- Михаела, представихте най-новата си песен “До безкрай”. Как протече реализацията на проекта от идея до факт? Какво ви вдъхнови?
- Истината е, че „До безкрай“ се роди още преди година. По музиката и текста работих със суперталантливите мои приятели и колеги – Павел Николов (Pavell & Venci Venc’) и Иво Добрeв, a финалните щрихи добави забележителният китарист Ангел Дюлгеров. Спомням си кристално кога за пръв път затананиках „До безкрай“. Вдъхнови ме последният албум на Сам Смит. Веднага се обадих на Павката, който обаче в този момент ремонтираше студиото си. За щастие Иво се притече на помощ и ни събра тримата отново заедно. Почти година по-късно, заедно с екипа ми, решихме, че е време този проект да се появи. По визуализацията към парчето работих отново с невероятен екип – Стефан Маринов, който бе режисьор, и оператора Петко Андонов от Buddаhbazz Tape Company. Историята около клипа е много интересна. Сякаш времето беше срещу нас, защото отменяхме снимките 3 пъти поради големите дъждове през май. В един момент се отпуснах и си казах – „да става каквото трябва“. И ето днес песента е вече факт. А отзивите от страна на хората – на високо ниво. Не мога да скрия, че съм изключително щастлива от коментарите. Да си оценен като артист е голяма награда.
- Работите по втори албум, на какъв етап е и какво могат да очакват меломаните?
- Вторият ми албум е поглед към душата ми. Той е лична изповед за любовта, страстта, болката и радостта. Всяка дума, всяка мелодия е плод на чувствата и емоциите ми. По-искрена от всякога. Нямам търпение да го споделя с всички...
- Казвате, че това е нов етап – защо, в какво се изразява?
- Намирате ме в един от най-пъстрите периоди в живота ми до момента. Вдъхновението ме връхлита по всяко време и на всяко място. Почти всеки ден завършва с нова песен. Магично е това, което ми се случва. Чувствам се добре, успявам да намеря баланс, отделям време за всичко, което обичам... Това чувство те удовлетворява – знаеш, искаш и можеш. Никога не съм обичала да се оплаквам, но днес – дори нямам причина, акцентирам върху красивите неща, усмихвам се на всяко утро.
- Любовта в съвремието е трудна – от запознанството до съхранението, кои са плюсовете и съответно минусите, пред които се изправя младото поколение?
- Технологиите днес ограбват все повече живия контакт. Любовта става все по-изкуствена. Гледаме повече екраните, отколкото очите. Сякаш сме забравили какво е да комуникираш без помощта на стикери и емоджита. Всички сме се зомбирали. Иска ми се да сме по-истински...
- А има ли рецепта за щастлив живот?
- Моята рецепта за щастлив живот е да прекарвам време с близките и да правя това, което обичам.
- През тази година се дипломирахте, какви са плановете ви?
- Винаги съм смятала образованието за една от най-съществените и изграждащи стъпки в живота на един човек! Учиш, срещаш се с различни хора и техните гледни точки, потапяш се в света на нови материи и науки. Завърших бакалавърска степен със специалност „Музикално-сценична режисура“, а през изминалата година записах магистратура по мениджмънт на музикалните индустрии. За мен е важно да излизам от зоната си на комфорт и да не спирам да се развивам всеки ден.
- Срещате голяма подкрепа от родителите си – за какво най-често си говорите?
- В живота на всеки човек родителите имат важна роля, при мен – те се неразделна част от решенията ми. И в професионален, и в личен план. Обсъждаме всичко, което съпътства ежедневието ни. Събираме се и разговаряме за бъдещето, целите и възможностите ни. Не се страхуваме да казваме един пред друг, че определено нещо не ни харесва. Критиките винаги са били градивни. Щастлива съм, че съм възпитана от хора, които не се примиряват и се борят за мечтите си. Те са любов!
- Баща ви играе ключова роля, кой е най-сладкият споделен миг от детството?
- Той е най-напористият, амбициозен и можещ човек, когото познавам. Учи ме да не се страхувам и да вървя смело напред! Винаги е обективен и много искрен. Всеки споделен миг е сладък, но най-сладките са тези, в които ми казва, че съм неговата шестица от тотото. Ако върна лентата назад... Моментите са много, трудно ми е да опиша един миг, защото радостта у дома винаги е била много и все споделена.
- От роднини ли сте наследили певческия си талант? Какви професии крие родословното ви дърво?
- По-скоро не. Майка ми и баща ми са много артистични, вероятно съм наследила нещо от това, като деца са били част от вокални групи, но дотам... Освен мен никой не е вървял по пътя на изкуството. Но пък идеята да се развивам на сцената и изобщо в света на музиката беше прегърната от всички, те ми даваха тласък. Аз съм човек, който никога не се отказва, но когато имаш гръб и подкрепа – нещата са различни. Даваш всичко от себе си, защото някой вярва и знае, че ще се справиш.
С баща си. Двамата са великолепен тандем.
- А каква щяхте да бъдете, ако не беше музиката?
- Ако не беше музиката, сигурно щях да бъда хирург. Винаги съм изпитвала огромен респект към лекарската професия, в последните години, не само около пандемията, но обществото разбра колко всъщност ни дават хората с бели престилки. Днес ги наричаме ангели, защото без тях никога нямаше да овладеем разпространението на заразата. Този път е достоен, а цената – изключително висока! Това са знания, умения и психика. Респект!
- Ако върнем лентата назад – какво дете бяхте?
- По думите на близките ми - вечно усмихнато, игриво и много любознателно дете. От малка музиката присъства в живота ми. В ученическите си години обожавах да влизам в различни роли, да се предизвиквам... Вероятно затова избрах музиката, днес и чрез нея мога да бъда всичко - да пея за щастие или не, да съм реалист или пък мечтателка...
- Гордеете ли се с човека днес? Кои са били най-трудните моменти, изградили ви като характер и личност?
- Аз не говоря за трудните моменти, не защото ме смущават или пък се притеснявам какво ще кажат хората, а защото като голям човек ги приемам с повече търпение и осъзнатост. Иска ми се да заразявам хората с добро, да им споделям щастливите моменти, не проблемите... Тези камъчета, които понякога те спъват, те не трябва да интересуват никого. Гордея се, че днес съм по-уверена в себе си и изборите, които правя. Не се страхувам да казвам “не”.
- В разгара на лятото – къде отскочихте или къде планирате да пътувате? А в професионален план какво предстои?
- Топлите месеци винаги са заредени с положителни емоции, лятото ми беше прекрасно – с много концерти и срещи. На 7 септември в столицата, заедно с едни от най-добрите музиканти на българската сцена, ще изпълним нови и обичани версии на песни като „До безкрай“, „Един срещу друг“, „Листата падат“, „Стъпка напред“, Tiempo и още. А за нови пътувания... Нека да са изненада.
Певицата спечели обичта на публиката в музикалното шоу Като две капки вода.
- За финал – какво си пожелавате?
- Пожелавам си здраве, за да мога да се насладя на всичко, което животът ми поднася. Това е напълно достатъчно, за да се чувствам добре, да усещам сигурност и спокойствие. Всичко останало е постижимо, вярвам, че с повече усилия дори невъзможното става възможно.
ТОВА Е ТЯ:
Родена е на 7 май 1998 г. в София
Започва да пее в детска вокална школа на 4 години, а на 6-годишна възраст родителите й я записват и на уроци по пиано и цигулка
Озвучава герои в българските дублажи на „Александра Аудио“ на анимационни филми, сред които „Аристокотките“, „Книга за джунглата 2“, „Зън-зън“, „Мечето Падингтън“ и „Смелата Ваяна“
Завършва средното си образование с профил „Поп и джаз пеене“ в НМУ „Любомир Пипков“, а след това „Музикално-сценична режисура“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Участвала е във форматите на Нова телевизия X-Factor, „Маскираният певец“ и „Като две капки вода“
На 26 март 2020 г. издава първия си студиен албум „Стъпка напред“
Алина Динева
