К ак се поместват в едно човешко същество толкова противоречия? Как за едно сме склонни да примираме, а от друго се възмущаваме, макар и двете да носят един и същият знак на успеха.
Ако Анджелина Джоли си е купила къща за 25 милиона долара, ще крекнем да се възхищаваме и да си представяме как се чисти това чудо. От друга страна ако българин се похвали, че е имотен, че има нещо ново, отвъд възможностите на средния българин, врявата ще е до небесата не, но чак до Ада. Защото някак си за даденост приемаме, че звездите по света си позволяват разни луксове, а ако нашенец забогатее, то това ще е непременно следствие от далавера, алъш-вериш и пране на, пази Бог, пари.
Двойният аршин на възхищението проработва и когато много, ама много се хвалим с отличници, спечелили олимпиада по математика в Китай, а от друга страна сме мнителни ако някой участва в благотворителност или я предизвиква.
Иди кажи на съседа си, че си направил някаква солидна покупка, ще извърти разговора през девет села в десето да не ти достави кефа да се похвалиш. Или веднага ще те контрира с успеха на сина си, който ти вече знаеш какъв сополкьо е и на когото са купили електрическа тротинетка чрез три заема.
Но не мисли, драги ми читателю, че само бай Ганю е такъв! Англичаните са почти същите, само дето са изучили тънкостите на лицемерието и ти поднасят описаното малко по-поносимо. Спомням си когато Борис Джонсън беше кмет, имахме вечеря с него и като се върнах в София ме питат - Какво ново по Лондон, я разправи... Ами, казвам, вечерях с Борис Джонсън. Все едно казах, че съм откраднал отново костите на Чарли Чаплин. Кажи, казва, моя събеседник, нещо интересно де, стига глупости... По-интересно в онова време от това да вечеряш с Борис, нямам спомен да е имало.
Трийсет години обаче след четвъртото ни място в световното по футбол, ние не спираме да сме най-щастливи на света от този толкова отдавнашен успех, че чак мухлясал. Ако питате мен - никакъв успех не е това, особено трийсет години по-късно, когато дори не участваме на световното. Това е все едно Трендафилка от село Попинци да полива четворката си по физика, след като вече е народила деца и е завършила трета специализация.
Писна ми на камджалото и от един диригент, така превъзнасян и лутащ се къде да си намери място.
Тъжно е да венцехвалим един цигулар, сниман с Краля. Кралят се снима с всички, които са що-годе в обсега му, когато е на събитие. В същото време един талантлив пианист печели награда след награда и не се радва на дори петнайсет лайка. Така де-петнадесет лалета, петнадесети ред.
Криворазбраните аршини няма да се изправят, нацията ще е винаги на принципа,че никой не става султан в собствената си държава. Но, моля ви, хвалете се настоятелно ако искате да развалите настроението на Ганя. Още повече, ако има с какво...
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
