О бичаната родна актриса Лара Златарева, по-известна само като Кака Лара, отпразнува рождения си ден на 28 януари, като си подари премиера. Тя, заедно с останалите си колежки от театър „Българска Армия“, изиграха новия спектакъл „Представление и 1/2“, а след това почерпи близките си за личния си празник. „Посрещнах рождения си ден на сцената. Наистина това е късмет – да си на рождения си ден на сцената, сред всички актриси от театъра и да имаш премиера на спектакъл, посветен на професията. След такъв подарък като „Представление и 1/2“ си трябва парти. Любимите ми хора дойдоха да гледат и след това… купон!“, споделя пред „Телеграф“ вечно усмихнатата рожденичка.
Театър
С интерес я питаме какво ще видим в новата постановка, а тя е категорична: „Трудно е да разкажеш нещо такова като „Представление и 1/2“… Това е едно представление - интервю, едно представление - обяснение в любов… Една лична изповед на 14 актриси, които никога не сте виждали в тази светлина. Никоя от нас не е разказвала тези свои лични истории, изповеди, страхове, мечти… в нито едно свое интервю. Приликата с филма на Фелини „Осем и половина“ не е случайна… В този филм главният герой търси загубеното си вдъхновение в женските образи от своя живот. А в нашето представление… Елате да гледате. Кога ще видите 14 актриси да пеят на живо, да плачат, да се смеят и да са толкова истински, колкото даже не сте очаквали“. Чаровната актриса не крие, че преди време е имала съмнения относно кариерата си в театъра, като дори му е изневерила с телевизията. „Не бях стъпвала в театъра… много години. Изневерих му с телевизията. Тя ми даваше адреналина, който в професията ми липсваше. Но… за всичко това разказвам в новото ни представление „Представление и 1/2“… С времето човек разбира какво всъщност иска и защо го прави. Върнах се в театъра не като актриса. Аз съм PR на Театър „Българска армия“ и 4 години не се бях качвала на сцената. Но се качих… не без притеснение и не без лични съмнения… Знам само, че не е на всяка цена. Изключителен подарък е това, което ми се случи в компанията на Стоян Радев, Мишо Шишков и жените на театъра…“, не крие щастието си Лара. Тя може да бъде видяна от зрителите и в постановките „Забранените фокуси на Ненчо“ и в поетичния спектакъл по поеми на Вазов – „Урок по български“.
Семейство
На рождени дни всеки човек си прави равносметки, интересно ни е каква е нейната, имайки предвид, че именно в тази лична година стана баба. Лара не крие, че не иска да разгласява много постиженията си, да не стане обект на лоши очи. Въпреки това обаче не може да крие щастието, че си има внук. „Много ме е страх да кажа какво постигнах, през какво минах и как завърших личната си година. Мога да обобщя – щастлива съм! Близките ми са до мен, децата ми са щастливи, имам Март… Нищо друго не ме интересува. Не че още мога да осъзная, че Март ми е внук… аз съм убедена, че си е мой, но не съм казала на Бенджи. Прекрасен е! Гледам го и си казвам, това човече наистина ли е дете на моето дете? А той вече е мъж с характер! (смее се)“, казва Лара.
За себе си тя твърди, че е сбъднала мечтите, които е имала като малка, но е далеч по-трудно да сбъднеш тези, които имаш като по-голям. „Знаете ли, сбъднатите мечти не носят особена радост… Не се оплаквам, просто казвам, че след тях остава тишина. Казваш си, това ли беше… И се хвърляш в новите мечти. Човек така е устроен, да иска още и още. Да, мечтите на малката Лара ги сбъднах. Те бяха лесни. Исках да ме дават по телевизора – дадоха ме, е и? Аз като дете живеех с телевизора, защото родителите ми работеха в театър и всяка вечер бяха на работа. Аз си стоях с телевизора и си представях, че съм телевизионна водеща… Човек трябва да внимава какво си пожелава - ха-ха-ха… Да сбъдна мечтите на голямата Лара е по-трудно…“, категорична е актрисата.
Ролята на майка и на баба обаче й е любима, макар още да не може да осъзнае, че си има внуче. „Велико е! Искам да науча внука, че светът е голям и границите са само в нашата глава. Че винаги имаш избор и свобода да решаваш сам. Искам да умее да е щастлив. Има хора, които не могат да се радват. Не виждат щастието. А то е до теб. Ще го науча да е щастлив!“.
Искаме да знаем кой е бил най-ценният урок, който е предала на дъщерите си, а тя казва: „Не знам дали съм толкова готина като майка, колкото ще съм като баба… Не знам дали съм ги научила на нещо… Отгледах си приятелки. Те са добри приятели! Умеят да казват „благодаря“, умеят да казват „извинявай“, умеят да обичат… знам на какво са ме научили и те. Знам, че когато ми се плаче и когато ми се смее, търся тях. Реакциите им са различни и в двата случая – Бернарда ме изслушва и ме успокоява, а Вая ми казва: „Ти не си добре“… и аз намирам баланса – ха-ха-ха… Уча се на баланс - ха-ха-ха. Едната – млада майка, а другата – млад пубертет… когато добавим и майка в климактериум… става луд купон! Добре че мъжете около нас ни търпят“, завършва Кака Лара.
Пожелава си мускулна треска от щастие
Лара иска само щастие за себе си и близките си хора. „Искам да имам мускулна треска от смях. Щастие!“, казва тя и допълва, че това е най- важното и за дъщерите й. Въпреки че и двете поемат по нейния път, тя няма претенции как ще продължат, а само това, което правят да им носи лично удовлетворение. „За Вая още е рано. Тя не знае кой е нейният път. Търси го. Всеки ден открива нови пътища. А пътят на Бернарда е неин път и вярвам, че й предстоят щастливи моменти, докато го извървява… Аз съм щастлива винаги когато те са щастливи, по каквато и магистрала да отпрашат и с каквато и скорост да са – да са щастливи“, споделя още Златарева.
На 31 разбрала, че не всичко е работа
Телевизионният образ на Лара винаги ни е навеждал на мисълта, че в реалния живот тя е една щура дама, която прави празниците си незабравими. Оказва се обаче, че чак на 31 години осъзнала, че в живота не всичко е работа. „Не съм много щура. Не си умирам за купони, а още повече пък за лични празници. Но имам един рожден ден – събуждане. Станах на 31 и като че ли се събудих… Дотогава се скъсвах от работа – бях едновременно и в телевизията, и в театъра. Вече бях родила Бенджи и тя беше станала голям човек, на 6 години… И аз, обръщайки се назад видях, че… съм станала на 31, не си спомням телефоните на половината ми приятели, другата половина са забравили моя, защото аз вечно съм заета… и си казах – край, искам си живота. Помня, че събрах всички в един клуб – съученици, състуденти, колеги… Беше яко парти!“, спомня си днес тя.
Елизабет Методиева
