Музикантът Петър Развигор Попов пред „Телеграф": Мими Иванова искаше да пее „Кукла“

- Г-н Попов, след 33 г. албумът на група „Атлас“ - „Кукла“, излиза на грамофонна плоча и компактдиск. Спомняте ли си как написахте тази култова вече песен?

- Бях още в казармата, когато написах музиката. Тогава имах друга група и се опитвахме да я свирим. Още нямаше текст. Бяхме сложили някакви думички на псевдоанглийски като макет. После започнах да свиря в група „Нова генерация“ и я предложих на Димитър Воев, който за съжаление вече не е между нас. Малко след това той донесе текста на една репетиция. Аз така се влюбих в този текст, но комисията в радиото го отхвърли. Въобще всички текстове на Митко бяха отхвърляни. За да мине през цензурата, се наложи да направим леки корекции. Вместо „твойте изкуствени нежни гърди“, стана „твойте изкуствени нежни черти“. И още 2-3 думички сменихме и се получи. Може пък и да е за хубаво.

НОСТАЛГИЯ: „Кукла“ на „Атлас“ излиза на плоча и компактдиск

- Как си обяснявате този феномен, че продължава да се слуша след толкова много години?

- Напипали сме пулса на времето – така си го обяснявам. В подходящото време на подходящото място. Хората са имали нужда от така звучаща песен. Кирил Маричков го обясняваше най-хубаво – музиката съществува във Вселената и на някои се дава, на други – не. Това е взаимен процес – от една страна правиш нещо, но за да живее, то се зарежда от енергията на хората, които го слушат. Може би и заради това стоя година и половина без прекъсване №1 в класацията на националното радио. Дори мисля, че този рекорд все още е ненадминат от никоя друга песен. А като си спомням как ме гонеха от радиото преди това, ми става смешно. Имах обеци и ми викаха: „Какви са тия обеци, я се махай от тука“. Формата на „Кукла“ беше прекалено нестандартна и различна от статуквото, сигурно затова са я харесали. Имаше си едни релси, по които се движеше радиото. Даже Мими Иванова искаше в началото да я пее тая песен, но със съвсем друг текст. Не помня дали го беше написал Димитър Керелезов или Богомил Гудев, но на мен не ми харесваше, беше съвсем различен.

- Това всъщност първата ви песен ли е?

- Преди това съм написал и други, още от ученическите години. Но първата, която записах в радиото, е „Лунапарк“, но в нея сме четирима съавтори. Пепи Писарски се дърпаше да запишем „Кукла“, не му харесваше, та тогава Дони помогна. Бяхме на турне в Украйна и аз му я изсвирих. На него много му хареса и я направихме. Тогава още не беше навлязло авторското право, но аз се обадих на Митко Воев да го питам дали мога да му ползвам текста на „Кукла“. Той вика: „Няма проблем, ползвай го“. Дори не искаше да му пиша името. Бяхме млади и наивни, но толкова заредени с енергия, искахме да направим нещо и да променяме.

- В този албум имате още една авторска песен „Но няма как“...

- Аз я пея! Дони пееше и в „Медикус“ и не можа да дойде на записа. Иначе и тя беше на първо място в класациите. Някои от общите песни са мои като идеи. Примерно „Гадател“ беше ритъм енд блус – има друг вариант, който никой не го знае и той няма нищо общо с крайния вариант, който преправихме. Дори кантото не беше същото. Аз свиря хармонията в „Древноримски гадател“, а Стенли помогна за припева „Откога живеете така“...

- Успяхте ли да осребрите успеха на „Кукла“?

- „Атлас“ имахме половин плоча, издадена от „Балкантон“, а от другата страна – група „Клас“. След като записахме „Кукла“ и стана голям хит, Емо Макарона от „Унисон“ вика: „Ще ви издам албум на касета“. За него взехме песните от плочата, но ги презаписахме, защото Бойко Трифонов, който тогава беше вокал, замина за Шотландия. Дони всъщност дойде като басист, а после стана вокалист. За да се попълни касетата, добавихме „Кукла“ и още няколко песни като „Огледало“, „Ненужен си ти“ и други. Тя започна да се продава в огромни тиражи. Пътувахме и ни се чупеха ръцете от разписване на обложката. Помня, че в Разград се беше наредила опашка от над 1000 човека и ние се разпределихме да се подписваме. После и на други места същото. А отчетите от приходите се оказаха страхотно минимални. Нищо не сме спечелили от продажбата. „Унисон“ прибра огромната печалба. Веднъж отидохме да питаме какво става, има ли отчети. Макарона извади една пачка и ни я подхвърли, за да се отърве от нас. Беше много унизително. Няма система за оценяване на труда. И досега е така. Само с авторското право е малко по-добре. Реалният тираж на касетата не се знае, но според мен са поне 200-300 хиляди. С пиратските копия може и милион да е, но няма доказателства.

- Как мина първото изпълнение пред публика?

- Милена Славова направи един концерт в Летния театър в София – още го имаше тогава – за приюти за кучета и котки. Беше ни събрала всички групи от втората вълна, както ни наричат. До този момент още „Атлас“ не се водеше група №1. „Контрол“ може би тогава имаше най-много фенове, „Ахат“ и Милена. Излязохме на сцената и при първия акорд на „Кукла“ цялата зала скочи. Това беше първото обединение на хора, което аз съм виждал – на хевиметъли и ню уейв заедно. Песента вече беше излъчвана няколко пъти по радиото и не бях сигурен, че толкова я знаят, а те я пееха до запетайките в текста. Онемях. Тогава разбрахме, че нещо става. Въздухът се разтресе и разбирахме, че магията се получи. Запалиха факли от вестници. На никоя друга група не реагираха така. Да, радваха се на всички, но при нас беше по-различно. После вече „Кукла“ влезе и в класацията. Всеки концерт завършвахме с нея, много често я изпълнявахме още веднъж на бис. Два пъти станахме „Група на годината“, тогава публиката гласуваше.

- Автографи?

- По два-три чувала с писма за картички с автографи получавахме и аз, и Пепи Писарски. Не можеха да се поберат в пощенската кутия, затова ги носеха в чували. Тогава се създадоха и фен клубовете, които отговаряха вместо нас, че не можехме да смогнем. Един смешен случай ни разказаха веднъж Дони и Тео. В малко градче от типа на Лясковец двамата вървят и ги спира възрастен човек да ги пита да го упътят към гарата. Те обаче мислели, че иска автограф и му дали. „Момчета, много благодаря, но аз ви питах къде е автогарата“, отвърнал той. До такава степен бяхме свикнали с въпроса „Може ли един автограф?“. Бяхме млади, много популярни и вреше и кипеше от млади момичета. Но не сме били вулгарни. Грешките на младостта също ги е имало. Сега трябва да стане пак такава енергия в изкуството, защото е необходимо на България. Не сме само ние, а във всичките тези групи имаше голяма енергия. Всички оставиха хубава музика. Ще ми се и за това поколение да има нещо такова.

- То вече ви познава от учебника по музика...

- Да, в този за 7-и клас е включена „Кукла“. Това най-много ме радва. Като се случи, синът ми учеше в „Меридиан 22“ и ме викаха неговите съученици да им разказвам за песента и тези времена. Учеха я много ентусиазирано. Синът ми обича музиката, но е по-прагматичен и се е насочил към математиката. Сега ще бъде първа година в университета.

Това е той:

• Роден е на 12 април 1966 г. в София

• Син е на големия композитор Развигор Попов от първия му брак преди Мими Иванова

• Участник в група „Атлас“ и автор на емблематичната й песен „Кукла“

• Сега работи със собствената си банда „Петър Попов бенд“

Лео Богдановски