- Г-н Божинов, голямото приключение, наречено „Мамник“, вече е видимо за зрителите по БНТ всеки четвъртък. Когато ви се обадиха да ви поканят да режисирате сериала, бяхте ли чел книгата и защо всъщност се съгласихте?
- Когато ми се обадиха продуцентите от „Глобал филмс“ или по-точно Силвестър Йорданов да ме попитат дали съм чел книгата и дали би ми било интересно да се работи по екранизацията й - аз не бях чел книгата. Аз бях чувал много за нея и за успеха, който има сред читателите, знаех за какво става въпрос и като жанр на мен ми е провокативно, точно защото е ново. Затова им казах, че ми е интересно и след това се запознах с книгата. Започнахме лека-полека със сценаристите да мислим по въпроса как това цялото нещо да се превърне в 12 епизода.
- Какъв беше процесът по превръщането на книгата в сериал? Какви бяха най-големите ви опасения, че трудно би се случил целият процес?
- Винаги една литература е сложно да се превърне в киноразказ, защото в книгата се борави със свободен език, т.е. с думи се предлага на читателя да си представи нещо. В книгата на Васко има страхотни литературни описания, но невинаги е гаранция, че те могат да бъдат превърнати в кино със средствата на нашия телевизионен пазар. Това беше голямото предизвикателство – как, без да предадем духа на историята, да направим възможно нейната екранизация. Затова заедно със сценаристите Владислав Тинчев и Димитър Христов – Кевин, си поставихме това като голямата задача. Другото беше как да угодим на тези, които са чели книгата, което е много трудно, защото всеки си представя различни неща, въпреки че то е грешно като подход да се опитваш да угаждаш, защото всеки си представя нещо различно и не можеш да угодиш на всеки. В същото време има една огромна аудитория, която няма никаква идея за какво става въпрос и тя трябва да бъде примамена към тази история и този жанр. А не още от самото начало да се откажат и да си кажат – какви са тия щуротии. Като излезе първият епизод, и беше изключително любопитна реакцията на хората.
- Комуникирате изцяло с Васил Попов по изграждането на образите и адаптацията. Той имаше ли някакви притеснения и доколко се включи в този процес? След като видя готовия продукт – какво ви каза?
- Васил Попов е част от сценарния екип, нищо че сега на екрана го изписват само като драматургичен консултант. Той е автор на първия сценарий. Начинът, по който да се подходи към екранизацията, е изцяло обсъден с него и той за всички неща е дал своето съгласие – за някои промени, акценти, които да се направят по-добре, да се подреди историята така, че да зазвучи малко по-логично. В литературната форма могат да се позволят едни фриволности на тема логика, но когато вече нещата стават конкретни на екран, тогава могат да бъдат различни. Ние сме се опитали освен да подредим някои логики, които ги има като компромиси в книгата. Изключително ценен като човек и автор е Васил Попов. Всичко сме го правили заедно.
- А как ще пресъздадете мамника на екран?
- Това беше основната задача – как да създадем едно същество, създадено от няма да казвам какво, за да не издавам сюжета на историята. С думи много неща могат да бъдат казани. Задачата да създадем достоверно същество, което да бъде достатъчно страшно и реално, защото то не може да бъде някаква измишльотина, ни накара да потърсим помощ от чужбина. Едни от най-големите специалисти в областта на компютърната графика работят за „Мамник“. Той се прави на 3 континента – Канада, Полша, в Европа и Азия. Голям екип стои зад цялото това нещо и когато му дойде времето, зрителите ще видят какво сме направили.
- Вие самият вярвате ли в подобни създания от фолклора, че има нещо извън обозримото?
- Не знам (смее се). На мен такива истории са ми много провокативни, интересни по начина, по който влияят върху аудиторията. Дали аз вярвам или не – това сякаш няма особено значение в конкретния случай. Аз винаги подхождам емоционално и рационално, така че при тази комбинация има някакви неща, в които човек си струва да вярва. Въпросът е какво е то. Много лесно можем да бъдем обвинени в ерес, защото разпространяваме врели-некипели (смее се), но всъщност говорим за продукт на популярната култура, в която може да се случват всякакви неща.
- Поздравления и за избора на актьорски състав. За пореден път залагате на непопулярно лице за главната роля в лицето на Екатерина Лазаревска. Защо я избрахте нея за ролята, а не някое популярно лице?
- Първо аз на тази цялата история с популярните хора в България не вярвам, че те носят добавена стойност към продукта. По-скоро това носи добавена стойност за тях самите, защото стават популярни. От самото начало се надявах, че ще стигнем до избора на актриса, която не е известна с други роли, които е пресъздавала. От една страна си давахме сметка, че искаме да имаме такъв човек, от друга страна си дадохме сметка, че актьорският пазар у нас не е чак толкова голям и че всъщност добрите актьори обикновено са активно експлоатирани. Така се случи, че на хоризонта се появи името на Екатерина, аз я познавам от преди това. Маги (бел. ред. - Магърдич Халваджиян) ми се обади един ден и ме пита какво мисля за нея. Първото ни чудене беше дали не е много млада, тъй като знаем, че в книгата героинята на Божана е на доста зряла възраст. Амбицията е сериалът да бъде реализиран и навън. Продуцентите бяха категорични и аз споделям тяхното мнение, че героини в една такава възраст като на Божана са сложни и решихме да свалим малко възрастта. За да може, като тръгнем да разказваме една любовна история, да може да има млади хора, свързани с нея, а не да разказваме история на застаряваща дама. Това са част от въпросите, които си задавахме, преди да се спрем на нея категорично. Другото нещо беше въпросът с къдравата коса. Всички казват – къде са й къдриците. Аз предпочетох да имам добра актриса, която да има химия с другия главен герой Лазар. На Екатерина Лазаревска къдрава коса по никакъв начин не й отива. Представата, която читателите са си създали, аз дълбоко я уважавам, но предпочитам на екран да имам симпатичен човек.
И Гринго-Богдан Григоров и Мариян Стефанов са непознати за най-широката аудитория зрители. Радвам се, че сърцето на нашия основен ансамбъл от актьори е именно от нови лица. Разбира се, прибавям към тях и утвърдени актьори като Йордан Ръсин, Владимир Пенев, Ели Скорчева, Атанас Атанасов, Марияна Крумова.
- Историята в книгата се развива в трънското село Вракола. Къде протече снимачният процес?
- Голяма част от снимките протекоха в София, в района на Правец и селата Калугерово и Правешка Лъкавица. Релефът там много наподобява Трънския край. Основната причина беше чисто комуникационна – ние сме на половин час от София. В този район има достатъчно места за настаняване за един снимачен екип между 60 и 80 човека. За съжаление в Трънския край няма хотел, в който да бъдат настанени повече от 15 човека. Разстоянието до София е по-голямо и няма как екипът да пътува всеки ден до София. Разбира се, не сме изневерили и сме снимали на някои емблематични места като Трънското ждрело.
Снимките за 10-и епизод са направени в село Негован до София, защото историята в този епизод се развива преди 100 г. И някакви малки неща са снимани в София, интериори предимно.
- Наистина ли сте спали в старчески дом по време на снимките?
- Имайки предвид, че вече ме боли коляното, е логично... (смее се). Да, старческият дом беше интересно приключение. В с. Калугерово има истински чисто нов старчески дом в бивше училище. Домът нямаше обитатели и предложих на продуцентите, че може да спим там, за да не пътуваме сутрин и вечер по половин час в посока. Попитахме и се оказа, че може да спим на един етаж основната част от екипа, около 10 стаи бяхме. Старческият дом е като един чисто нов 3-звезден хотел. Живяхме там и беше много романтично. Благодарение на едни местни хора, които споделиха с нас ключа от кръчмата, успяхме да се организираме изключително добре (смее се). Много е ценно, когато екипът е извън мястото, на което живее, защото някак си това, което правим, ни обединява и се фокусираме.
- Гранична полиция доколко ви помогна?
- Главна дирекция „Гранична полиция“ и главен комисар Антон Златанов подкрепиха проекта много сериозно. Ние се познаваме много отдавна с тях, в много проекти са ни помагали. Тук, когато героите са написани да са гранични полицаи, всъщност нямаше как да не се обърнем за помощ и консултация към дирекцията. Джипът, който сме снимали, е наш, но сме го направили по техен модел, защото не можем да извадим джип от тяхното дежурство и да го използваме за снимките. Те са доста натоварена структура. Униформите на нашите герои са абсолютно идентични с тези на българските гранични полицаи. Това, което разбрах покрай книгата и общуването с граничните полицаи, е, че те са най-важните и уважаваните на много места, защото помагат за всичко – като се закъса на пътя, като спре токът, като спре водата, като някой има нужда.
Те взеха нашите двама главни актьори в Трън на техни дежурства и даже май участваха в някаква гонка на бежанци. Нашите актьори бяха изключително подготвени благодарение на помощта на Гранична полиция. Отново искам да благодаря на главен комисар Антон Златанов, защото имах неговото позволение да му се обадя по всяко време за въпроси.
- Друг важен главен герой е кучето Колт, което виждаме като кучето на Божана – съботника Айрън. Лесно ли се работи с животни?
- В началото Васко, като седна да работим по сценария, каза – дайте да махнем кучетата (Айра и Аякс), защото ще бъде сложно, ние всички казахме, че са задължителни. Аз съм снимал с кучета, но по-дребни роли, а тук говорим за персонаж, който от началото до края да бъде партньор на главната героиня. Затова ни трябваше изключително добре обучено куче и да е същата порода – белгийска овчарка малиноа. Направихме много опити да намерим женска, но като видяхме Колт, и всички се влюбихме в него. В същото време се чудихме дали това не е предателство към същността на историята. След като си поблъскахме малко главите, си казахме, че това куче ще има особена връзка с Лазар, необходима е връзката между момче и момче. Освен това Божана решихме, че е по-добре да я пази момче, мъжко куче. Тя е самотна героиня и липсата на мъж до нея да бъде компенсирана с мъжкото куче. В добавка блестящо обученият от Пепи Богданов – Колт. В началото беше трудно, докато намерим подхода, но след това стана по-лесно, отколкото с голяма част от актьорите, той не си забравя текста, не прави лапсуси и винаги стои на марка, без да мърда (смее се). Безупречен Колт!
- Другото куче в ролята на Аякс обаче не успя да дочака премиерата на „Мамник“.
- Да, кучето се казваше Майк. Той беше много възрастен. Аз съм го снимал него в „Бягство“ и в сериала „Вина“. Още докато снимахме си личеше, че е много възрастен. Даже на постпродукция, като правехме озвучаването, му сменихме начина, по който лае, защото лаеше изключително немощно, а трябваше, когато усеща, че в гората има мамник, да е по-агресивен. Така че сменихме неговия лай при дублирането.
- В момента сте зает със снимките на новия сезон на хитовия сериал „Под прикритие“. Кога свършват снимките и с какви чувства се завърнахте на снимачната площадка на проект, който обърна представите за кино и сериали в България?
- Съгласих се да се върна в този нов сезон, защото усещам някаква отговорност. „Под прикритие“ е сериалът, към който имам най-голям сантимент и силна любов. В предишните сезони съм участвал почти две-трети като режисьор. За мен беше важно продължението да бъде добро. Снимките ще продължат до края на януари, след което предстои период на постпродукция и кога и как ще се появи в ефира зависи вече от продуцентите. Смятам, че сценарният екип Ваня Николова и Боби Захариев, ръководени от креативния продуцент Димитър Митовски, и консултирани от Слави Ангелов, са хората, които стоят зад добрата рецепта на успешните сезони на „Под прикритие“. Мисля, че зрителите има с какво да бъдат изненадани.
- Комфортно ли ви е на снимачната площадка, да се съберете старата банда?
- Комфортно е и ще призная, че ми е много интересно, защото в момента снимаме епизодите, които са свързани с ретроспекцията. Изключително е провокативно да видиш на терен Близнака, Косъма, Джаро, Куката, Иво Андонов и новия герой Амигото, изигран от Юлиан Вергов. Всички те се превърнаха в легенди преди 10 г. и да ги видиш отново заедно е готино. Това не са снимки, то е някакво събитие с всички тези хора. Никъде не можеш да ги видиш на едно място събрани. Включвам и Владо Пенев, разбира се. Да, вярно, 10 г. по-късно се чувстваме натежали, но се борим да го преодолеем.
- През април започвате и същинската част на снимките на „Чамкория“ по романа на Милен Русков.
- Да, на 16 април имаме амбицията да започнем със сцената с взривяването на „Света Неделя“. Това е датата, на която се е случило събитието. Историята на „Чамкория“ е много задължаваща, защото разказва за едни романтични, но и в същото време много страшни времена за България. Надявам се, че в тези оставащи 20 и няколко дни ще потвърдим, че можем да екранизираме една страхотна книга с много послания и идеи за България и българина. Това е най-голямата ми отговорност и смея да твърдя, че е най-важният ми проект. Много е сложно да възстановиш епоха с ограничени средства. Важното е да си на нивото на духа.
Това е той:
- Роден е на 23 януари 1972 г в София
- Работил е по сериалите „Стъклен дом”, „Под прикритие”, „Столичани в повече”, „Кантора Митрани”, Връзки“, руския „Кости I“ “Вина“
- Бил е асистент-режисьор на чужди продукции като „Изток-Запад”, „Спартак”, „Цезар”, „Мисия Лондон”
- Режисьор на филмите „Възвишение”, „Голата истина за група Жигули“ и „Бягство“
- През април ще снима „Чамкория“ по романа на Милен Русков
Екатерина Томова
