- Милена, честит рожден ден! Как отпразнувахте празника си?
- Очерта се да празнувам три пъти. Още през нощта го посрещнах в един столичен клуб с почитателите си по време на участието ми. Вчера беше купонът вкъщи с една част от гостите, а днес ще има продължение от обяд на двора с още приятели. Купон голям.
- На този ден давате ли си равносметка за постигнатите цели от вас и разочарованията от живота?
- Аз съм човек, който винаги си дава равносметка за живота си, не само на този ден. Организиран човек съм и постоянно си правя планове, които гоня. Искам да се случват нещата, защото човек, ако се остави на течението и смята, че те от само себе си ще се случат, някак не се получава. Ако нещо се случи случайно, добре, но аз не съм такава, искам всичко да е топ.
- Знам, че обичате да приготвяте тортата си сама, тази година на какво сте се спряла?
- Не ям много сладко, обаче обичам такъв тип торти, които са сладко-кисели. По рецепта правя един много хубав английски чийзкейк. Научих го, докато бях в Лондон, много е вкусен. Понеже не всички продукти ги имаме тук, ще ползвам българските, но пак ми се получава много вкусно.
- Да разбирам, че обичате да готвите?
- Много обичам да готвя, и то да приготвям разнообразни неща и нови. Разбира се, някои неща ги правя по-често от други, защото са доказано вкусни, но обичам и да експериментирам.
- Кой е специалитетът ви?
- Това, което правя рядко, но винаги става страхотно, е суши. Когато бях в Англия, си купих една кулинарна книга за суши. Следвайки рецептите там, винаги ми става уникално. Има най-различни видове. Не е толкова лесно за приготвяне, но стига човек да намери точния ориз и оцета, който е техният. Забелязвам, че вече и в България има доста разнообразни продукти за това ястие. Стига да имаш желание, ще се получи.
- Какво си пожелахте, преди да духнете свещичките, както е по традиция?
- Преди да духна свещичките, си пожелах всички мои идеи и мечти, които съм си поставила за осъществяване, да мога в рамките на годината да ги изпълня. Винаги си вдигам летвата, знам, че винаги си поставям цели, които трудно се осъществяват, но когато успея да ги постигна, радостта е много голяма и за мен е победа. Та за тази година съм подготвила дъската със задачите. Надявам се всичко да се случи безпрепятствено.
- Дъщеря ви Куин прави ли ви изненади на този ден?
- Куин досега не ми е правила изненади. Сега вече е голяма и може да направи нещо.
- От какво се интересува тя? Наследила ли е интереса към музиката от вас?
- Като малка пееше много, но след това спря да си харесва гласа, макар че аз много й го харесвам. Сега се е отдала на рисуването. Учи приложни изкуства с много добър успех, без връзки, което за мен е абсолютна гордост. Рисува много красиво и засега е там, но пеенето й е в кръвта. Дори и сега да е сложила пауза на него, това е талант и не можеш да го забравиш. Има много интересен глас и наистина се надявам един ден пак да продължи да пее. Да, ако й дойде отвътре, ще направим и дует с най-голямо удоволствие.
- Как обичате да оползотворявате свободното си време?
- Имам доста неща, с които се занимавам освен музиката. Като за начало имам шест кучета и се разхождам с тях с часове. Това ми е като ежедневна задача, но се наслаждавам на нея. От 2-3 години имам интересно хоби. Купувам си стари мебели, най-често шкафове, и ги рисувам, създавам им нов имидж, вдъхвам им живот. Взе да ми се получава, качвам ги често в разни групи и имам много похвали от разни професионалисти.
- Значи Куин е наследила и рисуването от вас.
- Определено. Навремето много рисувах, това е вродена дарба, но някак не я развих. Рисувах до 7-и клас. Майка ми и баща ми не са ме пращали по уроци и в един момент музиката надделя. Много исках да свиря на китара и то повече ме завладя. Но явно си е отвътре, защото ми се отдаваше, винаги съм имала шестици по изобразително изкуство. Най-трудната рисунка, която направих навремето, беше кон. Всички бяха много възхитени, защото не го направих, гледайки го, а по спомени. Ето сега пак го развивам с мебелите. Човек като има арториентация. След това пък съм си шила и дрехи сама, измислях си модели, а след това ги носех.
- Над какво работите в момента?
- В момента работя върху една песен, която е почти готова, остава само да й установим аранжимента. Имам и нов текст за парче, който искам да ми отлежи в главата, за да го забравя и след 2 месеца да го прочета, за да го почувствам наново. За да знам дали ми въздейства, ако е така, направо го пускам. Текстът на песента „Истина“ съм го писала 2 години.
- Страхотна песен! Любимата ми, разкажете за нея.
- Пиша, пиша, пиша текст и в един момент спирам. След някакво време го прочитам пак и добавям нещо. И така няколко пъти съм писала тази песен с всичките текстове, като съм извадила най-доброто. В много малко текст се казват много неща, което беше и целта.
- Имате ли любима своя песен?
- Нямам своя любима песен, за да не си затварям мирогледа. Обичам всякаква музика да слушам. Всяка една ми носи спомени и е история от моя живот. Аз съм като филтър, животът, който върви около мен, го филтрирам душевно и го изкарвам в текстовете.
- Предстоят ли ви концерти тази година?
- Концерти имам постоянно. Всеки месец имам по няколко, което е хубаво, защото човек трябва да поддържа тренинга да комуникира с хората. А не няколко пъти в годината само. Пея и на големи сцени, на мотосъбори, пиано барове и т.н. Спра ли да пея - зациклям, затова пея постоянно.
- Сигурна съм, че имате много забавни случки през всичките тези години на сцената, но сещате ли се за някоя, която бихте разказала?
- Да, хиляди са. Разбира се, има няколко, които определено са фрапиращи и винаги се забавлявам, когато ги разказвам. Една от тях е в Пловдив в Летния театър. Правих самостоятелен концерт с тогавашната ми група, зверски купон беше. Имаше много хора, някои се бяха покатерили на дърветата дори и концертът бе към края си. Както обикновено, накарах хората да пеем заедно. В един момент около 10 човека се качиха на сцената, осветителят се стресна и загаси осветлението, дръпна шалтера на целия Летен театър. Настана мрак, беше 11 ч. вечерта. Хората на сцената започнаха да вървят напред-назад, без да виждат нищо, и настана суматоха. Някой се спъна в един от пилоните от осветлението, бутна го долу и осветлението се прасна. Този, който загаси шалтера, го дръпна отново и направи токов удар и изгоря апаратурата. Това беше нещо, което не може да се забрави никога.
ТОВА Е ТЯ:
-Родена е на 24 февруари 1966 г.
-Открита е за сцената от мениджъра на братя Аргирови през 1984 г.
-Съосновава група „Ревю“ през 1988 година и до 2002-ра е с нея
-Сред най-известните й парчета са „Истина“, „Директор на водопад“, „Неам нерви“, „Ха-ха“ и др.
Лидия Драгомирова
