Н аричат го Кървавия професор. Александър Цанков е един от главните участници в преврата от 1923 г., който сваля земеделското правителство на Стамболийски. Оглавява коалиционно правителство, което предприема крути мерки срещу хаоса в България. И до днес неговата роля в българската история се оспорва.
Министър-председател на България е в 41-вото (1923 г.) и 42-рото (1923-1926) правителство. Председател на XXI (1926-1927) и XXII (1927-1930) Обикновено Народно събрание. До края на живота си той остава социалист по убеждения.
Роден в Оряхово на 29 юни 1879 г., Александър Цанков завършва гимназия в Русе, после учи право в Софийския университет и икономика в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин (1904-1907 г.). В тези години членува в Българската работническа социалдемократическа партия, но през 1907 г. я напуска. Завръща се в България и от 1911 до 1923 г. преподава икономика в Софийския университет. След края на Първата световна война е ректор на университета. Написва първия учебник по политикономия у нас.
Национализация
Още тогава Цанков се обявява за национализация на определени икономически сфери. Заявява, че „социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията – малко социалистическа“!
Министър-председателят проф. Александър Цанков поздравява Н.В. цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г.
През 1921 г. Александър Цанков е сред основателите и оглавява Народния сговор. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и застава начело на коалиционното правителството на Демократическия сговор. Същата година избухват Юнските и организираните от Коминтерна в Москва Септемврийски бунтове. Правителството на Цанков предприема крути мерки – военни, полицейски и паравоенни части (т.нар. „шпицкоманди“) смазват разбунтувалите се комунисти и леви земеделци. През януари 1924 г. правителството прокарва Закон за защита на държавата (ЗЗД), с който се забраняват всички организации, тръгнали към насилствено завземане на властта. През април същата година Върховният касационен съд постановява забрана на БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз.
Деветоюнският преврат
На 16 април 1925 г. е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“. Под взривения купол на храма загиват 134 души, а около 500 са ранени – сред тях е и Александър Цанков. Последва безмилостно отмъщение, което в историята остава като „белия терор“. Падат и невинни жертви, предимно леви интелектуалци, между които Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст. Цанков остава с прозвището Кръволока.
Разпад
Настъпилото напрежение в страната довежда до разпад на коалицията. През есента на 1925 г. срещу неговото правителство се обявяват вътрешнопартийната опозиция, водена от Андрей Ляпчев и Атанас Буров, но и цар Борис III, ВМРО, групата на военните около генерал Иван Вълков. През януари 1926 г. Александър Цанков е отстранен от премиерския пост от умереното крило в Демократическия сговор. През 1932 г. напуска Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.
Изгнание
На 5 септември 1944 г. Сталин обявява война на България и Червената армия преминава Дунав. Александър Цанков е предвидлив и със семейството си вече е във Виена. На 16 септември той сформира Българско национално правителство в изгнание. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“, а след февруари 1945-а – в селцето Алтаусзее, Щирия, в Австрийските Алпи.
Правителството е малобройно: проф. Асен Кантарджиев – министър на вътрешните работи и войната, Асен Цанков – министър на външните работи и финансите (брат на министър-председателя), полковникът от Генералния щаб Иван Рогозаров – министър на труда и трудовата повинност, Христо Статев Попов – министър на просветата и пропагандата, а през октомври 1944 г. като министър без портфейл е включен полк. Никола Костов, началник на разузнавателното управление към Министерството на войната в София.
Парадокс
Любопитно е, че съществуват две български правителства, които претендират за легитимност. След окупирането на България и Румъния от Червената армия в София и Букурещ са съставени т.нар. от историческата наука „марионетни правителства”. Казусът е заплетен, защото Българското емигрантско правителство е признато от Оста, т.е. от съюзниците на България преди 9 септември 1944 г. А правителството на Отечествения фронт не е признато нито от силите на Оста, нито от страните от Антихитлеристката коалиция, защото Съюзниците третират България и Румъния като окупирани страни, с които е сключено временно примирие. Веднага след 9 май 1945 г. Съюзната комисия разформирова емигрантското правителство. През 1949 г. Александър Цанков е принуден да напусне Австрия и през Италия заминава за Аржентина, където остава до края на живота си. Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес.
Архивите проговарят
Из речта на министър-председателя Александър Цанков на 5 октомври 1924 г. на конгреса на Демократическия сговор: „Нашата задача беше да омиротворим развълнувана и разбунтувана България. След 9 юни ние преживяхме една гражданска война, каквато България не бе преживявала друг път. Такива бунтове, които огъваха държавата и които люлееха българския народ и го угрозяваха да го хвърлят в една анархия на самоизтребление – такава гражданска война България не е виждала. Ние я смазахме... Наричат ме Кървавия професор. Ние предупреждавахме, ние молехме, с унижение дори, да не се посяга върху държавата и предупреждавахме, който посяга върху нея, ръката му ще бъде счупена, главата му откъсната. Уви! Не бяхме чути. Останалото се знае... Нашата задача беше да сразим дружбашко-комунистическия революционен фронт и да опазим държавата... Силна държавна власт, силна, но законна, не власт на беззаконието, на тиранията, а власт на закона, на правовия ред.“
Мечтае за социализъм
На 19 август 1944 г. в последните дни на Народното събрание проф. Александър Цанков казва в залата: „Как си рисувам аз бъдещия обществен строй – за успокоение на онези, които смятат, че единствено болшевизмът ще се наложи, или на други, които смятат че единствено националсоциализмът ще се наложи, че това са двете системи, които ще се наложат. Не. Бъдещето ще бъде на един обществен строй, във всеки случай не капиталистически, на един обществен строй, оплоден от двете големи социални движения – комунизма и социализма. Аз съм бивш социалист и познавам добре тия доктрини... България принадлежи нам и ние ще си изработим, ще си създадем наш обществен строй – български. Той ще бъде социалистически, но социалистически по български образец, отговарящ на нашата стопанска култура, на нашата историческа традиция, на историческата мисия, която има България, заемайки това централно място в тази част на Европа, в тази част на Балканския полуостров.“
Румен Жерев
