П амела Андерсън винаги е била като "отворена книга" в интервютата си, отговаряйки на всевъзможни въпроси, без да съзнава, че може да "тегли чертата", ако някой от тях й се стори неудобен. Нов документален филм й предоставя възможността сама да разкаже своята история, предаде Асошиейтед прес.
През годините Андерсън отговаря на всякакви въпроси - за гърдите си, тялото си, имиджа си, гаджетата си, отчасти защото е любезна и самоиронична, отчасти защото природните й дадености са в известна степен "купонът й за храна" и отчасти защото хората, които й ги задават, най-често са уважавани журналисти, работещи за уважавани медии.
От момента, в който камерата я показва на голям екран с прилепнала тениска на футболен мач в Канада през 1989 г., образът на Памела Андерсън по същество вече не е неин. Той принадлежи на всички останали. До момента, в който тя престава да бъде личност и се превръща просто в обект. Шанс не й дава дори сериалът "Пам и Томи" на Хулу, заснет без нейно участие или съгласие.
"Памела, една любовна история", нов документален филм от режисьора Райън Уайт за Нетфликс, предоставя на Памела Андерсън възможността да разкаже историята си по свой собствен начин - от най-ранните й дни до дебюта й в "Плейбой", славата й със "Спасители на плажа", многото й бракове, преминавайки през скорошното й участие на Бродуей.
Андерсън все още е онази отворена книга, обезоръжаващо забавна, откровена и нецинична. Тя стои пред камерата "красиво и без грим", позволявайки на режисьорите и публиката да надникнат в душата й. Това е завладяващо за гледане, особено за тези, които изобщо не са се замисляли за нея.
Животът на Памела Андерсън винаги е бил и все още е изключително сложен, още от ранното й детство. Подобно на много жени преди и след нея, Андерсън не се чувства красива, докато расте, и след преживяната сексуална травма тялото й е източник на таен срам. Иронично, че в крайна сметка същото това тяло ще да бъде нейният "купон за храна". Когато се изявява като модел, дори когато позира гола, тя играе роля и не се чувства като себе си.
Има някаква непринуденост в Андерсън, която въпреки всичко не се изживява като жертва. Тя не съжалява за прибързаните си решения. Дори и да й е дошло до гуша да се говори за гърдите й, в един момент тя използва имиджа си за кауза, която я вълнува - организацията PETA (Хора за етично отношение към животните). Памела е и изпълнена с надежда романтичка, на която не е трудно човек да симпатизира.
Документалният филм напомня, че 54-годишната Памела Андерсън все още е тук. Тя не е някаква далечна, вече несъществуваща фигура, около която трябва да се спекулира или се налага да бъде спасена от минисериали. Тя просто може да бъде попитана как се е чувствала тогава и как се чувства сега. И тя ще отговори откровено, както винаги.
