- Силвия, честит юбилей! Вчера посрещнахте 70 години, какво си пожелахте, преди да духнете свещичките?
- Благодаря ви! Тази година съм я определила за себе си. Трябва да намираме повече време за самите нас. Не само когато сме узрели, а и на млада възраст. Животът си има начало и край. Моята сутрешна молитва всеки ден е такава: Благодаря ти, Боже, че ми даваш шанса тази година да ми е най-най-прекрасната, защото смятам, че съм се справила с всички изпитания и заслужавам една прекрасна успешна година. Догодина вече ще си я определя за мен и любимите хора, за да имам време и за тях. Разбира се, и сега им отделям време, но съм сигурна, че тази година ще бъде най-прекрасната и паметна в живота ми.
- Обичате ли да си подарявате по нещо за празника? Кой беше първият ви подарък тази година?
- Първият подарък за юбилея ми беше новата ми песен „Обича ме, не ме обича“ от Евгени Минчев, който е продуцент на парчето и също така работи по музиката и текста, и Артур Надосян, който работи по аранжимента и музиката. Тази седмица ми бе изключително ангажирана. На 29-и събирам всички музиканти от нашето турне, което направихме с Евгени Боянов, предстои ми голямо празненство. Отделно, докато пътувам по концерти и участия, се виждам с приятели от различни градове.
- Обичате ли равносметките и правите ли си такива за рождените ви дни?
- Първо искам да благодаря на Бог, че ми е дал шанса да достигна до тази достолепна възраст, защото това е привилегия от съдбата. Да благодаря за всичко, с което ме е надарил. Тази съдба е нещо, което сега оценявам колко прекрасна е за мен. Занимавам се точно с това, което обичам. Имам любовта на публиката, на семейството си, имам огромна група от много близки приятели от цялата страна. Какво повече да иска човек? Здравето е едно на ръка, но преценявайки всичко, което Господ ми е дал, и това, че продължавам да вървя по пътя, който смятам, че той ми е дал като мисия, успявам да се справям. Естествено, без неговата подкрепа няма как да се справим.
- Кой е най-големият подарък, който ви е дал животът?
- Мисля, че за всяка жена, която има дете, това е най-големият подарък. Защото в днешни времена това се оказва най-глобалният проблем. Напоследък жените са принудени да търсят медицината. Често участвам в такъв тип каузи. Надявам се всичко да бъде с божия подкрепа. На такива концерти винаги ходя да помагам, както Дънов пише – трябва да работим и за Бога, не само за пари. Трябва да се включваме в дейности, в които трудът ни е в полза на някого. Винаги трябва да работим в полза за цялото, тоест за целия свят.
-Тази година ви е юбилейна, празнувате и 50 години на сцена, какво е чувството?
- Чувството е, че живееш във филм, чийто край неусетно идва. Толкова бързо мина. Сякаш съм гледала филм и започват малко да избледняват спомените, много е странно, а и нещата, които се случват в този живот, са много.
- Имали ли сте трудни периоди по време на професионалния ви път?
- Всеки има трудности. Когато публиката те гледа на екран, клип, концерт, смятат, че всичко е постигнато с лекота, а всъщност е с много труд.
Когато човек елиминира страха, Господи, какви чудеса получава от Вселената. Винаги съм се борела с този страх, дали ще бъде относно това дали ще има публика, ще ме харесат ли, няма ли да ме харесат. За първи път нямам страх, това е, защото бях гост в публиката на риалити формата „Като две капки вода“ и мениджърът Евгени ми каза да съобщя за концерта на 4 ноември и веднага пуснахме реклама за концерта. Ние мислехме да го обявим по-късно, тъй като не бях готова и с фотосесии, и с още дребни неща. Същата вечер, два часа след като обявих концерта, вече имах 500 продадени билета. Което е страхотно и е най-голямото щастие. Вече има над 1000 продадени. Приятелите ми вече се шегуват, че няма да останат за тях, а аз им казвам със смях, че ще чакат втория концерт.
- Кое ви помагаше да преодолеете трудностите и отново да се вдигнете?
- Може би този борбен дух, защото в този живот съм принудена сама да се боря. Естествено, че по моя път е имало и хора, които са ми помагали. Първият ми съпруг Милчо Кацаров ми е помагал много. В оформянето на стила ми на пеене, записвахме в националното радио, защото той работеше там като режисьор. Много от композиторите съгласуваха с него дали песента ми отива като стил, гласови възможност и т.н. Все пак това е много дълъг път, който съм извървяла. Поглеждайки назад, осъзнавам, че съм преминала през много препятствия и хубави мигове. Всеки един живот е достоен за филм, има толкова неща, през които преминават хората. Мислим си, че всеки е наред, защото е усмихнат, но не знаем какво е преживял този човек.
- Тече ли усилена подготовка за концерта ви „70 нюанса любов“ на 4 ноември в зала 1 на НДК?
- Тече с пълна сила. Готови сме с репертоара, поръчала съм специален сценарий, който е в комичен стил, защото няма да бъде традиционният концерт, който съм правила досега с водещи, и т.н. Този път съм поканила Жоро Мамалев, Тончо Токмаджиев, Камен Воденичаров. Концертът ще бъде едно тържество на духа на човека. Защото цифрите и годините са нищо в сравнение с духа. Аз не мога да повярвам, че съм на тази възраст. Познатите ми също, чувствам се толкова добре.
- Ще има ли изненади за публиката?
- Първо ще имам най-добрите музиканти, а отделно гости ще бъдат Васил Найденов, Виктор Калев, Теди, Дичо и знам, че ще излязат и други колеги, но отново ще бъде изненада не само за публиката, но и за мен. Обещавам на публиката, че ще има много смях и забава. Ще съчетаем музика и смях, което е най-добрата рецепта за успех.
- Работите ли над нещо ново в момента?
- Наскоро излезе и новата ми песен „Обича ме, не бе обича“, в албума, над който работя, има още много красиви песни. Той е готов, работи се като обложка, финализиран е. Около месец трябва за печат и последни щрихи. През юни съм заета, ще имам гости от чужбина, затова определих юли, август, септември, октомври, ноември за концерти.
- Остава ли ви свободно време? Какво обичате да правите тогава?
- Винаги намирам време и да си почина. Имам кученце, йоркширски териер, казва се Ема. Много е сладка, обичам да се разхождам с нея, много е кротичка. Обичам да излизам на среща с приятелки и много обичам да си чета книги. Сега имам много нови книги, които нямам търпение да прочета. Харесва ми да слушам най-различни лекции за религии, за човечеството и всякакви разнообразни теми, дори образователни.
- Предстоят хубави семейни празници, ще пътувате ли някъде за тях?
- Предстоят ми пътувания заради участията ми. За Великден ще бъдем във Велинград, заедно с Теди ще пеем, поканили сме и много наши приятели. Там ще празнуваме и празника. Първият ми концерт в тази комбинация, която ще бъде и в НДК, ще е на 7 юли в Поморие, имаме лична покана от кмета на общината. След това ще пеем в Кърджали и на още много места.
- Вие сте от изпълнителите, които най-често пътуват, планирате ли ново пътешествие и къде последно бяхте?
- Много обичам да пътувам, ако остане една седмица между времето с приятелите ни от чужбина и концертите, ще отскочим до Турция при сестра ми, за да отпочинем и се заредим с нови сили. Последно посетих Панама, новата ми любима дестинация, съчетала красотата на древни традиции и постиженията на днешното човечество. Панамският канал е построен от 32 държави за десет години, грандиозен проект.
- Споделихте, че сте взели участие в благотворителна кауза, свързана с празника, разкажете за кампанията и участието ви там...
- От дамския клуб организирахме това събитие и собственичката на столичното заведение. С деца в неравностойно положение боядисвахме яйца, омазаха се целите с боички, направихме им дискотека. След това донесохме козуначено тесто да месят. После похапнахме от тестените им изделия, които сътвориха. Заедно с тях беше много приятно. Участвайки в такива инициативи, се чувствам много щастлива, защото, когато видиш, че правиш другите щастлив, е неописуемо. Не може да се купи с нищо.
- За какво мечтаете?
- Да няма повече война. Толкова невинни хора са убити, а най-жалкото е, че повечето са деца, жени и пенсионери. Няма справедлива война. Това разделение на света – ти ще живееш, ти няма, недопустимо е. Аз смятам, че само Бог е този, който решава колко да живеем. Няма по-страшно от войната. Има доза истина, че вредим на Земята, защото, когато посетих Индия, осъзнах, че наистина там се нанася вреда на майката земя. Виждах по половин-един метър боклук по улиците, където вървят хора. Много исках да видя Тадж Махал, обикаляхме около един месец. Много бях впечатлена и от будизма. Дори се преоткрих малко в него, тъй като аз също правя път на мравката. Вкъщи, като видя паяк, го хващам и го изхвърлям, без да го убия.
Това е тя:
*Родена е на 26 април 1954 г.
*Има дъщеря -Теди Кацарова, която също е певица
*Има определяща роля за българската музика с песните й, като „Големият кораб минава“, „Топъл дъжд“, „Обещай ми любов“ се превръщат в шлагери през 1980-те, както и хитът
й с Васил Найденов „Огън от любов“.
Лидия Драгомирова
