К риво, ляво, Неволята ни тика към приспособяване към социалните мрежи и техните правила. То, всъщност, правила няма. Има само урбулешко надпреварване, изтъкване, нагаждане според социалната вихрушка, която дреме във всеки потребител.
Събудиш ли се, да си провериш Фейсбука, е по-нужно вече от малката нужда, а голямата нужда може да се съчетае с първата нужда, та именно да си провериш харесванията, постовете и да си на пост дорде се размирише работата. Не в буквалния смисъл, а защото някой си постнал мекиците, друг снощните кебапчета, на някоя мушамяна покривка се търкалят шише ракия и недообелени фъстъци.
Ти дебнеш да не останеш назад и хоп - ето ти един цитат, чопнат от чужда стена, ама с него не сте приятели и няма да те хване в кражба. Цитатът е в линията на „Страхотно утро приятели, хладилника ми е пълен, сърцето също“ . Следват многозначителни иконки, дето не можеш ги намери в църква, та да се кръстиш.
Забравил си да пуснеш водата в тоалетната, защото следва селфи на терасата с чашата, която си купил преди 12 години в Лондон, протъркана и на която липсва половината боя от знамето. Казаха ти в магазинчето да не слагате чашата в миялната машина. Ама колкото пакистанецът знаеше английски, толкова и ти разбираше, та чашата е вече с увреждания. Ти я снимаш от здравата и страна, пускаш девет филтъра в десетия и ето ти онлайн прокламация.
Бързаш да харесаш постовете на етърва ти, защото си и поръчала да ти вземе от оня шампоан, дето имало жожоба в него, но във вашия супер го няма.
След това лайкваш глупостите на началник смяната ти, докато кафето от кубинската кафеварка не залее печката.
Синът ти те гледа презрително, защото във фейса той е „създател на цифрово съдържание“, а ти си се написала готвачка в акумулаторния завод в Пазарджик.
Мъжът ти е добавил още добавена стойност в клозета, защото той пък не ти е купил подарък за Свети Валентин и се разплаща с лайкове. И той не пуска водата, унесен в розовия свят на приповдигнатото.
Синът ти пуска водата без да е ползвал клозета, но пък не си бърше мивката след като си е измил зъбите.
45 минути от твоята сутрин са изгубени в дезориентацията на разбъркания онлайн свят. Слагаш в чантата телефона си, забравяш пропуска да фабриката, връщаш се, цъкаш в асансьора седем лайка, преглъщаш сухата баничка, търсиш ключовете, пробваш тези от склада, не, тези са за мазето, „казах на Пройчо да извади нови“, влизаш в банята, хокаш сина си, бършеш мивката, изпускаш персоналната кола и гониш трамвая.
Скрита зад шал преглеждаш складовата онлайн наличност и имаш само три лайка. Много шум за нищо.
Хора, опомнете се! Живейте един хармоничен живот, в който социалните мрежи да са ви от полза и развлечение, а не за да се догонвате в тази ненужна надпревара.
Я, закупчика ти е пратил търкалящо се прасенце под поста. Четеш пак поста, който няма нищо общо с теб и настроението ти. Връщаш скачащо зайче и лайкваш нещо на Мондьо, когото следваш. Тоя Мондьо, дето все го бъркаш с Азис и ти се смеят сватята. Гала не ти приема приятелството и заради нея гледаш Би Ти Ви. Казала си на домоуправителката и тя да не гледа. До има няма 55 години Гала ще остане без зрители, само от твоя вход си насъскала 12 човека.
Спри се Станойке и не си прави емоционални панаири за лайкове и статуси. Довечера си измий лоясалите тави, изчегъртай мокривълновата след като вътре избухна половин тава крем карамел, изчисти си калта по токчетата, боядисай си корените на косата, дочети си книгата, оставена на перваза на прозореца, която ти е подарена за 30-ата ти годишнина! Съвземи се, Станойке, вече си на 52!
Я, тури сега един лайк и на мойта статия! Аферим! Машааалах!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
