Ш угава нация сме, казвам ви. Освен, че се имаме за най-красивите и най-сексуалните на света, може да прибавим към това и че сме най-необразовини как да се държим. Походката на мъжете - ала Боримечката, походката на жените - ала Кардашиян, ама с доставка от Али експрес. Мъжете си бръснат краката и мишниците, жените с полумустак над устните.
Шугава нация сме, нация от подозрителност, нация от предразсъдъци и ще обясня защо. Сядаш, да речем, в някой бар, поръчваш си напитката, а до теб - друг мъж, сигурно и двамата чакате някого. Наздраве, казвам аз, каква чудесна вечер. Поглед на ранена биволица се впива в мен, лицето изразява мнителност и недоверие, а челото се сбръчква по балкански. Като те гледа изпод око, „тъмният балкански субект“ пита дали се познаваме. Барманът бърше една чаша от 15 минути и като съдия на боксов мач, гледа кой кого ще удари първи. Тук мотив за удряне няма, само че моят събеседник просто има такова излъчване. Наздраве, повтарям аз и се полуобръщам към другата страна на бара.
Това е българинът - некомуникативен, свъсен, отпущалото му се отпуща след петата чаша. Като се върне третия път от клозета, сам ще предложи наздравица, на седмото питие, ще ти предложи напитка. У съвременните хора няма "ти мен уважаааааш ли ма", но гледа да те ашладиса я на тема биткойн, я за курса на златото.
В някои по-специфични заведения - същият сюжет, само че момчето още не си е избрало пол. Наздраве, казвам, как си в тази прекрасна вечер. Отговор идва след седем минути - нещо провлачено, добре, че господинът/госпожица не е синоптик по телевизията, защото докато каже че предстои слънчево време, ще стане декември. Става ми забавно и питам каква зодия е. Отговорът е мигновен и пада на главата ми като цепеница. Ама аз съм обвързан, казва той и мига с клепки, взети назаем от плакат на Мерилин Монро. Връзка между „каква зодия си“ и „обвързан съм“ не видях.
Такова е мили ми читателю, человечеството българско, макар да има и много добри хора. Намерих такива чак във Великотърновска околия, където бях по работа. Динамични млади и възрастни хора, необезобразени от подозрителността. Закачливи, уважителни, педантични. Работливи и любезни. Повечето ме разпознават и вместо столичния кисел кикот, те пресичат улицата и ми правят комплимент. Една възрастна дама ме гледа и казва - ти си този, нали. Викам и - да не ме бъркате с Миро от "Каризма", госпожо... Хилим се и тя ми казва - Драго, стига си се шегувал със стари хора. Та, вземат ме и за Чая понякога, а ми се иска да ме бъркат с Галена.
Но извън шегите, сякаш столицата произвежда ненавист, подозрителност, псевдо величие, които с лепкавата си себестойност могат да отровят всяко добро намерение. Чужденците могат да са повърхностни и лицемерни, но от тях можеш да получиш първите десет минути на уважение, сърдечност и приятно прекарване, поне докато ти дойде срещата. Да, после могат да дойдат огромни разочарования, но поне като ги питаш каква зодия са, никой те ти казва, „Ама, аз не съм гей...“ .
Това ми хрумна, докато си хапвах яйца по панагюрски в крайпътно ресторантче а чорбаджийката - красива, млада жена ми каза - леле, не мога да повярвам, че виждам Георги Минчев наживо. След конфуза, почерпи мен и цялата ми компания с крем карамел. И, заради тези контрасти май, обичам толкова много България. Наздраве!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
