О бичам книгите. Да ги получавам, да ги подарявам, да ги препоръчвам. В днешно време ги приемам като противопоставяне на онлайн заместителите им, които бавно поглъщат печатните си предшественици. Но на тезгяха на Живота, достолепно седят прашни или нови книги от различни поколения и измерения, в които се съдържа мъдростта на Вселената или нейните интерпретации. Не се сещам за нещо по-хубаво от това да се прибереш вкъщи, да вземеш книга и да си налееш чаша вино. Да се срещнеш със спомена за автентичността на детството, израстването, оформянето, завършването - път, застлан с книги, книги, книги. Знания, които те преследват като послушна опашка и не те изоставят никога. Дори снобизмът да ликува чрез четенето на печатни издания днес, той запазва влиянието си към завръщане на този навик.
Знам, че дори да изглеждаш надменен, позьор, да си „този пък, книги ще ми чете в тролея“, ще намериш себе си и останалите, между страниците и редовете. То ще е придружено с ритуално навлажняване на показалеца, бавно отмятане на страницата и умилително задържане, за да препрочетете последния ред от предходната. Ако звънне телефона или някой е на вратата, поставяте по лице книгата, правите и едно триъгълчниче, в случай че забравите на коя страница сте. Тертиплийска работа. Отпивате отново от чашата и книгата ви въвлича в историите си, докато забравите, че е време за лягане.
Не зная дали е за хвалба, но като дете сядах да се храня с книга пред мен, опряна на стъклена бутилка за вода. Треперех върху някой том на Чудомир, Миклухо Маклай или Нодар Думбадзе да не капне храна. Майка ми ме гълчеше, но вътрешно се гордееше и понякога, когато и стигаха парите ме мотивираше с книги, за да си създам библиотека.
С времето, когато започвах да чета доста по-сериозна литература, подчертаването с добре изострен молив ме правеше истински изследовател на книгата. Описания на Стефан Цвайг ме препращаха в дълбините на ораторските възможности. Ласкави словесни светкавици ме омаломощаваха със своята необятност, изпълваха ме, позволяваха ми да ги излъчвам, да ги преобразявам и кътам в чекмеджетата на своята изобретателност.
Днес на лавицата ми е биографията на Илон Мъск, очертаваща се да бъде интересна. От първите няколко страници става ясно каква е личността на милиардера и защо е такава. Попитайте Фройд и там ще намерите отговорите за детството.
А другата книга която чета и препрочитам е ... Цвайг за самият Фройд „Изцеление чрез духа“. Чисто, изчерпателно, интелигентно, искрено, под ръка с темите за сексуалноста, психичното здраве, но поднесени от гледната точка на писателския гений на Цвайг. В цялата книга се усеща духът на защитата и разбирането към трудовете на Фройд и така ставаме малко по-уверени в темите и събитията на душата ни, в които сме се съмнявали.
Четете! Отплаща се...
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
