0

- Седмица след големия финал успяхте ли да преосмислите какво точно се случи?

- То за да преосмислиш такова нещо, трябва още повече време. Особено ако си направил нещо, което аз направих, което не очакваше никой, дори самият аз. Но вкусът си остана прекрасен от всичко и ми е един спомен за цял живот.

-Това, че другите участници не го очакваха, добре, но защо самият вие не го очаквахте?

- Защото съм реалист. Знам, че в това предаване влизат изключително подготвени спортисти. Аз очевидно не съм спортист и не съм толкова подготвен. Затова никога не съм очаквал, че ще стигна толкова далеч. Да играя финал за мен беше нещо илюзорно, да не кажа невъзможно, особено след като си контузих и ръката.

- А когато вече бяхте на финала и буквално на крачка от победата, не се ли зароди във вас желанието и амбицията да сте големият шампион?

- Не, честно казано, не е имало при мен такъв момент. Аз го казах и накрая, че може би съм най-щастливият човек, който е губил някога финал в „Игри на волята“. Аз бях изключително щастлив, че съм там на този финал, защото знам, че другите хора са много, много по-подготвени и знам колко ми е било трудно да стигна дотам, както и знаех, че Момчил и Рълев са много по-добри и заслужават победата.

- Това означава ли, че влязохте вътре само за емоцията?

- Абсолютно. За емоцията, за преживяването и за едно приключение. Исках да тествам себе си. Аз съм изключителен фен на Игрите, гледам ги от първия им сезон и винаги съм се питал какво е да си вътре.

- Кой беше най-трудният ви момент в предаването?

- Отиването към чистилището. Тогава аз знаех, че отивам, имам една битка и ако не успея да спечеля, то отивам на съвет и ще бъда изгонен.

- Имаше ли нещо, което ви обиди вътре от страна на останалите участници?

- (Смее се.) Има много неща, дори сега, като го гледам отстрани.

- Кое ви изненада сега?

- Думите на Денислава по мой адрес. Това беше доста неочаквано за мен. Аз наистина я чувствах изключително близка. Дори да е играла някаква стратегия или игра, то като излезе на синхрон, можеше да обясни. А тя продължаваше да си ме плюе и по синхроните. Сега ми звънна и ми говори някакви други неща, но то вече няма смисъл.

- Не се ли опита да ви обясни държанието си и да се извини?

- Опита се, но за мен това е след дъжд качулка. Тя вижда, че нейният образ и имидж доста пострада от това, което направи. Гледала е сега предаването и е измислила какво да каже, за да изчисти името си. Аз на такива думи не вярвам. Каквото си там на момента, това си ти. Ако имаш да кажеш нещо, отиваш и си го казваш на синхроните, както правех аз.

- Не сте от хората, които дават втори шанс на човек, който вече веднъж ви е разочаровал.

- Не обичам да го правя, да. Давал съм втори шансове и съм си патил, затова предпочитам да не го правя.

- Доста шансове си дадохте и с фолкпевицата Емануела, с която имахте дълга връзка. Докато бяхте вътре, тя каза доста неща по ваш адрес, в същото време вие не пожелахте да отговорите на тях, заявявайки, че няма да оплюете по човека, с когото сте били. Успяхте ли да се чуете след предаването?

- Да, разбира се. Комуникирахме си доста след предаването. Карахме се за различни неща. При нас много неща са се случили. И аз съм я наранявал, и тя мен.

- В какви отношения сте с днешна дата?

- В абсолютно никакви. Не си говорим, не се чуваме и не поддържаме никакъв контакт.

- Има ли нова жена до вас?

- Не. Сам съм си и на този етап няма човек до мен.

- Какво трябва да притежава дамата, която ще спечели сърцето ви? Трябва ли да е красива?

- Естествено, че трябва да е красива. Каквото и да си говорим, за да ти грабне една жена вниманието, трябва да я харесаш първо визуално. След това да се напаснем. Това е най-важно.

- Животът ви обаче е свързан с две прекрасни дами - вашите дъщери. Как приеха те участието ви и доволни ли са от представянето на тате?

- Те са изключително доволни и горди. Много се радват и те също не очакваха да стигна до финала. Както каза малката на самия съвет, като дойде: „Ми ние очаквахме да те изгонят още съвсем в началото“ (смее се).

- Кои са съветите, които ти им даваш като баща?

- Опитвам да ги науча, че трябва сами да вземат решения за себе си - как да се обличат, какво да учат, къде. Ако искат да излизат, могат, но искам в 7 да са си вкъщи. Имат вечерен час и си го спазват.

- Да ви върна пак към предаването. Има ли хора, с които останахте приятели?

- Да, с някои останах. С други въобще не се чувам и не искам и да се виждам. Близък съм с Рълев, с Момчи, Васко, Румен, Вики Пенелова, Оряшкова. Има други, с които въобще не искам да се виждам като Виолета, Денислава, Мастагарков.

- Коя е поуката, която си извадихте от участието ви в „Игри на волята“?

- Ако искаш да постигнеш нещо, значи можеш да го направиш и понякога желанието и волята са повече от физическите възможности.

- Оттук нататък какво ви очаква?

- Оттук нататък си продължавам по същия начин. Гледам си заведенията, гледам си децата, аз съм си купонджия човек и това няма да се промени (смее се).

- Къде ще посрещнете празниците?

- На Коледа ще бъда с децата и родителите ми, а на Нова година в моето заведение в София.

- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“ за новата година?

- Искам хората да бъдат истински. Да бъдат себе си и да спрат да играят филми и да робуват на хорското мнение.

- А това не е ли най-трудното в днешно време?

- Да, аз затова го пожелавам на всички. Защото в момента, в който се отърсиш от това какво другите ще кажат за теб, ти ще живееш свободно, а това е най-важното.