- Ивана, как дойде идеята за концерта с „Ку-ку бенд“ в зала „Арена“ на 17 октомври?
- Преди 5 г. на едно съвместно участие попитах Евгени Димитров-Маестрото дали би искал да направим концерт заедно. Той отговори, че с голямо удоволствие, но тогава бяха доста ангажирани и си оставихме отворена врата във времето. Сега един хубав ден ми се обади и ме попита: „Готова ли си за концерт в Арената“. Аз му отвърнах: "Има време до 2027 г.", но той уточни: "Не 2027, 2026 - 17 октомври". Хиляди пъти му казах „Да“. Подготовката вече тече, уточняваме подбора на песните и още обсъждаме кои парчета да влизат в цялостната концепция на концерта.
- На кого е идеята за заглавието на концерта "Шампанско и сълзи"?
- Обща е - на организатора Благо Солов, на Евгени и моя. Това е обединяващо заглавие и на целия ми репертоар, и на живота ми - и не само моя, но и на моите почитатели.
- Помните ли кога за първи път чухте тази песен?
- Бях на участие в нощен клуб в София и още като я чух, сън не ме хвана, докато не открия на кого е. Още на другия ден започнах да търся да уредя правата, защото усетих, че това е моята песен. Даже в оригинала не знам какво се пее. И тогава, и сега в Сърбия не е такъв голям хит. Тя е част от албума на Индира Радич и от него си харесах още "Като на 17". За първи път я изпях в Приморско, даже се сещам и заведението, беше на открито, но не си спомням реакцията на хората. "Кварталната кръчма" и "Сто патрона" станаха хитове за една нощ, докато на "Шампанско и сълзи" й трябваше два-три дни, че и повече, за да се открои. Тогава нямаше толкова много музика, която да бълва както сега. От 5 парчета за три месеца веднага да откриеш кое е твоето. Докато сега много трудно би станала хит от днес за утре.
- Кога усетихте, че това е съдбоносната ви песен?
- Впоследствие. Когато правя песни, никога не съм залагала "Това ще стане турбо хит, това - мега хит" и т.н. Знам, че я правя, пък какво ще стане, решава публиката. Имам толкова песни изненади, на които не съм залагала, пък са ставали хитове. Като "Да не би да ти е златен". Аз се чудех защо ми я искат по нощните клубове.... Но младата аудитория си я хареса и избра.
- Имате ли любопитни истории с "Шампанско и сълзи"?
- Един мой приятел хирург не започва да оперира, без да му се пусне тая песен. Аз и сега продължавам да я пея по два пъти на вечер. Хубаво ми е, че не една песен, която съм изпяла, е разпознаваема и хората я наричат "Моята песен". "Кварталната кръчма" също е емблематична за много хора. Не всички обаче разбират метафората в нея - "Карай бясно на червено". Имало е обвинения, че с нея ги подтиквам към агресия и грубост, та в един момент се налагаше, а и още се случва, да добавям фразата: "Това си е на майтап, нали знаете. Въобще не карайте на червено или бясно". Който не е буквалист, знае, че това означава да направиш различното нещо в живота си.
- Бясното каране пак е актуална тема - имаше пореден инцидент преди дни...
- Кой от всичките? Животът ми е по пътищата, заради работата пътувам постоянно, но никога не съм си позволявала да карам извън разрешената скорост. Даже и когато бързам, на шофьорите ми казвам: "Няма значение колко закъсняваме, важното е да пристигнем живи и здрави". Но има непредвидени ситуации. Отдавна вече не закъснявам - отивам много по-рано преди събитието, каквото и да е то. Тръгвам още следобед, когато е най-големият трафик. Но по-добре да закъснееш, отколкото да има проблем. Като видя как ме подминават с 300 км/ч, снимам номера на автобуса или колата и много често звъня на 112. Като видя, че някой през нощта криви по пътя, сигнализирам. Ако всеки го прави, ако ще и на мен да го правят, ще бъда благодарна.
- Смятали ли сте колко пъти сте обиколили България?
- Не, но знам всички варианти откъде може да се мине от една точка до друга. Имам навика, преди да тръгнем, да звъня в АПИ да питам дали има някаква различна ситуация на пътя. Наскоро трябваше да пътувам за Плевен - знам, че най-краткият път от Пловдив е през прохода Троян-Кърнаре, макар да е опасен и с много завои. Но тогава имаше срутвания и като ми го казаха, избрах варианта през Шипка или Прохода на републиката. Аз съм от хората, които винаги звънят и питат, затова често колегите се шегуват, че съм Питащата Ивана.
- Какви проблеми сте имали на пътя?
- И през деня е опасно, защото има много чужди тирове - водачите им понякога се мислят за всемогъщи и едно кратко отнасяне и са в лентата за изпреварване. Казала съм на шофьора, при изпреварване по три сигнала да дава с премигване с къси/дълги...
- Само с шофьор ли пътувате?
- Шофирам от 18-годишна и съм с професионална категория "С". Оттогава карам по-големи коли и микробуси. Това се е налагало още преди да започна кариерата си, защото пътувах с бенд, карахме и собствена техника плюс колегите. И колкото и да е странно съм шофирала все аз. В първите години в "Пайнер" пак аз карах, но издържах около месец. Една вечер, прибирайки се от Хаимбоаз, усетих, че просто очите ми се затварят и нямам контрол върху себе си. Тогава бяхме само аз и Стояна. Прибрах се и баща ми каза: "Повече няма да караш ти сама", и ми намери първия шофьор. Много трудно можех да се доверя на какъвто и да е, защото исках да кара по-добре от мен. Имах голям късмет, случих на професионалист. Той трябва да има и физическата издръжливост да мине Пловдив-Варна и обратно в една нощ, защото всеки от колегите иска да се прибере вкъщи, да е при семейството си. Затова водачът ми е най-голямата грижа - да се е наспал, да е нахранен, да има кафе и продължавам години наред аз да съм тази, която не спи, а му прави компания до прибирането ни. Сега не ми се налага често да шофирам и най-често карам за кеф. Иначе повечето пъти докато пътуваме, работя нещо на телефона или компютъра. Все още пиша и на лист и трябва да са ми свободни ръцете.
- За какво ви се пее сега?
- Аз съм лиричен човек. Имам две много красиви песни, които са на 90% готови, но са доста по-сериозни и искам да им отделя по-специално време. В летния период не искам да натоварвам хората с песни, които трябва да осмислят и почувстват. Самото настроение, като е горещо, е приповдигнато и искаме друго да слушаме. По себе си съдя.
- Ще намерите ли време за почивка през лятото?
- Вече започнах да правя "примерен" план, защото едно предполагаш, друго се случва, но все ще успея да намеря някой ден за почивка. Лятото никак не е моят сезон, особено горещините в Пловдив. Тогава гледам да бягам някъде. Примерно на морето, но не да легна на плажа, а в моя край, защото има лек вятър. Или в планината бих отишла. Отдавна не ходя на плаж да стоя по 10 часа, както съм го правила в детските си години - тогава нямахме търпение, защото Слънчев бряг ни беше като махала на Айтос. Понякога се чудя на хората, които пътуват цяла България, за да изкарат уикенд на морето и 8 или 10 часа да стоят на слънце. А то вече не е здравословно. Обичам да гледам морето, да стоя на сянка, да подухва, да съблюдавам и преживявам. Може и да полежа малко на шезлонга, но го правя на място, където няма много хора или пък познавам околните. Моите градуси са 25-27. Човек се променя с времето. Но на всяко едно място повече от 2-3 дни няма да издържа. Трябва да е динамично, да комбинирам едното с другото.
- Споменахте Стояна. Не стана ясна причината за раздялата ви?
- Така се случиха нещата. Няма драми! Всеки иска да опита нещо ново, различно, което не е правил. Нямам правото да спирам никой да се развива. Стояна е от този клас музиканти, като Гъмзата, който вече си направи собствен бенд. Защо Стояна да не пробва?
- 27 години сте на сцената. Как се промени Ивана?
- Сякаш малко повече обмислям нещата вече. Не се втурвам така чисто емоционално да правя нещо, за което после да съжалявам. Да кажа, че съм станала мъдра – не, защото още мога да правя глупости, колкото си искам. Говоря за любов. Преди съм опитвала да съчетавам връзка с всичките ангажименти. Някъде си на участие и бързаш за любимия човек. Както и обратното. Преди съм се опитвала да променям хората - да стане така, както аз искам. Сега оставям всеки да си вземе неговото. Ако ми се поиска съвет, мога да го дам. Но да налагам мнение - отдавна съм приключила. Защо всеки да не си мине по пътя? И да си създаде собствен опит, да си направи грешките, да стигне до успехите. Може пък да не съм права с моя съвет и от моята гледна точка.
- А промяната във визията?
- Ако четеш Фейсбук, там хейтът е осезаем. Сякаш вече нямам желание да отворя една от любимите ми платформи. Не знам какви хора останаха вътре. Коментарите отразяват човека, който ги пише. И виждам доста нещастни хора, които пишат "Каква беше...“. Като свалиш 5-10 кг, тялото и лицето се променят. Това не го забелязват при себе си или близките, обаче при популярните хора - да. Като се разделихме със Стояна, по неин адрес бяха изписани брутално груби неща. Това много ме разтърси - не толкова за мен, колкото за нея, защото тя ми е като дъщеря, приятелка, един цял живот е минал с нея и продължаваме. И ми е много болно, като някой определя "Стояна без Ивана е нищо" или "Ивана без Стояна не става". Всеки без всеки може! Но да дават категоризации, на никой не му влиза в работата! Добре, че има и разумни хора, които пишат: "Вие не знаете причината и нямате право да осъждате който и да е". Но такива са понякога хората. Важното е да не си го слагаш на сърце. Като бях пълна, пишеха "дебела и грозна". Сега, като съм отслабнала - "О-о-о, на нищо не прилича, чироз". Най-тегаво е да ти приписват пластични операции. Нито имам, нито имам намерение да си правя.
- Нямате нужда или ви е страх?
- На този етап не мисля, че трябва да правя нещо. Аз се възползвам от всички хубави неща, които предлага дерматологията, но не и от пластичната хирургия. Не съм си слагала ботокс от 2 г. и това си личи, но не е фатално. Но никога не съм го слагала така, че да ми блокира мимиките и жестовете, защото те ми помагат допълнително за изразяването при изпълнението. Може за концерта малко ботокс да си сложа на челото. Имам си лекари дерматолози, на които се доверявам какво е необходимо. По-важно е да храниш самата кожа, особено лятото, за дехидратацията. Все забравям да пия вода. От два месеца и половина започнах пак да ходя на йога. Винаги съм обичала йога и пилатес реформър. Трудно намирам време, но успявам два-три пъти в седмицата да отида.
- Има ли още билети за концерта?
- Честно казано, въобще не знам. Сигурно има. Всеки, който е усетил, че някоя или много песни от моите са го докоснали и иска да преживеем тази вечер заедно, е добре дошъл на 17 октомври. Мисля, че ще е една различна, вълшебна нощ. От онези сбъднати мечти да пея с такъв голям бенд – сработен, професионален, с дисциплина, всичко изработено предварително, стегнато, без излишни импровизации. От сърце желая успех и на всички колеги, които са се наели с тази голяма отговорност да напълнят Арената. Знам с колко труд се подготвя такова предизвикателство, каква отговорност е. На всеки му трепери под лъжичката как ще звучи - особено за пеещи изпълнители, каквито сме всичките. Всеки от колегите се вълнува как ще мине вечерта чисто музикално. Никой от нас не се вълнува от други неща. Като си музикант, това ти е водещото - музиката и песните, по какъв начин начин ще ги изпееш, за да докоснеш хората. Да не е просто изпяване, за да запълниш два часа, а да оставиш следа в душата на хората.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
