0

"Постоянната съпруга (Очарователни грешници)" от Съмърсет Моъм е 358-ата премиера в Сатиричния театър. Премиерата под режисурата на Бойка Велкова е насрочена за тази вечер, съобщават от трупата, когато ще бъде открит официално и новият сезон в Сатирата.

Ролите изпълняват Стела Ганчева, Светлозар Начев, Лана Гекова, Росица Александрова, Вилислава Кирилова, Анжелика Джамбазова, Михаил Сървански, Сотир Мелев и Михаил Рядков.

Комедия

"Очарователните грешници" е блестящ пример за пикантна комедия на интригата, в чийто център е неминуемият любовен триъгълник. Действието се развива стремително, изпълнено с неочаквани ходове и още по-изненадващи обрати, които предизвикват истинско изумление и ведър смях. Но зад всичко това се крие тревожното усещане на Съмърсет Моъм, че съвременният човек, добре облечен, добре нахранен, обитаващ луксозни домове, попада в клопката на собствените си илюзии, в капана на егоизма си, заради който може да пожертва всичко - любов, спонтанност, искреност и дори нравствена същност", казва режисьорът Бойка Велкова пред БТА. Преводът на пиесата е на Евгения Панчева. Сценографията е на Нина Пашова, музиката е на Теодосий Спасов.

Предизвикателство

Съмърсет Моъм (1874-1965) e един от най-великите писатели, притежаващ скорострелността на Оскар-Уайлдовия език и хапливата проницателност на Бърнард Шоу, посочват от Сатирата. Той се превръща в една от неподозираните сензации на британската сцена през 30-те години на ХХ век. Театрите се надпреварват да поставят текстовете му, а по едно време в Лондон всяка вечер се играят поне 4-5 негови заглавия - рекорд, непостигнат от друг драматург и до днес. Ако е вярно твърдението на една героиня на Съмърсет Моъм, че за жените едно от най-големите наслаждения е "неподправеното удоволствие от преструвките”, то тогава ни изглежда съвсем логичен въпросът, който поставя в пиесата си "Постоянната съпруга" - възможно ли е постоянство в любовта, способен ли е модерният човек на отдаденост и заслужават ли думите му истинско доверие, казват още от Сатирата. По думите им голямото предизвикателство пред всеки режисьор на пиесите на Съмърсет Моъм е как да съхрани лекотата и свежестта на смеха въпреки скритата сериозност и значителност на проблемите във взаимоотношенията на героите, без да се изпадне в ненужно морализаторстване или пък да се унищожи подтекстът с прекомерна сензационност и развлекателност.