З ад псевдонима Timas стои един от най-талантливите млади поп изпълнители Тихомир Митов. Със солидно музикално образование и интереси певецът обича да предизвиква слушателите със стилови комбинации, с които разнообразява поп парчетата си. Вплита в тях латиноритми, фолклорни мотиви, електронна и денс музика. До момента има издадени 4 сингъла, които се радват на голяма популярност – „Лято по две“ (муз. и аранж. - Светлин Къслев, текст - Evangeline), „Аз съм тук“, записана с квартета „Славеите на Надка Караджова“ (муз. и аранж. Алекс Кипров, текст - Цвети Милева), „Слънчев удар“ (муз. и аранж. Александър Кипров, текст – Илия Григоров), „Сеньорите“ (муз. и текст Тихомимр Митов). През 2016 година получава наградата „Дебют“ на Съюза на артистите в България, а любовта на всички печели с успешното си участие в „Гласът на България“.
- Тimas, дебютният ти албум е вдъхновен от любовта като трансформираща сила. Доколко тя те движи в изборите, които правиш?
- Любовта за мен не е просто чувство, а вътрешен компас. Тя ме движи в моментите, когато трябва да избирам не най-лесния, а най-истинския път. В музиката, както и в живота, се опитвам да слушам това, което ме прави по-човечен, по-смел и по-отворен към другите. Любовта е силата, която превръща съмненията в посока, болката в смисъл и страха в движение напред — и именно тя стои зад решенията, които оформят този албум и пътя ми като артист.
- На кого последно каза „Остани“? Нужна ли ти беше много воля за това?
- На човек, който ме накара да усетя тишината като дом, а не като липса. Не ми трябваше много воля — по-скоро честност. Понякога „Остани“ не е борба със страха, а признание, че си готов да бъдеш видян такъв, какъвто си. И това изисква не сила, а доверие.
- Работиш с Фабрицио Паризи по дебютния си албум. Разкажи повече за процеса. Къде се намерихте с него и защо реши да заложиш на етно-хаус звученето?
- С Фабрицио се запознахме преди години, когато го потърсих за една моя песен. Още тогава усетихме, че работим много добре заедно — леко, естествено и с взаимно доверие. Оттогава колаборацията ни се развива органично, без излишни обяснения, просто чрез музиката. Етно звученето винаги ми е било слабост, най-вече заради любовта ми към българския фолклор. Той носи дълбочина, емоция и памет, които ме вдъхновяват и ми дават усещане за идентичност. Чрез етно-хаус стила успявам да свържа този корен със съвременното звучене и да разкажа историите си по начин, който е едновременно личен и универсален.
- Разкодирай ни заглавието на албума – „Рано е да спра“. Звучи като мото на човек, който действа на база на първичния си инстинкт за всичко в живота.
- „Рано е да спра“ не е импулс, а вътрешно убеждение. То идва от усещането, че пътят още се разгръща и че имаш какво да дадеш, дори когато си уморен или несигурен. Не става дума за бягство напред на сляпо, а за доверие в инстинкта — онзи тих глас, който те подсеща, че смисълът е в движението, в търсенето, в това да не се отказваш точно когато започваш да стигаш до себе си. Това заглавие е напомняне към мен самия, че докато имаш какво да кажеш и как да чувстваш, е рано да спреш.
- Кой е най-яркият ти детски спомен от Коледа?
- Най-яркият ми детски спомен от Коледа е тишината рано сутрин преди всички да се събудят — елхата светеше, миришеше на мандарини и нещо домашно топло, а аз имах чувството, че светът е спрял само за миг. Това беше момент на чисто очакване и сигурност, когато не ти трябва нищо повече от това да си там. Тази емоция още я нося в себе си и често я търся и в музиката си.
- Как обичаш да си почиваш – като готвиш, четеш, пътуваш? Кое е твоето нещо?
- Почивката за мен е смяна на ритъма. Най-често я намирам в пътуването — дори кратко, без план, просто да сменя гледката и да остана насаме с мислите си. Обичам и да готвя, защото това ме заземява и ми връща усещането за простота и грижа. А четенето идва в онези моменти, когато имам нужда да се отдръпна навътре и да подредя тишината си. Всяко от тези неща е различен начин да си поема дъх.
- В края на годината е време за равносметки. Кои са уроците, които научи, и с кои свои лични победи се гордееш?
- Краят на годината ме учи най-вече на търпение — към процеса, към хората и към самия себе си. Научих, че не всяка пауза е застой и че понякога най-важните стъпки се случват вътре в теб, далеч от шума. Разбрах и колко е важно да казваш „не“, за да останеш верен на това, което има смисъл за теб.
Гордея се с това, че останах честен — в музиката си и в изборите си. С албума, който не направих по формула, а по усещане. С хората, които запазих близо до себе си, и с онези страхове, които не изчезнаха, но вече не ме спират. Това са тихи победи, но именно те ми дават увереност да продължа напред.
Екатерина Томова
