Н е ми се прави някакво археологическо, простете, журналистическо разследване, но не ви ли се струва, че Цитиридис нещо го няма... Какво е станало - блокнали са му профилите и затова не ми излиза никъде, или се е блокнал сам в някой блок в "Дружба".
Всъщност, надявам се да е добре и да трупа стаж за пенсия. Много го харесвах, ама то са си наши неща. Не е това, което си мислите, онова е... Николаос ми липсва така както ми липсва Лаос /където не съм стъпвал/, кака Лили или чичко Филипов - една носталгия по телевизионното минало, което всъщност при Никито доскоро беше настояще. Как ми липсва този екранен калабалък от гости на килограм, които според мен така не си подхождаха, както чорапите и ризата на водещия. Опитвам се да си представя къде е този приятел, можеше поне в някой стендъп бар да се изявява или пък го готвят за нов ефирен месия, какъвто след Слави не се появи. Цветанка нещо просветва между часовете, ама и то не стига.
Като ми е залипсвал Цитиридис, да призная, че ми липсват и половината от ВИП брадър, ама ми липсват ей така, както се казва на четири часа. Гаджето, немеца му германски, все ме пита дали съм се виждал с „колегите“ от ВИП Брадър, ама той изобщо не знам бил ли е роден тогава или е бил на 7 години. Пък и в Мюнхен не са показвали комай мои езпизоди. Нейсе. Та, чудна чудност ме тресе защо не съм в една компания с Калканджиева да кажем или с Къци Вапцаров. Или пък с Йоана, Деси Слава, Йорданка Христова или Камелия Тодорова. Няма ги и това е. Разминаваме се понякога с бохчи от светска претовареност и погледите ни някак си едни такива, като че срещаме учителя си по трудово обучение. Хем те връща в миналото, хем се сещаш за оня пирограф, с който сте пирографирали дървени кутии. А колко баластра имаше в някои епизоди, дори не помня конкретни имена. Няма приемственост и тези предавания да послужат за едно сплотяване впоследствие. Вътре основната лъжа беше „Ще пием кафенце, нали, само да излезем оттук“. Особено пък ако си се класирал два пункта пред някого, това обещание избледнява още на номинациите.
Какво да ви разправям дами и господа, звездното лицемерие край няма, но явно има начало. И се чудя това начало откъде е? По съвпадение чета някакъв нов роман /да, роман/ за Мария Калас. И там, моята предшественичка, но на американско- европейска територия Елза Максуел, основоположничката на елитните светски салони, в движение илюстрира това лицемерие. Искате истината - и Калас е участвала, с макар и малък дял в него. И всички, около които се е въртял прозрачният облак на високомерието, звездността, богатството.
Та, сетих се за Цитиридис, не е Калас, ама пак ми липсва. Ще пием кафенце, нали, май бяха последните ни думи още преди Ковид...
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
