Д окато българите, като забогатеят се развеждат и женят за манекенки, един милиардер се ожени за ... пенсионерка. Бай Мърдок, дорде не речеш, ги сменя повече от Митьо Пищова, ама без да си ги отбелязва в бележник и да плюнчи химически молив.
Кавалито, дето почина тази година и той въпреки огромния си, неприкрит стомах, се разхождаше с млада мадама на плажа и тази снимка остана, комай, като печат в спомените на почитателите му.
Дъртаци на всякакви възрасти ходят с млади жени, любовта види се, не познава граници, календари, рожденно свидетелство и прочие. Аз не виждам нищо лошо в това, освен естетическата страна на нещата и лошата подготовка на обществото да възприеме подобни двойки. Има вибрационно разминаване, когато възрастите са толкова различени една от друга. Хората усещат това и то им създава дискомфорт, който те най-често преглъщат с шега, ирония, подигравателност или с консервативно махане на ръка. Сякаш, ако на бай Манол от село Мененкьово му седне една девойка на 27 години в скута, ще я върне. Ама нали е бай Мърдок, мърморим си.
Светът се развива, моралът също започва да се побира разумно в различни гледни точки. Моята гледна точка по този въпрос е, че ако в една зряла двойка нещата не са потръгнали, защо само мъжът да се сдобие с млад източник на вдъхновение и енергия... Защо това не направи и така да я наречем „опечалената“ съпруга - много често източник на мърморство, недоволство и очакваща съчувствие. Природата ни е искаща и даваща, защо тогава да не отприщим този емоционален бент и към нас да потекат реки от изобилието на Вселената. Бог иска от нас да сме щастливи и ни е дал правото на избор как да го постигнем. Би трябвало да са останали твърде далеч в Средновековието съпружеските клетви и тяхното място трябва да е заето от подобряващи живота ни решения. Обществото все още е готово да осъди жена, която вдовства твърде кратко и обществото все още има сили да оправдае мъж, който след бързо вдовство се жени отново. Кривите не сте вие. Криви са предразсъдъците, а те са раздел от човешките навици. Употребете щастието си на Земята, а после летете към различните си форми на живот, обогатени с още заряд. Любовта или поне любовните ни заблуди, най-често са горивото, с което летим. И както Кокто е казал - Няма любов, има доказателства за любов - търсете я тази любов, хора! Отдайте и се, насладете и се!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
