100 000 лв. се търсят под път и над път за доснимането на най-българския филм, стана ясно след емоционално възвание по Фейсбук на режисьорката Иглика Трифонова.
Въпросът е за екранизацията на романа „Калуня-каля“ на Георги Божинов, чието работно заглавие е „Калуньо“. Самата книга се превърна във феномен през 2014 г. и бе определена като най-българския роман, който никой не познава. Действието става около Априлското въстание в Родопите. Кончината на автора й е 10 години по-рано. Изведнъж писателят Деян Енев я откри за света и тогава българският читател разбра колко много сме пропуснали в уютните години на неведението.
2019
През 2019 г. Иглика Трифонова и продуцентката Росица Вълканова печелят субсидия от Националния филмов център. С това идва и подкрепата от чуждестранни филмови фондове. „Всички цени и ставки се вдигнаха и инфлацията изяде част от парите. Колеги, роднини, приятели ни даваха и дават заеми“, пояснява Вълканова. А Иглика Трифонова обяснява: „Искахме да заснемем филма без художествени компромиси. Тогава светът около нас се раздвижи в позабравена, грозна посока – войната. И решихме, че ще снимаме. Това е единственият начин на съпротива, който може да окаже киното. Усилията продължават“. Част от сцените са заснети, през септември предстоят нови снимки.
Пред „Телеграф“ Иглика Трифонова обясни: „Финансовият проблем е много основен. Ние сме копродукция с Холандия, както с всички мои филми се е случвало. Холандските пари трябва да се похарчат в Холандия. Но голямото перо е снимачният период. Това е костюмен филм, с много животни, с масовки и би било тъпо да се направи бедняшки, защото много хора харесват този роман. Искахме различни сезони да заснемем, защото това е важна част от романа и усещането, че времето минава“.
После говори за художествената авантюра, без която не може нито едно творчество: „Тръгнахме на снимки с може би безумието, смелостта да заснемем части от филми, за да се борим в движение да го завършим по смислен и читав начин. И всичко, което можехме да направим като икономии, го направихме – снимахме за кратък период, актьорите се навиха на невъзможно ниски хонорари“.
Чавки
За септември е предвидена следващата доза снимки. Иглика Трифонова пояснява: „В България никой не се съобразява, че бюджетът на такъв филм е много по-скъп от този на един съвременен камерен филм. Просто се дават пари да се отчитат едни чавки, никой не се занимава с това какво се иска да се направи, кой филм е важен. По никакъв начин не могат да се съобразят с нуждите ни, с инфлацията и да ни подкрепят. А в същото време всяка година се връщат пари в бюджета“.
Режисьорката разсъждава: „Аз се осмелих и тръгнах да го правя, реакциите на холандските ни партньори са много окуражаващи, смятат, че е многообещаващ проект. Не за първи път ще бъде по-голяма подкрепата отвън за нещо много съкровено наше. За мен е важно да го има отнякъде. Творецът търси възможност да разкаже историята си. Това е много силна мотивация и тя понякога се случва въпреки отчаянието, в което съществуваме. Виждате какво е отношението към българската култура. То е симптоматично, това е част от живеенето, в което сме се устремили. Този ужас, който не е само тук, а по света. Някак си страшно преобръщане на ценностната система. Достоевски има един фантастичен термин: Времето на всепозволеността – когато абсолютно всичко е позволено, всичко е възможно и на всичко се намира някакво обяснение. И се загубва човек в това“.
Врагове
Иглика Трифонова обяснява своето виждане: „В „Калуня-каля“ има нещо, което се родее с Казандзакис – едни дълбини, екзистенциална, философска книга, страстно написана. Мъжки роман. Голям кураж ни даде това, което са написали референтите в Холандия, в техния филмов фонд, че в тази драматургия на сценария имаме голямото междуверско врагуване на християни срещу мюсюлмани, в което живеем, което става все по-страшно. Нима това не е голяма тема и не е важна?! Има го в кръвта ми, то ме вълнува. Баба ми живееше в село с помаци и живееше с тези хора добре. Искам да изследвам кога се случва искрата, която запалва вродения ни инстинкт на ужас от различния и желанието да го преследваме, наказваме, убиваме. И кога тръгва злото. Мен тази тема как се палят войните ме занимава от 15 години, но тук като че ли никой не иска да гледа такива филми“.
Насила добро не става
Иглика Трифонова е от най-забележителните съвременни наши режисьори. Снима ярки документални филми. А в игралното кино е известна с „Писмо до Америка“ (2001), „Разследване“ (2006), „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ (2015), както и на съвременната драма „Асансьор за пациенти“ (2017). Сега се опитва да довърши „Калуньо“.
Романът „Калуня-каля“ на Георги Божинов пресъздава смутното време в Родопите около Априлското въстание. Главният герой е богатият ага Калуньо. Той против волята си е въвлечен в потушаването на въстанието и унищожаването на българските селища, в това число попада и Баташкото клане. Потресен от видяното, той се опитва някак си да възстанови справедливостта. Обаче опитите насила да вършиш добро не водят към по-добро.
Георги П. Димитров
