К ак да шашнеш някого днес, ако не с козунак. Българинът си обича тестото и дали е по Божи повод или да напълни стомахчето, то хич не го е еня, че ценичката му днес е между 75 и 175 лева. Да каже човек, че даваме първа вноска за гарсониера с тази сума - мен лично ме е срам да си украся трапезата, че и стомашните селения с такава скъпотия.
Козунакът, братя и сестри, не е жизненоважна покупка, затова нека го караме по-скромно! В същото време другарски жалейки по всякакъв повод заливат социалните мрежи, зер я за загубено куче, я за ниски заплати, я за някаква футболна гордост нашенска. Онлайн дудненето вече се обогатява и с великденските покупки, козунакът тук е най-предпочитаната тема. Чак шеги и закачки, че видите ли, някой си, не ядял козунак под 170 лева. С тези пари се отива със скъп автомобил до Бургас, че и една нощувка може да се помести в бюджетчето. Не случайно умалявам някои думички, за да подчертая небрежността, с която нашенци си говорят. Бих описал това говорене като през куп за грош.
Та, думата ми беше за козунака и неговото социално значение, придобило важност при ценосравнението. Какво толкова съдържа този сладкиш, освен брашно, набухватели, захар и яйца... Къде са му мотивите тук да струва колкото парното за цял месец. Купувал съм някога за адет козунак и май не струваше повече от 5 или 7 лева. Какво и става на тази държава, че някой дава сума пари за нещо, ако питате мен, толкова безлично.
Миналата година една клиентка ми донесе козунак в тенекиена кутия, с името на двама дизайнери. Понеже магазина е срещу нас, успях да науча цената, която вече няколко пъти споменах в изложението си. От козунака няма и спомен, защото беше толкова не по вкуса ми, че го раздадох на съседки и на келнерчетата, що пушат под балкона ми. Оставих си кутията, за да си държа там ибришими, игли за шиене, ренде, пила за нокти, счупено на осем парчета гребенче за коса, разписка от "Топлофикация" отпреди двехилядната година. Практично кутийче, но ми пари на пръстите като го местя от таван на таван, като знам какво е платено за него. Слава Богу, не от моя портфейл.
Та козунаците са като хората - някои скъпи, други евтини. Някои сладки, други клисави. Някои за показване, други за преглъщане. Някои за кофата, други ти засядат на гърлото. Дайте една боза, викам аз и нека се празнува. Май ще бъде септември или август - то целият месец си е... Е-е-е-е, е-е-е-е... и замириса на море. На море не, но на мързел - да. Толкоз.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
