Д ушата на компанията – така наричали Мартина Вачкова като малка, защото много обичала да разказва смешни истории.
Това я провокирало и да кандидатства в НАТФИЗ, а по-късно да приеме актьорството за своя професия. Във вторник дъщерята на Григор Вачков ще отпразнува своя 66-и рожден ден, най-вероятно край морето с верни приятели.
Сатира
Мартина Вачкова е родена през 1959 г. в София. Неин баща е незабравимият актьор Григор Вачков, получил титлата "народен артист". Майка ѝ Силвия Вачкова пък дълги години е била кореспондент на немската телевизия ARD за България. Мартина завършва актьорско майсторство през 1982 година в класа на проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова. Кариерата ѝ на театрална актриса започва в Драматично-кукления театър в Пазарджик, а след това продължава в столичния Сатиричен театър. Участва в постановки и в Народния театър. През 90-те Марта Вачкова се превръща и в едно от любимите лица от малкия екран - с ролите си в "Ку-Ку" и "Каналето".
Любов
С много любов и топли чувства обича да говори за баща си Григор Вачков актрисата. За него споделя: "Страшно съм горда с него. Обожавам го. Бяхме много близки, още сме, говоря си наум с него и май няма да се разделим никога... Той беше за мен пример за честен, за почтен човек, за морален човек, за добър човек. Искам да бъда обичана, както той беше обичан. Искам да ми вярват, както на него му вярваха. Надявам се, когато мен няма да ме има, към дъщеря ми да се изсипва същата обич, каквато хората изсипваха към мен. През живота си съм била буквално заливана от обичта на хората, които го обичаха, като ме видят, ми се радват просто защото съм негова дъщеря".
Роля
Преди време Мартина Вачкова каза в свое интервю за „Телеграф“, че няма конкретна роля, за която в момента да мечтае да изиграе. „Когато бях млада, си мечтаех за Катерина от „Укротяване на опърничавата“, мечтаех си за Медея. Но това не са мечти, след които вървя, които преследвам, защото има такива актриси и актьори, които си набелязват роля и правят всичко възможно, за да я изиграят. Аз не съм такъв човек. На мен някак си животът ми се стече толкова късметлийски, че нещата идваха при мен, без аз да ги гоня. И не съм типичният актьорски дух. В цял свят актьорът е този, който тича след продуценти, след режисьори, след автори да им превежда пиеси, да им пише пиеси. Аз нямам нищо общо с този характер. Аз дори нямам характер на артист, защото съм човек, който е верен, когато бъде избран. Аз чакам да бъда избрана. Така съм научена и така живея“, споделя актрисата и добавя, че никога не би изиграла нещо просташко. „Много често виждам, когато се играе някакъв комедиен скеч и играят простаци, и се играе просташки, и това ми е много обидно и грозно. Не искам да играят простаци. Да играеш простичък човек е едно, глупавичък човек е едно, но простак – не. Не смятам, че изкуството, театърът, сцената, независимо дали е телевизионен екран или театрална сцена, имат нужда от простащина.
Това мен не ме весели. Това мен не ме разсмива. Това за мен е обидно и долно. И никога, никога не съм играла простаци. Играла съм много смешни героини в „Ку-ку“, „Каналето“, но те са били наивно глуповати. Когато съм играла блондинка или Сийка, на Кирето жена му, това са смешни, глуповати хора. Но те не са били войнстващите простаци, които виждам да се играят по телевизионния екран и ми е много обидно и грозно. Не мисля, че това трябва да ни разсмива, това е толкова тъжно и не трябва да се манифестира простотията. Неудобно ми е да гледам на екрана един простак и един простак седи вкъщи, гледа и се надсмива над себе си всъщност. Не знам кого гъделичкат с това колегите ми. Какво мислят, че постигат с това. Защото простакът, като се смее на простотията, не знае, че се смее на себе си. Сатирата, комедията е нещо много по-различно. Ти трябва да събудиш мисълта в другия да си каже – леле, колкото беше грозно това, леле това не трябва да бъде така. Ако е смях, който гъделичка долната част на тялото, както казваме в нашите среди, това не е хумор, който аз харесвам. Ето такъв хумор не бих играла“.
Човек
Няма съмнение, че Владо Пенев е един от най-близките хора до душата й. Марта споделя, че още си спомня първия път, когато се срещнали. „Първи курс във ВИТИЗ, първи учебен ден, влизаме в една зала. Долу пише класът на проф. Люцканов в коя зала да отиде. Отидохме в една зала и аз видях едно разкошно момче. Много красиво, с една тъмносиня барета, елегантен, фин, съвършено различен от другите. Обикновено колегите във ВИТИЗ са шумни, привличат внимание върху себе си. Точно като петленца кукуригат. А Владо наблюдаваше отстрани, седеше в един ъгъл с едни огромни очи и просто гледаше и преценяваше ситуацията. Той беше такъв - повече мисловен актьор, с разума си работеше, с акъла си работеше ролите. И това страшно впечатление ми направи. Просто от раз го харесах“, спомня си с усмивка актрисата.
Стана куратор на изложба
В началото на годината Мартина Вачкова влезе в ново амплоа – стана куратор на изложбата Dans Ma Tеte („В главата ми“) на Стефан Патрик Моасе в галерия „Ракурси“.
„Много се радвам, че участвам в тази изложба като приятел, ценител... Наричат ме куратор, аз предпочитам да мислите за мен като за откривател. Защото това е всъщност първата изложба на Стефан, на Зайзаи. Радвам се, че тя се случва именно в България. Не искам да ме възприемате като куратор, аз наистина съм просто ценител и приятел на изкуството“, обясни тогава Вачкова пред NOVA. Тя разказа, че именно „избухващият талант“ на Зайзаи я е привлякъл към творбите му.
„Той е пълен с импровизация, а това е нещото, което най-много харесвам и ценя в актьорската работа. Това е един артист, който се взривява и от остро социални теми, и от политически теми, но гледа на тях през хумор. Това е Монти Пайтън в кураторството. И самият Стефан е колаж. Аз така го наричам, защото той е сбор от много, много изкуства“, допълни актрисата.
С дъщеря й са приятелки
Марта и дъщеря й Рада Миладинова са приятелки.
Наследничката й е наследила творческия талант на семейството, но за разлика от своята майка и дядо предпочита да стои зад светлините на прожекторите. „Тя е артистична натура, тя е художник, но не иска да бъде в светлините на прожектора. Тя не иска да седи на сцената, тя иска да седи в тъмното, да наблюдава, да оценява и да аплодира, ако е нещо хубаво. Но не иска да бъде обект на внимание. Нито на медиите, нито иска да бъде разпознавана, което е много мило и аз уважавам това нейно желание“. Марта споделя още, че дъщеря й е по-мъдра и разумна от нея. „От години виждам, че тя е много по-здраво стъпила на земята от мен, много по-стабилна е. Аз съм лабилна, много лесно плача, лесно се отчайвам. По-лабилен човек съм, докато тя е изключително разумна и здравомислеща, и безкомпромисна. Следва пътя си така, както тя го иска, както тя го харесва и с никакви глупости не се съобразява. Изключително силна личност и характер. И много честен и добър човек. Затова съм горда и щастлива, че такова прекрасно дете възпитах и отгледах“.
