М ислех да оставя тези мисли за себе си, но лично бях засегнат тези дни при едно от моите пътувания. Разбрах за себе си, че някои от нискобюджетните компании са се забравили срамно.
Нахално момченце, с вид на попфолк фен, но на чуждестранно летище, се държа вулгарно и преднамерено с мен като очевидно си ме избра за някакъв порочен и непрофесионален флирт. Пъхнете си куфарчето тук, пъхнете си го там, не така, онака... Междувременно пропускаше пътници с много по-големи чанти, спираше пътниците напосоки. Моят ... куфар, стърчеше с половин сантиметър извън винкела, в който искаше да му го напъхам. Катилчето с изрязано лице, пъпки и „вековната злоба на роба“ настояваше, че трябва да платя 60 евро за... свръхбагаж. Опитах се пак да му го сложа... във винкеловия розов обков, пак не можах да му го вкарам и пак настоятелно бях предупреден да платя извънредно. Какво направих ли - изсипах съдържанието на багажа си в краката му, събрах си достойно чорапите, шаловете и самобръсначката по джобовете. Поставих четката си за бръснене в малкия джоб, а неговото самочувствие - в малкото си джобче.
Да, този случай се побира във фейлетон, но не и в главата ми, защото тази злобна настоятелност е безпричинна и изсмукана от пръсти. Очевидно не е правило за всички пътници, а за някои, които очевидно биха платили, за да не висят унизени на гишето. Безцеремонна наглост бих нарекъл това, което ме сполетя, предвид колко пъти дори извинение не сме чували за прословутите им закъснения.
Знаете ли, че за да получиш специално място на борда те таксуват още 60 лева. Да, доброволно е, но някакси неправдоподобно. Нито се предлага определено по-високо ниво, най-много да ти е удобно на крачетата.
Да се върна към злополучното куфарче, което бе изсипано в краката на кривото служителче. Със същото минах проверката на летището в София, без церемонии и без глоби. Същото куфарче е минало стотици полети и проверки и е в стандартите за ръчен багаж. Дръжката стърчала с няколко милиметра. Господи, та това да не е водосточна тръба, та да компроментира едно пътуване. Че то тогава мерете ни носовете преди качване, аз лично не бих се класирал с този дълъг и крив нос.
Ама, цивилизовайте си стандартите бе, нискобюджетни и високо нахални хора. Ами ако на някого му стане онази работа и заема повече място от тези със спадналите работи, ще видим ние тази работа.
Надявам се онова с пъпките и потните мишници да се възползва добре от двата талцида за киселини, забравени в чантата. Аз лично дори, бих се надявал да не спира да хълца. Толкоз.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
