Т ова, което правех преди в театъра, се опитвам да го правя и на платната. Винаги съм се опитвал да покажа нещата по най-простия начин, така, че да са разбрани от детето до най-възрастния зрител.
Не нарича себе си художник, а творец. "Това е думата, защото каквото и да правя, то ще е творчество. Творческото у мен е толкова силно, че дори да започна да ремонтирам нещо, пристъпвам творчески към него“, разказва Зуека.
Експериментира с рисуването и се учи с всяка следваща картина. "Опитвам да правя неща, които не мога да правя. Затова картините ми понякога изглеждат толкова странно, защото аз се упражнявам – упражнявам се да рисувам човешки лица, ръце, крака, тела, състояния“, обясни той.
Казва, че вече има колекционери на картините си от цял свят. "Българи от цял свят купуват. Вече имам фенове и колекционери, които не са българи – от Норвегия, от Америка. Много различни хора са, което мен изключително много ме радва“, признава творецът в ефира на радио "Фокус".
Повече от две години той и семейството му живеят в Испания. "Промяната при мен е наистина голяма, защото никога не сме живели толкова спокойно. Всичко е лежерно, не се притесняваме за нищо. И ние започнахме да гледаме на живота като испанците – в крайна сметка той няма да избяга“, казва Зуека.
Признава, че когато се връща в България, му става мъчно и тежко, защото всеки път вижда промяна, но не в добра посока. "Не знам дали България някога ще излезе от тая паяжина и дали този паяк някога ще бъде отровен, но искрено се надявам. Хората се променят, и то надолу. Стават още по-лоши, по-завистливи, по-мрачни, още по-недоволни. Човек става недоволен тогава, когато е неудовлетворен от това, което прави. Когато не е удовлетворен от това, което прави, той не може да ражда позитивни мисли“, смята творецът.
