П ласидо Доминго е тенор с красива кариера. Но става дума не за световноизвестния оперен певец, а за неговия син, също наречен Пласидо.
Пласидо-син има майка мексиканка и баща испанец, а баба му е от Страната на баските и е най-известната за времето си изпълнителка на сарсуела в Испания. Малкият Пласидо е трети с това име в семейството - след баща си и дядо си, който е от Арагон. Живее в изцяло музикално семейство, като прекарва детството си между САЩ, Каталуня и Мексико, а днес има домове на различни континенти. Говори шест езика.
След като великият тенор Пласидо Доминго ще изнесе концерт у нас в края на август, синът също реши да направи свой музикален дебют в България. Пласидо Доминго-син ще обиколи няколко български града през март с танго спектакъла си „Завръщане“.
В този проект Доминго-син участва като певец, режисьор и продуцент. Спектакълът ще бъде представен в София, Пловдив, Велико Търново, Габрово, Бургас, Варна и Русе.
Световната премиера на „Завръщане“ е през 2017 г. в Рим - любимия град на певеца, където той живее постоянно. Пласидо-син дойде в София през тази седмица, за да представи предстоящото турне заедно със съпругата си Силвия Бергамини, чиято е заслугата за създаване на танго спектакъла.
- Господин Доминго, добре дошли в България. Вие сте „международен“ човек – с гени от Испания, Мексико, Страната на баските...
- Да, и от Арагон - баба ми е от Страната на баските, дядо ми от Арагон.
- Как стигнахте до музикалната кариера в едно толкова музикално семейство?
- Започнах като дете да свиря по слух на пиано и да композирам кратки мелодии. Бях около десетгодишен. Беше като игра и така продължих напред.
- Музикалният ви път не е бил предрешен от семейството ви в такъв случай.
- Не, по никакъв начин. Бях много непослушен и с тотална липса на дисциплина. Когато идваше у нас учителят по музика, се скривах под пианото. Но тогава баща ми каза: ако искаш да композираш, трябва да имаш музикално образование. И така се захванах сериозно. Винаги съм харесвал пеенето, просто пея по инстинкт и със сърцето си, макар че се възприемам по-скоро като композитор, а не като изпълнител.
- На каква възраст бяхте?
- Доста късно се случи това, вече бях на 17 години. Но започнах да изучавам музика, за да мога да продължа в консерваторията.
- Къде живеехте тогава? Обиколили сте доста държави със семейството си...
- Когато бях много малък, живеехме в Ню Джърси в САЩ. Но в годините, когато трябваше да получа образование, вече бяхме в Барселона – между 1972 и 1982 г.
- Споменахте баща си. Въпросът е банален, но все пак – как се чувствате като изпълнител, който е син на една от най-големите оперни звезди в света?
- Баща ми е обикновен човек, голям футболен запалянко. Ние сме много голямо и сплотено семейство, въпреки че той винаги е отсъствал дълго заради ангажиментите му. Но споделяме много помежду си, много повече от някои фамилии, които са заедно всеки ден, но не разменят и една дума.
Що се отнася до пеенето, моят стил е много по-различен от неговия. Затова и той одобри настоящия ми проект, обърнат към аржентинското танго. Иначе според много хора гласовете ни са близки.
Да, вярно е, че съм го слушал и съм попивал от него през последните – ами има-няма 45 години. Но все пак пея различно. Моята кариера все още е много кратка, но за мен е важно неговото желание да се кача на сцената и неговата оценка на моята работа.
- Имате общи изпълнения на сцената.
- Да, но когато сме заедно на една сцена, аз съм с баща си, не със световноизвестен певец.
- Знаем, че Пласидо Доминго е луд фен на Реал Мадрид. А вие?
- Всички у нас сме луди по футбола, без изключение. Татко ми е от Реал, а аз - от Барселона.
- Ей, това вече е изненада!
- Има обяснение. Когато бяхме малки, десет години сме живели в Барселона и тогава баща ми беше голям привърженик на този отбор. Има снимки с Йохан Кройф, с Лео Меси, с други звезди от тогавашния тим на Барса. След това обаче се преместихме в Мадрид и постепенно той стана фен на Реал. Винаги е на стадиона. И ето, тази вечер (в сряда, б.р.) той има концерт в Будапеща. Ако не бе този ангажимент, щеше да е на „Сантяго Бернабеу“, за да гледа мача Реал - Манчестър Сити. Футболът е част и от историята на Тримата тенори, проект, в който баща ми участваше с Хосе Карерас и покойния Лучано Павароти. Те се събраха за първи път за Световното по футбол през 1994 г. и след това пяха последователно на още няколко световни първенства. И те приобщиха към оперното изкуство милиони хора по света.
- Наполовина сте южноамериканец, но как решихте да се обърнете точно към тангото?
- Отговорът е лесен. Никога не съм искал да уча опера и започнах да пея случайно, както ви казах вече. Затова адаптирах гласа си към всички възможни стилове извън операта - мексикански болера, италиански канцонети, френски шансони, и ето - аржентинското танго. Все още не съм опитал рок. Съпругата ми, с която заедно работим в този спектакъл и е с мен тук сега, в София, разказва как се случи проектът. Тя е развила заедно с нейна приятелка идеята много години преди да се запознае с мен. И точно тази приятелка е моята партньорка на сцената в танго спектакъла. А тя пък се омъжи за музикант, който свири на бандонеон. А съпругата ми постепенно реши, че тангото е много подходящо за мен като жанр.
- И така това стана един семеен проект...
- Да, точно така.
- Сега този проект се представя в България. Идвате за първи път у нас?
- Да, за мен е удоволствие да представя това прекрасно пътуване из света на аржентинското танго. Това са красиви любовни истории. Тангото не е част от много култури и народи, но то само по себе си обвързва емоционално и публиката. Нашият спектакъл ще бъде представен в различни български градове. Постарали сме се част текстовете да бъдат преведени на български и изпълнени с гласа на българска актриса, за да се разбере смисълът на целия спектакъл.
- Имате ли представа от българската оперна традиция, от големите български гласове?
- Имам удоволствието да познавам Соня Йончева от 2010 година, когато тя спечели един от най-важните оперни конкурси в света - този на баща ми Пласидо Доминго. Това мога да кажа за мой близък контакт с български изпълнител. Надявам се в бъдеще да успея да опозная добре вашата култура, страната ви, ще прекарам тук десетина дни по време на турнето в края на март.
- Да влезеш в музикалната индустрия винаги е трудно. И как се озовахте там – с името на баща си?
- Е, това винаги помага да се отвори вратата в началото. Но в крайна сметка продуцентите, които избират артистите, знаят какво искат и какво търсят и не става с помощ.
- Вие сте работили с много световноизвестни артисти – като продуцент и композитор. Бихте ли разказали малко повече?
- Да, имаше период, когато създавах коледни песни и мелодии и за баща ми, и за други изпълнители. Получих възможност да работя с Даяна Рос, с Майкъл Болтън, с Хосе Карерас, Тони Бенет, Алехандро Фернандес. Имаше една случка с Майкъл Болтън – поздравих го за една известна песен, която той изпълняваше, и му споделих, че харесвам много и как я пее една друга млада изпълнителка. И той отговори – да, тя записа песента, но композиторът съм аз. Тогава си дадох сметка колко е важен композиторът, макар че хората виждат и запомнят основно песента и този, който я изпълнява.
- Нека се върнем към детството и семейството ви. Имате ли спомени от баба си Хосефа Ембил, една от най-известните изпълнителки на сарсуела в Испания, която е от Страната на баските?
- Разбира се, имах щастието дълги години да живея с баба си и дядо си. Той също се наричаше Пласидо, изгубихме го през 1987 г., а баба ми Пепита – през 1994 г. Така че съм прекарал много време с тях като малък и като младеж, в годините на обучението ми.
- Тя пееше ли ви сарсуела?
- Тя свиреше на пиано у дома. И аз се упражнявах да свиря заедно с нея, а също така и да пея. Слушах я много и как пее тя самата. Беше много красиво, много интимно.
- Но вие не изпълнявате този жанр... все още...
- Не, сарсуелата е изключително трудна. Има романси за тенор в този жанр, които са по-трудни от ариите в операта.
- С кого сте най-близък от цялото ви голямо семейство?
- Много съм близък с по-малкия ми брат Алваро.
Световноизвестният тенор с невръстния си син, кръстен на него.
- И той ли се занимава с музика?
- На практика той е дясната ръка на баща ми. Организира повечето от турнетата му, особено в Южна Америка, и е вицепрезидент на оперния конкурс, който организира баща ми.
Сватбата на баща му и майка му преди 63 години
- Споменахте Южна Америка. Коя държава чувствате като своя родина? Живели сте в Мексико, в САЩ, в Испания, в Италия, говорите свободно няколко чужди езика, имате съпруга италианка...
- Да, говоря шест езика, живял съм в пет страни, и истината е, че се адаптирам лесно и се наслаждавам на всичко, радвам се. Но много ми харесва в Италия - културата, климатът, кухнята, хората, всичко. Разбира се, чудесно е, когато сме в Мексико, често ходим и в Испания. Със съпругата ми сключихме брак миналата година - през ноември 2024 г., но сме заедно вече от 12 години.
- В кой град живеете в Италия?
- В Рим.
Пласидо Доминго-син със съпругата му Силвия Бергамини в София
- И все пак, да бъдеш син на световноизвестна личност, на артист от такъв ранг, дали е много трудно?
- Сравненията ги правят основно хората, не ние помежду си. За мен това е привилегия и чест.
- И все пак, в по-личен план?
- Чувствам се нормално, защото той самият е много нормален и земен човек. И създава това впечатление. Не става дума да си дете на ексцентрична звезда, а да те свързват с толкова сърдечен и скромен човек – това е много хубаво.
Пласидо баща и син след общ концерт
- Кое е любимото ви музикално изпълнение заедно с Пласидо Доминго?
- Дуетите на мексиканския композитор на болеро Армандо Мансанеро.
Това е той:
Роден е в Мексико Сити през 1965 г.
Свири на пиано от десетгодишен
Композитор и продуцент
Писал е песни за Майкъл Болтън, Ванеса Уилямс, Сара Брайтман, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Даяна Рос и за баща си
Дебютира като изпълнител през 2010 г.
През 2012 г. издава първия си дългосвирещ албум
Живее в Рим със съпругата си Силвия Бергамини
Михайлина Димитрова
