- Тони, накъде ще те отведе твоят приключенски „Компас" това лято? Сцени, любими дестинации, хора?
- Очаква ме кратка почивка в Испания, както и едно голямо приключение с цялото ми семейство – круиз из Япония и Южна Корея… Време е да разпусна малко, след като успях да завърша годината с отличен в училище, докато работех върху нова музика. Ще прекарам време и с баба и дядо извън София, както и с приятели.
- С какво ще запомниш работата по тази песен? И какво е чувството да си в екип с Ангел Дюлгеров?
- Ангел Дюлгеров е огромен професионалист и гений в сферата си и аз съм изключително благодарен за шанса да работя с артист от такава класа. Той е човек, който не просто обича музиката, а живее за нея. И виждайки това, аз се вдъхновявам да искам повече от себе си. „Компас“ беше първата песен, в която някога съм пял фалцет за беквокалите, така че това определено ще го запомня. С Ангел работим с много импровизация и доверие - ако усетим, че нещо ни кара да се усмихнем и да настръхнем, значи сме на прав път.
- Вярно ли е, че бягането е било най-тежката ти задача по време на снимките на видеото? Защо?
- Счупих крак и скъсах връзки само месец и половина преди снимките на видеото. Това означава, че аз, който само допреди седмица ходех с патерици, трябваше да тичам с прясно свален гипс. Бягането беше продължително и постоянно – накрая си чувствах крака като почти откачен от тялото ми. Към края си мислех: „Дано поне изглеждам като човек, който бяга с кауза“ (смее се).
- От участието ти в „Гласът на България" миналата година досега ти се случиха доста неща - вече имаш два сингъла, единият ти донесе и награда за дебют на БНР ТОП 20. Как виждаш развитието си като артист в следващите пет години?
- Аз се развих много като артист в последната година – придобих ценен опит и представа за начина, по който се случват нещата, за принципите на музиката и на бизнеса. Поставям си като цел за бъдещето да пиша повече текстове, да раждам готини и не чак толкова готини идеи, но все пак всяка идея е опит. Много ми се иска да направя колаборация с обичан изпълнител – бих се зарадвал например на възможността да пея с Тони Димитрова. Все пак тя е една от най-ярките звезди в българската музика и мисля, че ако се комбинираме и направим нещо готино заедно, за нас „хората ще говорят“…
С Мария Илиева
- Снимаш се от дете в холивудски продукции, и не само. Как те промени това? Какви свои качества откри като мальк самоук актьор, когото светьт започна да обиква?
- Киното определено ме промени и ми показа много за онова, което ме очаква в живота. Общувах с екипи от различни страни и култури, с различни възприятия за света. Виждал съм скандали, щастливи режисьори, разочаровани актьори и доволни зрители. Всичко това беше огромно богатство за мен и досег до реалния свят извън училище и домашните ми задължения. Като самоук актьор най-много вярвам в искреността. Не съм учил техники, но съм наблюдавал, слушал и преживявал. Може би най-голямото ми постижение е романтичната филмова поредица Аfter, в която участвах в третата, четвъртата и петата част. Все още имам интерес да участвам във филми, тъй като обичам камерата, а пък си мисля, че и тя обича мен.
- Имаш ли любопитна случка от снимачния сет на After? Какво се промени за теб с тази поредица освен космическия брой последователи, които навърташ в Instagram само за денонощие?
- Аз много си разговарях с главния актьор във филмите – Хиро Файнс Тифин, който ми изля много мъдрости въпреки крехките му тогава 20 и няколко години. Подхвърляхме си топка, смяхме се, разказвахме си истории. Всички се държаха много мило и грижовно с мен, а аз се чувствах в свои води – пусках сторита на снимачната площадка, снимки с актьорите, с режисьорката и всички мои съученици ме разпитваха за всичко случващо се.
С Васил Найденов
- Самоук си в музиката. Не си ходил на уроци по пеене и пиано. Как откри този свой талант?
- Винаги съм обожавал да пея и да слушам музика. На девет пях в зала 1 на НДК на именния ден на Михаил Белчев, по-късно се правех на Фреди Меркюри с мустаци и по потник, а две години след това ходех с костюм на Елвис, изучил всяко едно негово движение и стил на пеене. Обиколих много концертни зали и гостувах на много места, но професионално всичко започна след формата и контакта ми с Ангел Дюлгеров. Никога не съм ходил нито на уроци по пеене, нито по пиано. От време на време ми се случва да посетя музикални педагози, но за развитие се изисква постоянство.
С училищните ми ангажименти е малко сложно да намеря време и за това, но вярвам, че ще усъвършенствам и пеенето си. Интересно е, че още на прощъпалника си дори съм избрал хармониката, като знам, че някой от близките ми се е опитал нарочно да я скрие, за да не мога да я избера. Но явно човек не може да избяга от съдбата си (смее се).
- Родителите ти подкрепят ли те? Как балансираш между записите и училището?
- Подкрепят ме много и ми дават свобода. Това е най-ценното. Всъщност те са моите продуценти и вършат всичко, което аз не успявам. Балансът е труден – понякога уча с ноти в едната ръка и тетрадка в другата, но вярвам, че човек намира време за важните неща и въпреки многото ми музикални ангажименти аз не просто завърших 9-и клас и получих стипендия за отличен успех в Британика Парк Скуул, училище, в което, меко казано, изискванията са изключително високи, а преподавателите – чудовищно взискателни. Няма как да не излезеш „човек“ оттам…
- Представи си, че питаме любимия ти преподавател „Какьв ученик е Антон Котас". Какьв би бил отговорът?
- На премиерата на дебютната ми песен „Дяволски добра“ бяхме поканили инфлуенсъра Стилян Василев да интервюира гостите. Беше прихванал учителката ми по математика, мис Ваня, да я пита точно: „Какъв ученик е Антон Котас?“. Всеки преподавател би отговорил различно, но най-искреният отговор би бил: „Много талантлив и ученолюбив, но и много разсеян. Винаги ще намери да каже нещо интересно, но пък винаги ще му лисва учебната тетрадка“.
- Какво обичаш да правиш, когато не се занимаваш с изкуство?
- Чета много – Достоевски, Вазов, Стивън Кинг, Камю, Оруел, Толстой… Много обичам и да пиша текстове, разкази, обвързани с морални дилеми, социална несправедливост, вътрешната психология на човека и смисъла на живота. И не, не ми действа депресиращо, всъщност много ме успокоява. Обичам да си говоря с хора, които знаят повече от мен, и обичам да разсъждавам върху дълбоки философски теми с родителите ми или с учителя ми по философия мистър Стан. Едно друго мое хоби, за което не говоря често, е историята и политиката. Много се увличам по геополитически въпроси, модерни и исторически конфликти, политически системи и режими, световни лидери, международни отношения.
Политологията е друго мое хоби, което много ми помага и в ежедневието, тъй като аз, жаден за знания, без да искам развивам и критичното си мислене, способността си да се аргументирам и да защитавам определена позиция. Хобитата ми са все такива, които ми носят личностно развитие, не просто развлечение.
- Какво ти предстои до края на годината?
- На 12 октомври ще се включа в проекта на Павел Колев и Ицака в „Арена София“, а през ноември ще направя първия си голям концерт с бандата ми „Перфектното число“. С Ангел работим и по мини албум. Ще бъда истински щастлив да споделя музиката си с възможно най-много хора, а още по-щастлив ще съм, ако успея да ги презаредя емоционално и да ги усмихна.
Екатерина Томова
