„На 12 години съм, баба ми опече торта за рождения ден, но никой не ми харесва поста!“. Гледай го ти, мискинчето, реве за лайкове, а сигурно от айфон последен модел отправя тези вопли. Или някаква псевдозагрижена група си създава хълцащи потребности за сълзливи потребители. Посегнаха и на Бойко в тези безумия, като го представиха в позиция на бедняче, комуто никой не иска да честити празника. Тя, тортата на Бойко, наистина заслужава няколко сълзи, толкова без въображение е направена.
От друга страна онлайн оплаквачите, все ще намерят някоя стара баба с ошмуляно котенце, на чиято снимка се мъдри текст, че младите все не идват. Сега, човек не може да реве и съчувства на всякаква интернет просия, още повече, когато не знае реална ли е тя или провокирана. Забавното е с каква умилителност се връзва народонаселението, лайква и препоства, като обслужва клинична си зависимост от денгубене.
Смятам, че усилията и вниманието за тези безсмислици могат да бъдат усвоени за полезни дела. Например - харесай един културен афиш, препоръчай някой хубав филм за зимните вечери, похвали някой музикант или сам създай съдържание, с което да предизвикаш внимание. Снимай кацналата на перваза ти гугутка, снимай минувач, който е облечен оригинално, пусни ни любимата си песен, пък била тя на Петър Чернев. Казвам това с чувство за хумор, още повече мога да си го позволя, като негов приятел приживе и вечен почитател.
Както се чудиш защо Бионсе е взела Грами за кънтри музика и изведнъж зазвучава бодро „Партизани, партизани, легендарни синове...“. Аз лично потръпвам на тази песен.
Онлайн просяците на внимание обикновено нямат собствен живот и се идентифицират със социалните клишета. Това поражда едновременно погнуса и съжаление към тях - хората, които ни извиват ръцете да харесваме и хленчим заедно с лудостите им. Препоръчвам незабавно блокиране на такива профили, защото игнорирането им не носи резултат. Те се себенасърчават от всяко внимание и то ги провокира да са неизчерпаеми. За жалост - в глупостта и безсмислието си.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
