Л егендарният изпълнител Радо Шишарката отбеляза 60-годишен юбилей с шумно парти и 200 гости.
„Празнувах с приятели, с моето семейство в един ресторант в София, около 200 човека ме уважиха, много мои приятели, колеги, Бобан Здравкович, Снежина, Хисарския поп, Щилиян, Весела и една рок банда - бях поканил. „Гранд прадакшън“ дойдоха, един оркестър с двама певци – Миролюб Бързакович-Бързи и Душица Иконич - доста добри певци - стана сериозен купон, имаше подиум, сцена, всичко както трябва. Празнувахме до 6 сутринта“, разказа той. Много от колегите му го уважили с песен, но той е категоричен, че личният му празник не е повод да изнася концерт пред гостите си. „Никога не пея на рождените дни - не съм фен на това, понеже всички мои приятели са били на мои участия многократно, искам да се забавлявам в този ден, не да се изявявам“, категоричен е Шишарко. Получил много подаръци и изненади. Може би най-впечатляваща за него е шарж, на който е той с най-малкия си син. На шаржа детето му свири на китара.
Сън
Тържеството не минава без торта и свещички. „Една 60-ка имаше отгоре - не си крия годините! Не е важно на колко си години, а на колко се чувстваш. На някои приятели им се струваше нереално, че съм станал на 60 години. Викат – Радо, лъжеш“, споделя певецът. Личната му формула за младежки дух се крие в липсата на почивка, многото работа и почти липсата на сън. „Да спиш по-малко. Да не седиш, да не мързелуваш! Аз водя един екшън живот и няма време да остарея. Това е моята формула. Аз съм така - не мога да кажа и да препоръчам на другите, всеки сам трябва да открие за себе си“.
Успех
Равносметките отдавна са направени. „Аз съм спрял с равносметките, защото, когато е трябвало да ги правя преди 20 години, съм ги направил. Изградил съм си начин на живот такъв какъвто за мен е трябвало и той сега ми дава плодовете си. Доволен съм, защото получавам необходимия комфорт в живота ми. Помагал съм на много хора, сърцат човек съм!“, обяснява изпълнителят. Какво го е превърнало във вечен изпълнител - за Радо това е автентичността и креативността му. „Може би най-важното ми качество е, че съм и автор на музиката и на текстовете на моите песни, това доста ме изгради като човек със собствен стил. Мисля и че затова песните ми си останаха вечни. И още се помнят и пеят. Това е мое лично творчество. Самите текстове са актуални за нашите земи. Те са свързани с живота на българина. Аз харесвам много рок музиката - неслучайно имаше рок банда и на рождения ми ден - аз съм закърмен с нея. Рок музиката ми е била учител в моите проекти и в пътя ми“, обяснява той. И веднага изниква въпросът - а защо тръгва по пътя на комерсиалната музика и избира чалгата. Певецът има много простичко обяснение. „Ако си пожарникар и слушаш хевиметъл - ще си пожарникар, който слуша хевиметъл. Аз съм чалга певец - това е моята работа, който слуша чалга“, завършва той. „Не ме е срам от чалгата. Все пак това е най-слушаната музика у нас. Фолкът е част от музикалната история на България! И това не трябва да се подценява. Моята работа е да бъда чалга певец - но нося в сърцето си рок и хевиметъл - забавлявам се с рока, имам там някаква голяма тръпка“.
Китари
Признава, че е искал да се занимава с рок. „За онези години това беше почти невъзможно. След 90-те години нашата държава спря да се грижи за музиканти и артисти, всичко в музиката и културата, а и не само, се превърна в една бутафория. До 90-те години какви артисти имаше, каква музика се правеше, всичките липсват вече повече от 30 години. Няма качествени филми, въртят се някакви евтини сериали и т.н. Но това е положението. Имаше култура - филми за царе, за славата на народа, а сега няма нищо!“. Пътят му в музиката е дълъг. Страстта му е вродена. Изучавал е свирене на тромпет и баритон. В началото на 80-те години е вокалист на група „Янтра“, а по-късно и на „Полюси“. От средата на десетилетието до края на 80-те е фронтмен на габровската хардрок група „Кварц“. През 1984 г. печели сребърен медал от Шестия републикански фестивал на художествената самодейност, а година по-късно - златен. През 1989 г. печели наградата на фестивал „Тракийска лира“ за песента „Егоист“, която е включена в саундтрака на филма на Едуард Захариев „Резерват“. През 1993 г. става първият артист на звукозаписната компания „Пайнер“, където започва да пее песни с балканско звучене, заедно с оркестър „Белите шишарки“. Издават три албума: „Прости ми“, „Без сълзи“ и „Флинтстоун“.
Шлагер
След като започва самостоятелна кариера, му излиза прозвището Радо Шишарката. В голям хит се превръща дуетът му с Попа „Тигре, тигре“, който пеят и до днес. „Не, „Тигре, тигре“ не е моя визитка! Това е песен, в която много българи се отъждествяваха през 1995-1996 година, но не е моя визитка - тя е евъргрийн, песен, без която не минава купонът. „Шопската салата“ пък разказва за българския нрав - нарицателно за българския народ. Шопската салата няма как да бъде руска“, смее се той. Тези песни са авторски мои произведения, харесват ми много! Всяка една от тях е оставила следа от мен и не само в хората от онова време, със сигурност“, обяснява той. С днешна дата Радо Шишарката продължава да твори. „Миналата година е записал 4 нови песни. „Започнах да творя в един нов за мен стил - между чалгата и рока - с много китари! „Синева“, така се казва едната песен, тя разказва за живота на българите в днешно време - харесвана е!“, споделя той и обяснява, че съвременното разбиране за харесвани песни са тези, които имат много харесвания и гледания в интернет. „Лошото е, че не си плащам гледания в Ютюб - и е трудно да получат голяма популярност, хората не разбират факта, че всяко едно гледане в Ютюб се плаща! Сумата от 500 лв. ти гарантира 100 000 гледания, така, че за един актуален певец с голям хонорар не е проблем да си плаща гледания. На практика 5000 лв. е милион гледания. Аз не харесвам тази работа - не може в държава от 5 милиона ти да имаш 5 милиона и повече гледания“, споделя Радо. Все пак има много неща, които не одобрява в музикалния бизнес днес, но признава, че добри музиканти продължава да има. „Ако нямаше да има музика - има и певци - но по-скоро от малко по-предишното поколение! Не ми харесва това, че музиката е много електроника, много техника. Например Гърция не са си променили стила на музиката, при сърбите - също. Тук у нас много електронни звуци и много обработка. Не намирам много смисъл от тези неща. Това го насаждат много и продуцентите! „Шушана“ например е една най-обикновена песен, която вече може да има и 50 милиона - в днешно време се търси хубава ритмична песен! Песен за маса. Аз все още продължавам да пиша такива песни, и музиката, и текстовете - сега правя две нови, ще излязат през декември“, споделя изпълнителят.
Микрофон
Ангажиментите му са доста и отсега е запълнен до 26 септември другата година. „Тази седмица съм в Хасково, после заминавам за Испания - на 11 имам един страхотен рожден ден, там ще пея пред руснаци“, издава той. Репертоарът му е хиляди песни. Пее всякакви. Дълго време е работил в Русия, затова знае доста руски песни. Над 30 популярни и не чак толкова песни на руски! Пее естрада, „Дийп Пърпъл“, AC/DC и какво ли още не! Само неговите песни, създадени лично от него, се побират в 23 албума. „Не съм ги броил, много са. Аз съм писал и продължавам и за други изпълнители. На Преслава първата песен пак е моя“, казва той. Към гласа си винаги е много прилежен. „Не пуша, не пия газирано, елементарни неща, но ги спазвам. Имам култура на хранене - задължително закусвам, обядвам, не вечерям след 6 часа. Всеки музикант би трябвало да спазва такива неща, ако иска да е повече време на сцена. Аз започнах 1981 г. досега - това са 44 години“, казва певецът.
Обикалям музеи и галерии по Европа
Мисли да направи голям концерт, но засега го отлага за другата година. „Много от моите колеги сега направиха юбилей - следващата година е идеята да направя 35 години на сцена!“. Остава му време и за хобита, те отново са свързани с изкуството. Харесва картини. Опитва се да колекционира всякакви художници. Ако пътува някъде из Европа - винаги проверява в коя зала или музей има изложба. „Например много харесвам Салвадор Дали! Харесвам много неговото изкуство! Харесвам много руски художници, Рембранд ми харесва, но и Ван Гог! Всеки по отделно автор си има своите черти и лудости. Но аз ги уважавам и им се възхищавам“, казва той. Релакс не намира в СПА или на масаж, а на вилата. „Обичам да си ходя, да си правя някакви неща по двора - оформям постоянно нещо по интериора - творя по градината. По статуите, а жена ми сади постоянно цветята“.
Синът Самуил ще ме наследи на сцената
Малкият му син Самуил със сигурност е още една причина да поддържа младежката му енергия. „Той е на 6 години, искам да му дам възможност да порасне щастлив, усмихнат. Обича много да пее, мисля, че ще тръгне по моя път. Много съм щастлив от тази мисъл. Да продължи музикалната линията. Той е на 6, купил съм му пиано. И винаги, като ме види, иска да свирим. Музикален е и пее много хубаво“, добавя Радо. Когато има време, обича да го води на игрални кътове. „Аз не съм имал такива неща и искам той да се възползва от всичко, да има щастливо детство. Учи с жена ми. Знае да брои до 100, знае доста английски думи. Учим го много на стихове. Може да рецитира сериозни стихотворения като „Опълченците на Шипка“. Давам му добър пример. Той е моя повод за всекидневни усмивки. Бях на 55 години, когато се роди, и това ме презареди отново“. През есента малкият Самуил ще е първи клас. А Радо вече смята да го запише в музикално училище. Сцената не е чужда за детето, защото той участва в два от неговите клипове. „Все още има някакви притеснения пред много хора, но това е пътят, по който минава всеки един изпълнител“, казва той.
Мариана Маринова
