- Бяхте за Коледа във Виена, прави впечатление, че често сте там напоследък, какво ви връща толкова в Австрия?
- Ходя на уроци по оперно пеене да си припомня и да вляза във форма, защото получих едно прекрасно предложение от директорката на Музикалния театър Еделина Кънева да взема участие в една нова продукция и да се върна към това, което съм завършил - оперно пеене. Поканиха ме да участвам във „Веселата вдовица“ и приех, почваме съвсем скоро репетиции, буквално след Нова година. Дай боже, да сме живи и здрави - всичко останало е налице и затова искам да съм във форма.
- А преди предложението за ,,Веселата вдовица'' в кои опери сте пели?
- Пял съм в македонската опера, след като завърших. В Софийската опера пях във „Вълшебната флейта“. След това записах още една магистратура и пях в „Сватбата на Фигаро“ и в общи линии това е моят опит, но сега пътят ми към операта продължава и аз имам много голямо желание това да се случи.
- Тоест желанието ви е да се върнете на тази голяма сцена?
- О, да, голямо е и затова така трескаво се готвя. Затова съм толкова често във Виена и взимам уроци. Аз съм перфекционист и искам всичко да е изпипано.
- А във Виена има ли нещо по-специално, което толкова често ви кара да сте там?
- Има красота на първо място, атмосфера, особено сега покрай Коледа е толкова красиво. Като приказка е! Имам сантимент към този град, защото това е първото място, на което отидох извън България като малък и така ми е скъпо. Сега имам възможност да идвам тук поне два пъти в месеца.
- Остава ли време между уроците за нещо друго?
- Уроците си взимам при една българка, която е много талантлива оперна певица, живееща там. Засякохме се с нея в академията, поддържаме добри приятелски контакти и когато приех предложението, веднага започнахме работа. Свободно време много не ми остава, но когато има такова, посещавам доста музикални събития. Взимам си билети за операта, там има доста театри.
Афишът във Виена е голям - все пак това е оперната столица на света.
- А да има случайно във Виена някаква любов, която толкова често да ви връща там?
- О, дай боже, но не! Засега е само работа. Пожелал съм си го от много години насам, ако стане – стане. А, ако не - продължавам си по пътя. Няма да спирам да чакам. Когато му дойде времето, няма да ме подмине.
- Искате да кажете, че не само във Виена, но и в България нямате човек до себе си?
- Нямам и не страдам от това. Трябва да легна, да се тръшна, да плача ли?! Мотивирам се да давам максимума от себе си в това, което правя. Ако нещо е писано да се случи в личен план, вярвам, че любовта няма да ме подмине.
- За Коледа какъв подарък получихте?
- Най-хубавият подарък. Бях с майка ми във Виена. По-хубав подарък от това да си с най-близкия си човек няма. Беше готино, на коледни меси ходихме в големи катедрали там, слушахме автентична музика, изпълнена на орган. Разходихме се из коледните базари. Бяхме заедно, вместо да се чудим аз ли да ида до Бургас, или тя да дойде в София. Така си подарихме прекрасен спомен.
- На Стефановден къде бяхте?
- Прибрахме се в България за Стефановден. Буквално кацнахме в София и тръгнах за Бургас. Празнувахме с моите близки в един ресторант. Нямах време да приготвям трапеза. Ето, днес вече пътувам за участие във Варна.
- Имате ли сантимент към родния Бургас?
- Няма как да нямам, това е родният ми град. Много хубави неща се случват там от доста години насам. Радвам се, че съм част от тези хубави неща, правя си концертите в Бургас. Конкурсът за млади изпълнители, „Бургас и морето“, които тази година направихме и живот и здраве предстои второ издание. Много се радвам, че Бургас се отваря към младите хора, за да не се отваря пропаст между поколенията.
- Говорим само за музика...
- Ами да, така е. Ето, идвам от Виена - световната музикална столица. Бургас също е музикален град, тук е пълно с музикални таланти. Прекрасен музикален мост.
- А нещо извън музиката?
- Обичам да пътувам, а и професията ми е свързана с пътуване. Обичам да се срещам с приятели, излизаме, говорим и времето никога не ни стига.
- А вашите приятели все музиканти ли са?
- Имам всякакви - и музиканти, и с други професии. Но винаги намираме общи теми. Мисля, че музикантът трябва да има и други приятели. Това ни обогатява, има и други теми, които ме вълнуват.
- Какви други теми ви вълнуват?
- Музиката е моят съзнателен избор. Искам хората да ме свързват с това, с музиката, а не с други неща. Не с поредния скандал, клюка, далеч от моя път. В България такива хора има много, не искам да съм като тях. Затова всичко около мен е музика и искам хората с това да ме свързват. Иначе гледам да се информирам за това какво става у нас и по света, но не съм обсебен от това.
Човек трябва да знае в каква среда живее!
- И според вас какво се случва в света?
- Периодът е лош, живеем в кръговрат, ето толкова много войни и катаклизми по целия свят. Мисля, че за да еволюира това човечество, е добре да се наблегне повече на мисълта и морала. Не може в 21-ви век да се воюва, би трябвало и искам да живеем в по-човечен свят. Не бива да губим човещината и добрината.
- Казахте, че обичате да пътувате, кои са любимите ви места?
- Най-любимото ми място е Лас Вегас. Там можеш да срещнеш едни от най-големите звезди в музикалния свят. Посещавам почти всички концерти. Два пъти се срещнах след концерт с Марая Кери. Направи ми страхотно впечатление. Толкова човечна - макар и да говорят, че е примадона.
След концерта имах възможност да се докосна до нея, дори да поговорим. Казах й, че нейната музика е нещо, с което съм израснал, че нейните песни са ми били определящи да се насоча към музиката. За първи път пропях нейните песни. И мисля, че тогава осъзнах как искам да се занимавам професионално с музика.
- Тоест преди Лили Иванова пяхте Марая Кери?
- Аз не слушах Лили Иванова като малък изобщо.
- А как тогава пропяхте песните на Лили Иванова?
- Ами на шега. Имахме една игра в училище и трябваше да пеем хитове, но с гласа на някой изпълнител. И аз избрах да изпея песента от „Педя човек – лакът брада“ с гласа на Лили Иванова. И тогава изобщо не очаквах такава реакция от страна на моите приятели.
- Тоест вие тогава разбрахте, че можете да имитирате Лили Иванова?
- В моите уши никога не е звучало като да мога да имитирам Лили Иванова, но по реакцията на хората, те казваха че приликата е голяма. До ден днешен не вярвам, че е особено така, но щом на хората им харесва, радвам се. Това е такова чудо според мен. Да можеш да пееш песните на един велик изпълнител, който е от твоята държава.
- Имаше период, в който хората ви свързваха само с това, че имитирате Лили Иванова, това беше нещо като етикет, нали?
- Да, знам, но се радвам, че благодарение на всичко, което правя в музикален план, това нещо остана като една прекрасна малка брошка на моя ревер. Защото Стефан Илчев е много повече от това.
- А запознахте ли се с Лили Иванова?
- Да, през 2007 година на конкурса „Бургас и морето“ се запознахме. Това ми е паметна среща, много се вълнувах - и няма как да не е така, когато най-голямото име в музиката ти подаде ръка да се запознаете. Мисля, че знаеше как съм пял нейните песни, но не сме го коментирали. Тя е доста информиран човек, няма как да не е била запозната.
- Извън музиката, имате кученце, което предполагам ви дава обич?
- О, да, кученцето се казва Пош, вече го гледам от 4 години. Майка много ми помага, защото аз пътувам и не искам постоянно тя да е в движение. Гледам да й подсигурявам спокойствие, да бъде обгрижена. Редовно я водя на груминг, на подстрижка, на СПА процедури.
- Кученцето ви е суетно, а вие суетен ли сте?
- В рамките на нормалното. Все пак съм човек, който излиза на сцена. Благодарен съм за външния вид, който имам, но не залагам само на него. Мисля, че съм в добра форма.
- Какво време отделяте да се грижите за външния вид?
- От толкова много работа, пътуване и неспане, не ми остава време за спорт. Но залагам на здравословно хранене. Хранителният ми режим изключва бяло брашно, забранявам си бял ориз и картофи, макар че обичам. Старя се да избягвам захарта. Сега, покрай репетициите за „Веселата вдовица“, ще бъда повече в София и съм си обещал да започна да спортувам. Мисля да тръгна на фитнес, харесва ми, там се концентрирам. Нямам за цел да правя някакво тяло, но е хубаво за здравето да си във форма, да си физически подготвен, защото пеенето е и физическа подготовка.
- Не сте краен в диети?
- Не, и не мога да бъда. Но вярвам, че всяко едно нещо, което се прави с разум, е правилно. Разбира се, опитвал съм се да бъда на диета, но не мисля, че това е най-доброто. Организмът има нужда от всичко с мярка.
- А как си почивате?
- С пълно мълчание. Затварям се вкъщи или пък си имам такива места, на които отивам, за да се събера. Малко на СПА процедури, малко релакс. Харесвам да ходя на парна баня и хамам, а сауната не е полезна за гласа. Харесва ми да плувам.
- А за гласа си как се грижите?
- Ами пазя го, но и тук с мярка всичко. Когато човек пее правилно, гласът му е предпазен на първа инстанция. Пеенето е като спорта, когато се натовариш, трябва да почиваш. Затова винаги намирам време, в което да мълча, малко повече да спя. В това отношение мъжките гласове сме привилегировани, изхабяват се по-малко от женските. Не пия алкохол, не пуша, не пия газирано. Понякога мога да си позволя студена вода. Но не си представяйте, че съм фанатик.
- Какво си пожелавате за новата година в музикален план?
- Искам да се концентрирам върху репетициите за „Веселата вдовица“, но след това имам много идеи за нови песни, за клипове.
- На Нова година къде ще бъдете?
- Имам доста ангажименти, в момента пътувам към Варна, ще пея там. А на Нова година съм в Поморие.
Това е той:
- Роден е на 12 април 1982 г. в Бургас, майка му е
зъботехник, бащата е моряк
- Завършва оперно пеене в Националната музикална
академия при проф. Благовеста Карнобатлова
- Печели различни конкурси у нас и в чужбина,
победител е и в тв предаването „Като две капки
вода“ по NOVA
- Песните му “Любовта” и “Далеч от страха” стават
номер 1 сингли в класацията на БГ радио през 2020
г.
*Автор: Василена Игнатова
