О тново Стендал на българската естрадна сцена. Мария Филева и Мария Илиева са си поделили естетическата отговорност за червено-черната съобщност, която представляват. Илиева, в черно, показва рокля, която би подхождала на друга фигура. Тук не виждам нещо да спомага за елегантността на Мария или за нейната звездност. Изглежда ми така, сякаш две приятелки са се върнали от корпоративен купон и си праскат караоке. Филева пък, отдадена на червеното, сякаш носи повече блясък, без да искам да й направя комплимент. Роклята драперия дава усещане за мюзикъл, по-скоро за оперета, където знаем, персонажите са вехти, а изработката на сценични облекла е по-често скромна. Обща оценка за двете Марии - среден три. Оценка, която могат да си поделят.
Миро и Павел - модна Шошана
Странно модно пробуждане ехти от този дует, където черно и червено се преплитат в неделим кръговрат. Няма и следа от поетичната чувственост на Стендал. Чувството ми към тези дрехи е сякаш слушам концерт за цигулка и обой на Албиньони, изсвирено на тамбура. Тук по-скоро чувам Шошана на два гласа, единият от които доминира в червено. С компрес ли е Павел и защо носи блузон като дамски чорапогащник? Това кимоно може да одобря само ако японският министър на модата се казва Насакото Яката. Павел е изпаднал в модна абстиненция, гаджето ръфа ябълка пред компютъра ни и ме пита тези двама братя ли са... Искам да му отвърна, че са сестри, но не помня от кой орден. Майтап, бе, Уили.
Ментата удари колегите си в земята
Много съм щастлив да поканя на червения ни килим Наско Ментата. От него пък изобщо не очаквах да се облече така, сякаш е избран за евродепутат. Без никаква ирония, Наско се е барнал повече от прилично, макар никъде в облеченото да няма цвят... мента. Междувременно си мисля не може ли Наско, аз и Христо Кидиков да си направим трио Мента, Глог и Валериан. Гаджето май е пушил марихуана и кашля от балкона със следната идея, да не сме станели от трън та на глог. Немска му работа. Всичко по добрия ми приятел е изрядно, жилетката, каренцата, вратовръзката, която може да послужи за идея на много наши политици. Браво, Наско, браво Мента.
Бони като три кила бонбони
Отдавна не бях мярвал Бони, отдавна не се е удавал случай да я коментирам. Но, ето днес тя се явява почти като в стиховете „гола, нахална и млада“, без да е нито едно от трите, с розов облак за блуза и сако като на фелдшер. Откъде дойде тази мода на шапките, може би гледат от мен, но аз нося шапки, когато не ми се прави прическа. Та, за Бога, Бони, и на теб ти трябва модно пробуждане, мога да ти съчиня псалм и да си го четеш на лягане. Дънките са опасно старомодни и ако снимката не е от първата певческа година на Си Си Кеч, то работата става дебела. Бони може да се лиши спокойно от този колан, чиято тока зее като устата на Горгона Медуза и описва естетическа паст, която не може да бъде доброволно затворена. Пък и този розов фон... Розовото, да знаете, е отдавна демоде.
Поли Генова - опитайте пак, моля
Добре, че не е жива баба ми Гина, която беше модният критик на квартал Ябълките в Пазарджик. Щеше да обърне глава от дрехата на Поли Генова, после да набере по дуплекса леля Босилка от село Бъта Баня и да й разправя. Но в опитите си да бъда безкрайно тактичен, неизбежно е да отсъдя следното... Може да се каже, че в своя избор певицата е прекалила с усещането за водорасли, в които потъва. От тази палатка навън се извисява само русата й главица. Отвсякъде тече мода, естетическата канализация ще се спука по шевовете, които тук дори изобилстват. Не се вижда нито начало, нито край на опита за дреха. Едната обувка е закрита от крачол, а другата дири въздух изпод тюркоазеното текстилно утежнение. Добре, че баба ми Гина не е жива, защото щеше да каже на Генова: „Моме, моме, знаят ли вашите как си облечена...“
Лорд Евгени Минчев
