порядки, която именно Илиев въведе. Всички бяха и с дълги коси.
- С кои други от ъндърграунда ви е срещала сцената, какви са ви впечатленията от т.нар. Кръстник на българската мафия Иво Карамански ?
- Аз съм пяла пред всички от ъндърграунда по едно или друго време. Бях поканена за 50-годишния юбилей на Карамански. Това беше човек, който разполагаше наистина с много власт и пари. Винаги се държеше много свободно, веселеше се като за последно и хвърляше пачки във въздуха. Някога, в онези години, купонът беше във въздуха. Случваха се невероятни неща. Заради това мнозина имат носталгия към онова време на Прехода.
- А виждали ли сте митичните куфарчета, раздавани от Луканов на избрани хора?
- За мен те не бяха лъжа, а 100% истина. Наричаха ги червените куфарчета, но какъв бе точно произходът им, не мога да кажа, тъй като не познавам историята в детайли. Факт бе обаче, че така изведнъж някой се озоваваше с купища пари, които личеше, че не знае какво да прави. И не знаеше, защото нямаше нито образование, нито икономическа мисъл. Всичко това бе обичайна гледка във времената на прехода от социализъм към напъпващия капитализъм. Точно на финала на стария строй, който тогава загниваше, изплуваха отнякъде хора, които станаха герои благодарение именно на тези куфарчета. Вечер по партитата се пръскаха торби с пари, вървеше неописуемо веселие. Създаваше се впечатление, че България е една купонджийска страна. Всяко второ заведение си имаше собствен оркестър. Това бе добре за нас, изпълнителите, защото всички свиреха и пееха на живо.
- В онези дни вие бяхте близка с легендарния певец и композитор Емил Димитров, дори живеехте за един период в дома му. Той как гледаше на метаморфозите в родината си, която възпя в химна „Моя страна, моя България“?
- Той беше разочарован от отношението на държавата към него заради това, че на старини не получаваше никакви пари. Споделял ми е, че получава от Франция, но не и от родната си страна. Не сме влизали в детайли, но мисля, че не беше чужда пенсия, а някакви права от песните, които там е пял, и на база на това получаваше редовно някакви финансови отчисления от Париж.
- Каква е съдбата на наследството на Емил Димитров?
- Най-голямото му богатство бе неговото творчество. Днес той си има наследници, които получават пари, ако някой например иска да купи и изпее дадена песен. А те всички са легендарни, стойностни и ще останат вечни във времето.
- Някоя вещ, нещо за спомен имате ли от него?
- Имам си само хубавите спомени. Пазя си и едно видео с него, в което пеем една негова песен в къщата му. Интериорът на дома му бе много артистичен, приказен, целият бе огледален.
- А песента „Левовете в евро“ как се появи и стана ли тя хит?
- Това се случи преди около десетина години, когато за първи път се заговори, че това може наистина да се случи в България. Така решихме да направим кавър на „Левовете в марки“ (1996 г.). Реално обаче трудно се повтаря един хит, какъвто стана това парче. То беше създадено с невероятна ритмика – динамична, бурена, турбо. Както сме си говорили с композитора Пламен Велинов, той е заимствал от ритмиката на Майкъл Джексън, в смисъл – модерна музика бе вкарал. Именно това направи песента много модерна за времето си, то не беше някакъв кючек, каквито тогава масово се правеха (а и продължават и днес). После с еврото се опитах да направя по-добро, но не се получи. То е все едно да изпея сега някаква нова версия на песента на Димитър Динев „Не мога да те забравя, Георги“. Няма как да стане. Тя също си остава класика в жанра вече толкова време.
- Вашият професионален път е свързан и с Италия. Кога отивате там – преди или след влизането им в еврозоната?
- Беше преди това, защото ми плащаха в старите им пари лири. Димитър Йосифов, нашият известен певец на канцонети, мир на душата му, ме изпрати на работа там с договор заедно с една българска група „Но смокинг“. Там пеех на техните фестивали. Всяко населено място си има за патрон даден светец. И на неговия празник идвахме и забавлявахме хората. Така обиколих цяла Италия, от Рим до Калабрия ме знаеха хората. Много хубаво беше. На база на това говоря италиански и зная всички техни песни. Имах ангажименти и покани да остана, но носталгията ме теглеше към България и се върнах.
- Последно да ви попитам как е здравословното ви състояние към днешна дата предвид борбата ви с мозъчния тумор, който увреди зрението ви?
- Точно днес (26 юни – б.р.) бях на преглед в една клиника в Мюнхен. Даже в момента с мъжа ми празнуваме хубавата новина, защото скенерът показа, че туморът е в ремисия – не расте след операциите. Докторите казват, че се иска време, за да възвърна зрението си. За Петровден се връщаме в България щастливи.
- Доколкото чувам, започвате пак с участията си?
-Така е, искам да се доближа отново до хората, да направя едно турне. Желая обаче не само да ходя по кръчми, а да се кача на голяма сцена, да чуят хората песните и словата ми, да им разкажа всичко, което съм преживяла. В тази връзка обмислям това да бъде моноспектакъл. Защото много хора са вдъхновени от силата на духа – когато човек преборва изпитанията, болестите, това е празник.
Това е тя:
Сашка Васева е сред легендите на попфолка
Първа възпя еврото през 2015 г. с песента „Левовете в евро“, кавър на хита й „Левовете в марки“ (1996)
Зад гърба си има още десетки хитове като „Не мога да те забравя, Георги“, „Инфлация и любов“ и др.
Родена е на 12 октомври 1966 г. в Дупница
Завършва „Музикална педагогика“ в ЮЗУ Благоевград
Женена е за бизнесмена Христо Бакърджиев, от когото има две деца
През септември 2017 г. участва във „Вип Брадър“.
В последните 10 лета любимката на народа се бори с тумор, който увреди зрението й сериозно
Любомир Старидолски
