М ного оригинален сценичен подход на Валентин Велчев по време на годишния му концерт. Младият изпълнител и носител на две награди от Певец на годината покори сцената с разкошна комбинация на бежово и черно. Долната част представлява успешно интерпретирани дънки, с оригинални приспособления за повече ефект. Блузата тушира дръзкия дизайн по-долу, уравновесява и сплотява дизайна. Тук е мястото да се каже, че освен модно Велчев е израснал и певчески, което обуслови и този концерт.
.
Алена да си направи моден хороскоп. Спешно
Едва ли е искал Стендал точно такава интерпретация на „Червено и черно“, но ето че Алена и сие го предлагат. В тази афиф рокля виждам толкова дискомфорт, колкото кадифените седалки на вагон първа класа между София и Пазарджик. Алена може би е трябвало да си направи автохороскоп, за да види, че облеченото няма да я представи в най-добра светлина. В името на някогашното ни познанство ще премълча точно какво си мисля за роклята, но смятам, че някои участъци от силуета могат да бъдат щедро прикрити. Защо не и една воалетка от гъста дантела... Ръкавите на съпруга й търсят нещо по пода, но не го намират. Нека спра дотук, за да запазим общото си достойнство.
Есил - малък моден театър. За канала!
Нарисувай ми, художнико, сълза, после ми нарисувай Есил Дюран и Зейнеб. Защото това е просто една фотошоп рисунка и нищо повече. Да, сигурно букетите са истински, но ние не сме се събрали тук да обсъждаме букети. Току виж съм казал, че двете мадами не са цвете за мирисане. И ще кажа тук - хубава си, моя горо, миришеш на младост. Ей така, кажи му, аго, да му стане драго. Есил Дюран е избрала правилния цвят, ако е вътрешност на кутия за бижута, но като дреха е далеч от всякаква актуалност. Това е хем гащеризон, хем поло, хем отникъде хвърчат помпозни фишута. Да си го кажем накратко - малък моден театър, направо за в канала. Зейнеб, хитрушо такава, се е пипнала в черно и иди й кажи нещо напреки. И тук виждам поло яка – явно, за да не настинат двете. Обувките на Маджурова са минали или готови да минат цялата хълмиста Манджурия, за което ме подсеща песента „На сопках Манджурии“.
Наташа Монева - бива си я басмичката
Наташа О - Не, Монева... От Паисий Хилендарски до Моне, по Монева са изписани дълбокомислени послания, които се чудя защо не присъстват в „История Славянобългарская“. Тя е нашарена като обелиск, което открояват и двайсетте сантиметра плат, покрили останалата част. Модна астма се вихри тук и оставам без дъх от подобно решение. Гаджето ми, който е научил няколко български думи, се изказа за гледката по следния начин. Бива си я басмичката, хайде наздраве.
Орлин - искаш ли огън да ти дам. За обувките
Какъв спомен поднася очарователната Румяна Коцева. Учителката ми по география, другарката Коцева (какво съвпадение), се носеше по същия начин в онези години. Визията ала „учителко любима“ е залп от миналото, но само порция сметанов сладолед в бъдещето. Гаджето ми, британец, казва, че не разбира сравнението ми. Аз също. Бялата блузка на певицата присветва от наивност, а дълбокото деколте е време да бъде закопчано. Обеци, прическа и обувки оставям на доброволното й съгласие да бъдат променени при следваща публична проява. Орлин Горанов вероятно е грабил от този и от онзи шкаф на гардероба си, за да се сдобие с начина, по който изглежда. Блузката е подходяща за голф или следобеден чай с приятели, но не и за сцена. Синкавото пищималче в джоба на сакото няма никаква работа там, освен ако вътре не е скрит текст на песен, която не може да запомни. А обувките... вземи огин, запали ме...
.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф".
