- Бони, последните няколко месеца само работите. За работа ли ще говорим?
- Хайде да говорим за нещо друго, стига само за работа! Искам това интервю да е като с приятелка, да поклюкарим малко (смее се), да се посмеем. Малко за любов да поговорим първо, малко за секс, иначе хората ще си помислят, че съм някаква скучна. А в живота освен работа има и секс, и забавления, нали така е модерно сега.
- Добре, хайде да си говорим за секс тогава? Правите ли често?
- (Смее се.) Аз секс не правя, но с течение на времето правя все повече любов.
- Какво е мястото на любовта в живота ви?
- О, любовта за всеки един е много важна, във всеки един план, във всичките й разновидности. Тя е двигателят.
- А в личен план има ли любов?
- Как не обичам да говоря за личните неща (смее се). Има любов, но няма да кажа нищо повече.
- Значи има по-специален човек в живота ви?
- Да, има по-специален мъж.
- Разкажете ни малко повече за него - на колко е години, богат ли е?
- (Смее се.) Млад е и е красив, разбира се, и е много готин. Какво значи млад, годините са само бройка. Има мъже много млади, надраснали годините си, и стари, които се държат като деца!
- Какъв трябва да бъде мъжът, който ще спечели сърцето ви?
- Първото нещо, което мен ме привлича, са енергията и харизмата. Виждаш го и сетивата ти подсказват, че все едно го познаваш цял живот, че го обичаш от години, сродна душа е това, но такива мъже не се срещат толкова често. Понякога се бъркаме, мислим си за някого, че е той, а се оказва, че от другата страна не е така. А съвпадение се случва много рядко.
Не го пропускайте. Всяка любов е прекрасна и е различна, но в любовта търсете най-чистото, най-истинското. Не ми се иска много да говоря за личните неща в живота си. На първо място нали знаеш какво казват хората - “Щастието обича тишината”. С годините разбрах, че това е така. Някак си от енергийна гледна точка колкото по-малко хора знаят - толкова по-добре.
- А суеверна ли сте?
- По-скоро не. Преди бях, но впоследствие се промених. Започнах да уча много неща, свързани с енергии, да чета и това ме промени. Сега вече не вярвам нито в черни котки, нито в никакви такива глупости.
- А вярвате ли в съдбата?
- О, да, в съдбата вярвам. Съдбата не е права начертана пътека, тя е поредица от избори. Решението е винаги твое.
- Как Бонка се превърна в Бони?
- Дълъг е този път. Няколко романа, сериал може да бъде направен. Родена съм в Сливен. При мен е малко по-различно. Аз не съм била много желано дете. Смесен брак, двете семейства не се допускали едно друго. Семейството на майка ми, по-богато, не е давало на баща ми да я вземе и така. Но впоследствие те се женят. Създават семейство. Живеели са сравнително бедно в две стаи. Раждат се братята ми. И в един момент майка разбира, че е бременна с мен. Отива при баба ми Бонка, на която съм кръстена. Споделя й, че е бременна и тя била много притеснена как ще се грижат за още едно.
Не й е казала - махай бебето, но майка се уплашила от бъдещето, от беднотията. И тръгнала по махалата да търси как да ме махне. Разни бабички там й сварили да пие разни билки, скачали й по корема, по кръста, но нищо - бременността си вървяла. После дошло притеснението дали пък не ме е увредила с нещо от тези действия. Майка ми е разказвала как сънувала Бог и той й казал, че каквото й да направи, няма да може да ме махне. Че ще се родя момиче и че ще съм по-специална от другите деца. И на 12.12. се раждам аз! Момиче. Тази дата за мен остава много важна енергийна и символична. Ходила съм на курсове, срещала съм се с известни енергийни учители и всички са ми казвали, че тази дата е много специална.
- А нумерологично смятали ли сте значението на датата?
- Правила съм всякакви регресии и сметки. Имам една приятелка много духовна - Милена. Правила съм регресия, която показа, че аз в предишен живот съм била Нефертити. Дано хората да не ме помислят за някаква луда. Но регресията показва много неща. А нумероложката ми каза, че всичко получавам по труден начин, но успявам във всичко.
- Смятате ли, че сте родена под щастлива звезда?
- О, да, със сигурност. Минала съм много трудности, но винаги съм успявала и за това вярвам, че някъде там тази щастлива звезда ме е водила.
- Как премина детството ви, какви са спомените ви?
- Много забавно, бяхме сплотено семейство. А с братята ми имах много весели истории (смее се), те двамата все нещо намираха да се закачат с мен. Имаха си самостоятелна детска стая с две легла, а аз - малкото Бонче, спях в кухнята на едно късо диванче. Още си го спомням, оранжево на цвят. Беше толкова малко, че краката ми висяха от коленете. Имаше и една мишка, която излизаше по нощите и все ме полазваше (смее се).
Много се грижех за дома, цепехме дърва, а моите братя все ме караха да им оправям стаята и леглата. А като не го правех, ме наказваха. Навиваха всички одеяла и възглавници и ми ги слагаха на ръцете. Обаче аз им казвах: „Лошо се държите с мен, животът ще ви го върне“ (смее се). Помня, че родителите ни оставяха стотинки, на братята ми по 25 стотинки, а на мен 20. И започнах сутрин да ставам много рано и да взимам от тях по 5 стотинки тайно и така аз с 30, а те с по 20.
Мина малко време, една вечер единият ми брат се престраши и пита мама защо са им намалени с 5 стотинки джобните. Веднага ме разкриха. Аз обаче си потърсих правата. Казах, че те си имат стая и легла, а и по 5 стотинки повече (смее се). Сплотено семейство бяхме, възпитани, имаше ред. Баба ми беше прекрасна. Това артистичното съм го взела от нея. Баба ми беше изключителна, много предприемчива, дейна и много духовна, лъчезарна и усмихната. Отиваше за хляб и се бавеше по 1 час, всеки я спира, иска й съвет.
- Никога не сте крили ромския си произход.
- Никога не съм крила произхода си. Опитвали са се да ме потискат заради ромския ми произход. Още като дете в ансамбъла. Чувала съм децата да коментират, но аз пак бях най-добра и в пеенето, и в танците. Беше някаква детска злоба. Никога не съм се опитвала да крия ромския си произход. Защо да бягам от себе си, хората трябва да ме приемат такава, каквато съм, няма нужда да се представям за някой друг.
Ромите са усмихнати, готини безгрижни, емоционални, това е прекрасно. Когато говоря за това общество, първо искам да започна с хубавото, защото има много хубави неща в тях. Всички ние сме еднакви, имаме еднакви права и задължения. Не харесвам обаче това, че не обръщат внимание на образованието! Много е важно да се образоват. Това е пътят към интеграцията. Някои от тях просто не искат да учат, избират другия път, защото така е по-лесно. Но аз винаги, когато говоря с тях, се опитвам да им обясня, че пътят е образованието и ги питам: „Хора, защо се затваряте в тази капсула, излезте от нея, светът е пълен с прекрасни неща, покажете добрите си страни и ценните си качества, а като дойде време за избори, този избор трябва да бъде ваш. Не се продавайте за някакви кебапчета, образовайте се, учете, интегрирайте се, за да видите какъв е другият живот, който заслужавате. Образованието е задължително. Особено сега!“.
- А кога разбрахте, че ще станете певица?
- В училище. Помня другарката по пеене Мария Игнатова. Тя е в основата. Родителите ми не искаха аз да ставам певица. Те са моралисти и за тях възпитанието е много важно. В 8-и клас реших да отида да уча в Котел. Приеха ме, но като дойде времето да отида с родителите ми, майка и татко скочиха. Казаха: “Ние в нашата къща не искам леки жени.” И така нищо не се получи.
Имаше хор в града и другарката по пеене искаше да ме включи в хора и ми каза, че ще ме заведе в оперетата в Сливен. Каква опера, аз се притесних. Аз живея в ромската махала в Сливен. Но отидох и те веднага ме харесаха. Казаха - искаме това дете да участва в оперетата “Счупената чаша“. Но нашите не се съгласиха. И аз започнах да ходя да пея под крилото на моята учителка в този хор. Така разбрах, че има клуб в Сливен - “Съби Димитров” на първенците, ръководен от Добринка Биденева. Една бойна мацка, уникална, изключителна. Тя имаше хор с 35 жени. Само фолклорна музика. И аз, търсейки някой да каже, че мога да пея, отидох на прослушване. Видях в очите й желание и съмнение, като ме видя, но се съгласи да ме чуе.
Започнахме да пеем. И когато ме прослуша, каза: „Такъв глас ми трябва”, обаче аз й обясних, че не мога да съм част от хора, защото нашите не дават. И тя каза, че ще говори с тях. И отидохме до вкъщи. Тя се представи и каза, че поема ангажимент да ме учи и да работим, да ме научи на солфеж. Идваше вкъщи, взимаше ме и ме връщаше. Започнахме да учим, аз ходех в тях да уча и малко след това настъпи един много тежък за мен момент.
Всеки ден след училище отивах да репетирам при нея. Един път влязох в тях и я заварих починала. Беше ужасно, бях загубила моята музикална майка. Жената, която ме поведе в този път, я нямаше И аз буквално се сринах. И така 2 години прекъснах с пеенето. Все си спомнях думите й: „Няма да спираш, няма да се отказваш”, и така събрах сили след 2 години. И реших да направя своя група - “Елит”. Преди това бях в Сливен в един ромски оркестър “Рома”. После дойде оркестър “Кристали”. Предложиха ми да пея с тях, но аз първоначално отказах, но те дойдоха пак с предложение. И аз се съгласих, оставих “Елит“ и започнах с „Кристали“ и така се родиха моите уникални песни “Цветовете на дъгата”, “Ти нямаш сърце”, а след много работа се роди и първият ми албум “Клада от страст”. Той ме направи вече звезда.
- Известността промени ли ви?
- Не, същата съм си. Всички мои познати знаят и могат да го потвърдят.
- Подготвяте ли нещо ново музикално?
- Много песни направих, но последните 7-10 години нямам издаден албум. Сега го подготвям. Работя много, има много нови неща. Вече съм балканска изпълнителка, работя не само у нас, но и на Балканите, познават ме колегите навсякъде. Новият ми албум ще включва последните ми хитови парчета, дуети с мои колеги и част от песните, издадени през годините. Аз съм сама без продуцент от 2012 година. В момента песните ми са събрани в канала ми в YouTube. Имам ужасно много участия и пея навсякъде, викат ме хората, забавляват се и са щастливи с моите изпълнения.
Коя е тя:
- Родена е на 12 декември 1973 г. в Сливен
- Започва да пее от ранна детска възраст
- Част е от хор “Съби Димитров” - Сливен, познат в града като клуба на първенците
- Притежава много рядък глас - контраалт, който е в много богат вокален диапазон
- Когато е 12-и клас, заминава за бивша Югославия със собствен оркестър и работи там в продължение на три години
- Има дъщеря Михаела, която също е певица
Мариана Маринова
