- Милена, на 13 октомври празнувате 40 г. на сцена с голям концерт в зала 1 на НДК. Какво подготвяте?
- 40 г. не са малко, обаче това е положението - животът си върви и няма връщане назад. Освен моята банда ще имам гост-музиканти. Организацията тръгна, вчера пуснаха и билетите, разни хора ми пишат, че са си купили, супер е.
- Ако другите имена не са изненада, то щрайхът на Врачанската филхармония е...
- Амебата и „София Мюзик Ентърпрайсис“ се занимават с организацията. Аз си търсех вариант да имам щрайх, събирах оферти, но той предложи точно тях, че ги познава и са работили. С цигулки ще са 12 песни - и бавни, и бързи. Примерно "Месо". Другите са "Ала-бала", "Истина", "Защо", "Моите ангели", "Робърт", "Така", "Ад", Fire in My Hair и Chopper Society. Имам и доста яка палава серия. Трябва да има разнообразие. В момента се правят аранжиментите, септември започваме репетиции. Ще вкараме и клавишни, тъй като по принцип нямаме. Венци Мицов прави аранжиментите за щрайха и ще бъде на пианото, за първи път ще работим заедно. Исус Ангелов също съм го поканила, защото е гениален - дала съм му картбланш как иска да се представи. Искрен Пецов ще ме поздрави с пънк версия на "Кайман ме гони, кайман".
- Какво си спомняте от началото с Фънки и Амебата?
- Имахме турне във Франция 90-те. Бяхме наели един бус, за да пътуваме по фестивалите. Франция се слави с миризливите си сирена. Бяхме спрели някъде и аз си купих едно такова козе. Много обичам такива. Почнах да го ям в буса, Фънки спря и ме изгони - вика: "Слизай, че много гадно смърди това". И трябваше да си го доям отвън, а после продължихме. Майтапи, колкото искаш. И те, и Денис Ризов, и Звезди, и „Конкурент“ са ми част от живота по някакъв начин - толкова години сме били заедно навсякъде, затова съм ги поканила. Сигурна съм, че ще стане супер купонът.
- Защо избрахте заглавието на концерта да е "Неам нерви"?
- Общо го избрахме. Явно хората ме свързват с това заглавие. Амебата беше инициатор. Може би не само заради песента, а и затова, че не си затварям устата. Пък и нямам намерение да я затварям. Нещо като има чепато, хората си го мислят, но аз го казвам.
- Това носи ли ви неприятности?
- Разбира се. Колеги ме питат: "Защо зорлем си създаваш врагове?". Отговарям им - защо да са врагове, това са нещата от живота. Явно е вярна тая приказка - че истината боли. Други са склонни да си премълчат и да се направят, че не я забелязват и да са угодни всекиму. Последно се джанках на политическа тема. Не съм политик и нямам намерение да бъда. Но като има нещо, което е очевадно, го казвам. Давах интервю в БНТ, че навремето като бях на турне в Съветския съюз, беше много хубаво. След това почнаха да ми пишат в социалните мрежи "Ти си комунистка", "Ти си такава", "Ти си онакава". Когато нещо е хубаво, го казваш. Когато е лошо, пак го казваш. Гледаха ни като световни звезди, грижеха се за нас. Не мога да кажа, че беше гадно. Както като съм била в Америка, също ми е харесало прекалено много. Нито съм от едните, нито съм от другите. Светът е пълен с хубави неща и не трябва да си затваряме очите, а да се радваме, че ги има. А не да се настървяваме един срещу друг. Един път хубавото е в Русия, друг път лошото е в Русия. По същия начин - в Америка, Франция или където и да било. Много интересно, че тия, където ме хейтиха, много от тях ги няма никакви...
- Дъщеря ви Куини я няма в концерта, а пееше по едно време?
- Тя не иска да пее! Рисува - това учи, интересно й е. Колко пъти съм й казвала, че пее много хубаво, има глас, има талант, има всичко, но не иска. Хора, дето нямат нищо, правят записи и стават популярни. А тя, дето има всичко, майка й е в бизнеса и може да й помогне с всичко, но не й е увряла главата. През септември навършва 17 г. Аз на 18 г. вече започнах да пея професионално.
- Оттогава ли ги броите 40 г.?
- От първия ми концерт през 1985 г. След като завърших, заминах на турне в Съветския съюз с група "Кукери".
- Треперехте ли, преди да излезете на сцената?
- Не съм треперила никога. Не ме е страх от сцената. Даже като свърши това турне, бях много разочарована, защото исках да продължи. Това ме стимулира да продължа да търся начин да съм на сцена. Направих първите си три записа в националното радио благодарение на Киро Мъглата, продуцент на братя Аргирови. Сега си правя списък, да си поканя всички хора, които са ми помогнали. За съжаление някои вече са починали, като Косьо Марков например. Но тези, които са живи, с удоволствие ще ги поканя да им благодаря от сцената.
- Какъв беше първият ви хонорар и за какво го похарчихте?
- С пеене е от това турне в Русия. Получавах по 35 рубли на концерт. Направихме 45 концерта и имахме адски много пари. Тогава там беше супер евтино. Харчиш, харчиш и те не свършват. От това турне си донесох разни неща за вкъщи - вази, стенен часовник, един уред за масажи - тогава в България нямаше такива работи. Бях си взела лилав домашен телефон. Почти не са запазени, защото живеехме в много малък апартамент и нещата, които не се ползваха, ги махнахме. Но часовникът е още някъде из къщи. Не е с кукувичка, но цъкаше много шумно. Брат ми много го дразнеше, обаче аз си го ползвах да ми подава темпо за разни парчета, като си легна в леглото. Пънкарските песни всичките съм ги измислила на тоя часовник.
- Коя беше първата?
- "Сън". В просъница написах текста. На другия ден го прочетох, напечатах го на пишещата машина на баща ми, оставих го няколко дена да го забравя. После пак го прочетох, хареса ми и го занесох на Гошо Минчев с треперещи ръчички да го питам какво мисли. Той чете, чете и аз през няколко секунди си чакам присъдата - става, не става. Той ме погледна с очилата и вика: "Има хляб в тебе, давай, пиши". Много често, като правя текстове, ми вървят с музиката. Аранжиментът на „Сън“ обаче го направихме впоследствие. Като свирихме с "Ревю", се опитвах, но нещо не ме отразяваха много. Затова си я направих, като почнах самостоятелната кариера.
- Как правехте песните с "Ревю"?
- Васил пристига с някаква бас линия, засвирва, Киро се закача към баса, после китарата се закача. Първоначално с на-на-на, после пишеха текстовете Бойчо и Васил, а аз измислях мелодията за пеене. "Директор на водопад", "Цветя от края на 80-те", "НЛО", въобще цялото творчество на "Ревю" е така създадено по време на репетиции. Моите песни ги създавах, като си легна. От само себе си идваха. Идеи са ми хрумвали много често някъде, но понеже не боравя с ноти, ги забравям, докато се прибера. Такъв пример мога да дам с песента "Истина". Текстът е писан не знам колко пъти. Пиша, пиша, загубя го. После ми идва наново - горе-долу се въртя около същото, но с различни думи. Много варианти имаше. Един ден си казах: "Стига съм я измисляла! Ако направя всичките куплети, тя няма да има край". Отидох в студио и записах последния вариант, който познавате.
- Коя е последната ви песен?
- Това, което звучи в ефир, е "Бум". Иначе имам и други, които още не са записани. На концерта няма да има нови песни, че няма време. "Бум" ми дойде пак така, както си бях в леглото. Почти в завършен вид. Това е едно от най-бързо направените парчета.
- През лятото сте на морето. То вдъхновява ли ви?
- Върша си работата през деня, като имам време, ходя на плаж, на басейн. Сега се занимавам с групите, одобрени за 21 септември за младежкия фестивал Power of Music, който правим в „Маймунарника“. Не мога да кажа, че морето ме вдъхновява, макар да ми е супер приятно. Аз събирам отвсякъде емоции и идва момент да се материализират в песен. Онзи ден, докато карах към София, си мислех какво е да направиш песен. Това е все едно моята енергия под формата на кълбо. Пускам го в пространството и оттам нататък колко човека ще я прихванат. Като го направят, ми я връщат на мен по някакъв начин и аз пак пускам такова кълбо. Колкото повече давам, толкова повече ми връщат. Иначе пространството е пълно с някакви кълбенца различни енергии, но е много важно коя е твоята, как ти ще я усетиш, как ще влезе в тебе.
- За 40 г., откакто се занимавате с музика, винаги ли е било така?
- Няма човек, на когото всичко да му е по мед и масло. Макар че на някои хора животът е супер лачен и лесен, в същото време и те имат нещо, което ги трови. Едни хора ги тровят битовизми, други - други неща. Всеки има нещо, дето да го мачка, но трябва да се борим с всеки един проблем, който се появява. Гледам абсолютно напред. Казвам си, че това е ново изпитание, което трябва да го преборя. Да клекнеш и да пъшкаш файда няма. А също не разчитай на някого да седне да се занимава с тебе. Може да ти помогне малко, но няма да ти реши проблемите завинаги. От теб зависи това, с което Господ те е обвързал, и ти трябва да намериш конците и да започнеш да ги дърпаш.
- Кога ви беше най-трудно?
- Няколко пъти съм емигрирала навън, защото тука става страшна криза. Чувствах се супер използвана. Едно време бяхме всички за демокрацията, ревяхме по площадите с истински сълзи, после видяхме какво стана. Загубихме време, емоции да вярваме в светлото бъдеще. Ако ние не си го направим сами, няма как някой друг - камо ли да дойде от чужбина, да ни оправи. Тия, дето дойдат, могат само да те окрадат и да си заминат. Но как да го обясниш на хората, дето чакат някой да дойде да ги спаси? Това е все едно да седиш в собствената си къща и да ревеш, да каниш хора да дойдат да ти помогнат, те идват и ти взимат по нещо - няма даром нищо, колкото повече взима, толкова повече оставаш беден. Това е като разграден двор, ако разчиташ на другите. Същото е и в политиката. Всеки трябва да си стъпи на краката. Като живеех в Лондон, виждах толкова много наркомани да спят по улиците. Питах се защо, като всичко си имат. Англия беше една от най-социалните държави. Ами скандинавските страни? Как да го обясниш на глупак, който вика "Милена има носталгия по соца". Той няма гънки в мозъка, за да го каже това. Приятел от Швеция ми е разказвал как там са безплатни детските градини, училищата, закуските и обядът в стола... Като кажа на някого колко е социална държавата, викат "Ти си путинист". За какви олигофрени става въпрос... Като кажа, че искам безплатно лечение и лекарства, ми викат "Ти си ебати комунистката"...
- Как се борите с това?
- Благодаря на Господ, че ми е дал трудности в живота, за да мога да прогледна и от другата страна на нещата. Когато животът ти е много лачен, имам чувството, че мозъкът ти се заобля и ставаш като бройлер. Когато ти дава такива ситуации на различни места с различни правила, това е като една трудна игра и ти се стремиш да намериш начин да излезеш от ситуация. Това нещо развива и акъла, и мирогледа, трупа се опит и с него можеш да бъдеш полезен за много неща. Но как да обясниш на един късоглед човек, който дори не се сеща, че това, което му казвам, е полезно? Аз съм си подбрала такава среда да мислим поне в една посока. Обичам интелигентни хора, които са извън стандартите, имат гордост, не се подчиняват сляпо, а като им кажат нещо, мислят и решават дали да го приемат или не. Овчата работа винаги ме е дразнила.
- Какво искате за следващите 40 г.?
- Тоя живот, който го водя, да продължава - концерти, яки фенове, положителна енергия. Искам вкъщи да има мир и спокойствие. А на всички хора желая само добри неща, защото трябва наистина само да гледаме от добрата страна на нещата, за да бъдем добри и да произвеждаме доброта.
Лео Богдановски
