З а 100-годишния Китан Йорданов танцът е любов, танцът е живот. За един от първите танцьори на емблематичния ансамбъл „Пирин“ танцът е и още нещо - огледало е на душата му, поезия на ръцете и краката му.
Танцът за дядо Китан е чудо. И затова намери сили навръх вековния си юбилей, преди да изпълни молбата на настоящия ръководител на ансамбъла Мирослав Димитров, да направи няколко хороводни стъпки в зала „Яворов“ в Благоевград. Защото сърцето не трае, душата не чака втора подкана, въпреки че краката не го държат вече много и си помага с бастун. Страхотната музикална феерия, с която неговите наследници го поздравиха за рождения му ден, разплака и столетника, и съпругата му Юлия, която също е бивша танцьорка в музикалната емблема на Пиринско. А двамата са заедно вече 72 години.
Любов
„Танцът ме събра с моята прекрасна съпруга. Той ми даде всичко в живота. За мен и за нея танцът наистина е любов. Днес не спираме да си спомняме, да коментираме, да дискутираме славното минало на ансамбъла и своите участия в страната и в чужбина“, разказа дядо Китан. Но както шило в торба не стои, така и талантът у човека не може да остане дълго скрит. Като дете често се грижел за овцете в родното си село Горно Осеново, община Симитли. Но вървял с животните винаги с песен на уста и с танцова стъпка. Музиката отрано го грабнала към себе си, обичал да слуша как по-възрастните свирят и пеят, да ги гледа как играят народните ритми боси в праха или калта в зависимост от сезона. Все натам го теглело, но семейството му се преместило в Благоевград, където Китан започнал да работи като полицай. Един ден обаче научил, че се подбират танцьори за новосформирания ансамбъл „Пирин“ в Петрич, където първоначално започва своята дейност формацията, за да се премести две години по-късно в сегашния областен център на Пиринско. Не мислил дълго, зарязал службата, хвърлил фуражката и се отправил към южния град. Там не всичко започнало като по вода за него. При прослушването се хванал погрешка на друго хоро. Но бързо се окопитил и шашнал изпитващите.
С любимата си Юлия.
„Все едно не играех аз, а сърцето ми, душата ми. Впечатлих ги и ме взеха за танцьор. Станах първият солист на ансамбъла в танците, първият самостоятелен танц е изигран от мен, тези пусти танци са в кръвта ми от детските ми години“, спомня си столетникът, майстор на танца. Колегите му го наричат Осенеца, по името на родното му село, а той все се хващал на опашката на хорото, която е много важно как се „носи“, как се извива. Често го подкачали, че какъвто е дребничък, може да се озове в скута на някоя мома от публиката. „Аз все им казвах, че няма такава опасност, защото сред тях е моята изгора и любима - младата и талантлива Юлия, която също бе танцьорка в ансамбъла. Взехме се, танцът ни събра, танцът ни държи вече толкова много години“, сподели възрастният мъж. Те създават и първото семейство в историята на фолклорната формация.
Турне
Двамата помнят своето първо турне в страната - то се провело във Враца и Берковица през 1956 година, а първото им излизане зад граница е в Унгария и Чехия през 1958 година. Незабравимо за тях ще остане и участието им в откриването на Световното първенство по футбол във Франкфурт, Германия, през далечната вече 1974 година. Изскочили от огромна футболна топка заедно с останалите танцьори от ансамбъла, за да смаят публиката с богатството и вълшебството на българския фолклор. През всичките години в ансамбъла били много натоварени. Често се разделяли за дълго с близките си. Липсата им тежала, но това е изборът и животът на артиста. Да се отдаде на своя талант, макар че това му коства много лишения и пропуснати мигове със семейството.
„Китан Йорданов е един от първите танцьори и създатели на ансамбъла, изключителен артист и човек, оставил дълбока следа в историята на българското фолклорно изкуство. Затова и ансамбълът засвидетелства своето уважение и признателност към човек от поколението на първите танцьори - отговорен, сърцат и всеотдаен творец“, изтъкнаха наследниците му от прочутата по цял свят фолклорна формация.
Спомени
Съпругата му Юлия, която е на 92 години, също е категорична, че техният живот е ансамбъл "Пирин". Връщат се назад във времето, с умиление си спомнят миналото си на страхотни танцьори. Танцували до пенсионирането си - неуморно, страстно, всеотдайно. Жената разказва как първият й син бил само на пет месеца, когато го оставила на свекървата си да го гледа. За да отиде на поредното турне, понякога отсъствията им от дома продължавали по 1-2 месеца, а в Индия и Индонезия изкарали по 3 месеца. Зад граница често имали по три участия на ден - преди обяд, следобед и вечер. Играели и на събори, и на стадиони, и в зали, но навсякъде пред хиляди зрители, които не спирали да ги аплодират.
Като „вихрушка“ определя Китан Йорданов народната певица Руска Стоименова. „На репетиция пред очите ми продължаваше да се мята като вихрушка ту насам, ту натам енергичен и не в първа младост танцьор. Косата му беше гладко вчесана, почти прилепнала за топлиената му глава. Това спомагаше ясно да се открои дяволитото му лице заедно с искрящите като огънчета очи. Китан - Осенеца. Майстор във всяка работа е онзи, който вгражда в нея и мерака, и сърцето си, а за майсторлъка на Китан не липсват нито едното, нито другото“, спомня си за него народната певица.
Категория
А съпругата Юлия признава, че Китан бил много по-добър танцьор от нея, той бил извънредна категория, природата му дала всичко, за да танцува превъзходно. Умеел да играе всички народни хора по уникален начин. Пресъздавал на сцената най-различни образи, преобразявал се по невероятен начин, обирал обичта на публиката. Тя се влюбила в него не само заради божествената му дарба да танцува, но и заради добротата, искреността и скромността му. Защото такъв талант лесно може да вирне носа си, да се големее пред другите. Но не и нейният Китан, който през целия си вече стогодишен живот останал здраво стъпил на земята. Двамата имат и своята болка – загубили са двамата си синове, но пък имат късмета и щастието да се радват на внуци и правнуци. Те не ги оставят сами, грижат се за тях. И ги усмихват всеки един ден.
Заобиколен от близки и приятели.
„Обичаме се с Юлия. Само като й кажа "миличка" и сърцето й се разтапя, както и моето. Да знаете, че добрите думи са огромна сила, те могат да сложат край на всяка неразбория или неразбирателство. Продължаваме напред ръка за ръка, дано само имаме още дни", разкри развълнуваният до сълзи дядо Китан. За да могат все така да се обичат и да споделят своята обич към танца, който за техните души е и песен, и музика, и живот. За да танцуват и пак да танцуват в мислите си. За да може магията на танца и обичта им да топлят още много дни душите им.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Владимир Симеонов
