Б ившият полицай и компютърджия Минчо Цачев от Полски Тръмбеш оцвети за домашното си кино българския шедьовър „Козият рог”.
Филмът е избран от критика и публика за най-добрия български филм на 20-и век, а той си спомня, че го е гледал в киното на родното си село Долна Липница през 1972 г. Някои от сцените тогава са били изрязани. Тогава е бил на 11 г. и едва ли е разбрал всички послания на лентата, но тя оставила незабравими следи в съзнанието му. Историята е действителна, както всички разкази, написани от гениалния Николай Хайтов. Минчо имал невероятния шанс да го срещне през 1988 г. на едно събитие в село Иванча, където получил автограф. Съпругата му Мариана, учител по литература, всеки път, когато преподава за Николай Хайтов, показва на учениците книгата с автографа.
Права
„От любов оцветих оригинала на филма, който е черно-бял, защото си мисля, че младите хора едва ли в по-голямата си част са го гледали, въпреки че през годините е излъчван многократно от Българската национална телевизия и дори наскоро. Смятам, че, ако е цветен, филмът ще бъде повече гледан. Разбира се, че ще трябва разрешение за излъчване от фирмата, която държи авторските права на лентата. Не го направих с комерсиална цел, но засега той е само за домашното ми кино”, споделя пред "Борба" Минчо Цачев. От 15 г. той изучава като хоби компютърни програми – професионални видео- и аудиоредактори, а също и цифровизира старите VHS касети от семейните празници на ДВД дискове или флашка, занимава се и с озвучаване на празненства.
Прожекция
„Оказа се, че да оцветиш черно-бял филм, и то отпреди 50 години, не е толкова просто. Идеята получих от телевизиите с исторически документални филми като „Втората световна война в цвят“. Четох много по темата и вложих средства в съответните компютърни програми. Всяка една програма, образно казано, е един учебник. Оцветяването на този филм ми отне около три месеца безсъние и няколко професионални компютърни програми. В началото с програма с изкуствен интелект целият файл се разделя на отделни кадри – около 150 000. С друга програма всеки кадър се оцветява – не повече от 3000 кадъра за денонощие, защото през деня ходя на работа. С трета програма всички, вече оцветени, кадри отново се съединяват и се прибавя звук. А с четвъртата програма се извършва постобработка – подобрява се качеството на картината и звука.
Ще бъда щастлив, ако мога да видя този филм на голям екран в град Полски Тръмбеш в залата на читалище “Отец Паисий 1905“, където съм заместник-председател, с моите съграждани, а не само с приятели вкъщи…”, разказва още Минчо Цачев.
