Р ежисьорът Светослав Овчаров показва в новия си филм „Зaлог“ заговора за преврат от Коста Паница срещу княз Фердинанд, който никога не се е случвал. „Както пише в края на лентата, той е базиран на истински събития, но те са свободно интерпретирани. Най-малкото – заговорът на майор Паница до голяма степен съществува само в главата му, той почти не е поставен в действие. В неговия замисъл отначало е имало такова намерение - да бъде арестуван Княза при завръщането му в България, но това никога не е изпълнено. Така че, ако някой се пита защо така сме интерпретирали това събитие – то няма такова събитие, по-скоро е въображаемо“, обясни Овчаров. „Както казва персонажът на Министър-председателя: „Когато става дума за България, аз не съдя по постъпките на хората, а техните убеждения“. Доколкото става въпрос за двама души, които са довчерашни хъшове, живели заедно в емиграция, все достатъчно е да прочетем произведението на Вазов, за да разберем какъв живот живеят тези хора по това време. Той не е в никакъв случай лицеприятен и е далеч от общоприетата законност“, разказва режисьорът за персонажите на Асен Блатечки и Захари Бахаров.
Чайник
Във филма не се използват реалните имена на историческите личности, макар и аудиторията да разбира за кого става въпрос. Това са Майора (Асен Блатечки), Министър-председателя (Захари Бахаров), Княза (Деян Донков) и Жената (Офелия Попии). Персонажът на Жената, която също така е фотографка и запечатва моментите на главните герои, е изцяло измислен и Овчаров коментира: „Може да го отнасяте изцяло на моята съвест, аз съм го измислил, няма такъв човек. Мъжете често сме увлечени в това да гоним някакви химери и забравяме жените около нас, което смятам за недопустимо. Персонажите на Майора и Министър-председателя споделят много неща, от които и любовта си към една и съща жена. Офелия Попии е една изключителна театрална звезда в Румъния и надявам се, че разбирате защо е така. Тя е от тези професионалисти, които никога не протестират за това, което има да се снима“, разказва режисьорът на „Зaлог“. „Има един епизод, в който се надстрелват по един чайник (Майора и Министър-председателя) и мисля, че това се снима 5 дни в сняг до коленете и при минус 15 градуса. Всеки път, когато Офелия чуваше, че ще снимаме отново за чайника, просто виждах как се опитва някъде да „потъне“. Въпреки това всеки път с нейните тънки обувки, които са истински от епохата (с тънка подметка), тя тичаше по снега и никога не каза: „Моля ви се, стига с този чайник“. В края на краищата в последния вариант на филма чайника изобщо го няма, защото не ми хареса как го направиха пиротехниците“, смее се Светослав Овчаров.
Гора
Съдейки само по кадрите във филма, процесът на снимане със сигурност не е бил лесен. Снежните локации не са една или две, а който е бил на снимачна площадка знае, че това не е лесна задача. Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова разказват: „Снимките започнаха по времето на ковид, през 2021 г. Филмът струва над три милиона (лева), а ние го направихме с един. Мисля, че усилията на всички колеги (актьори, автори, техници) направиха филма възможен, иначе просто нямаше да се справим финансово. Благодарение на изобретателността на Светослав и Веско (оператор), успяхме да създадем този проект, защото, когато нямаш достатъчно пари за заснемането на филм, още повече исторически, човек трябва да отреже от нещо – ръка, крак, глава“, шегува се Цоцоркова. „Например – сцената по посрещането на Княза трябваше да се случва във влак, но БДЖ поискаха непосилна сума“, признава продуцентката на филма, а Овчаров добавя: „Казаха хората: „Вместо да ви вземем 400 хиляди, ще ви поискаме 130“ и то за един ден снимки“, шегува се режисьорът, а Цоцоркова продължава: „Това е 10 процента от бюджета ни и просто нямаше как да стане. Затова навръх Коледа се наложи да търсим нова локация, която се оказа една гора. Излезе ни безплатна, барабар със снега, трябваше само да следим прогнозата, за да знаем кога ще вали. Всичко хубаво, но три дни по-късно слънцето стопи снега и как са снимани останалите сцени ли“, пита закачливо продуцентката. „Аз ще ви кажа - всички ние със собствените ни коли - към Витоша, товарим с лопатите, сваляме снега надолу, разпръскваме го и започваме снимки“, смее се тя.
Бай Зако
„Нека не се заблуждаваме, че 34 години нищо друго не съм правил“, коментира шеговито режисьорът Светослав Овчаров след прожекцията на филма. „Междувременно заснех около 25 филма. Разбира се, 34 години е твърде много време, за да бъдат посветени на един филм, но това, за което става въпрос в него, като че ли е доста актуално, а понякога си мисля, че е чудовищно актуално“, коментира Овчаров. „През 91-ва година, когато всичко в държавата се беше обърнало с главата надолу, нямаше никакви пари за култура, ние със Зако Хеския бяхме големи приятели, макар и той да беше с 35 години по-голям от мен. Той ми каза: „Ти трябва да направиш филм за Стамболов“. Отвърнах, че хората нямат пари за хляб и къде сме тръгнали изобщо да правим исторически филм“, разказва режисьорът и добавя: „Казах му, че сигурно, когато достигна неговата възраст, ще го направя и това се оказа абсолютно вярно. Сега съм точно на годините, на които беше той, когато ме кандърдисваше да направя този филм. Всички му викаха Бай Зако, така че правете си сметка“, коментира носталгично Светослав Овчаров. На въпроса дали политическата обстановка в страната се е променила спрямо тази, която е засегната във филма, той отговори: „Не знам, дали на вас ви се струва, че нещо се е променило. По-скоро мащабът на хората, които се занимават с политика, се е променил. Струва ми се, че всички много сме започнали да се „навеждаме“, а от „навеждането“ до „пълзенето“ ни дели точно една крачка“.
Младите
Епохата в сюжета на „Зaлог“ не е често захващана в българското изкуство, във всичките му форми, или поне не достатъчно. На въпроса дали младите хора в България ще успеят да се докоснат до историческите личности във филма, Овчаров коментира: „Преди една-две години направихме филм, който се казва „Второто освобождение“. Веднъж имаше прожекция в Бургас и на нея се появи един човек, който беше кмет или заместник-кмет, ако не се лъжа. Той каза: „Много е хубав филмът, ама много дълъг! 58 минути, кой ще го гледа? Направете го на части по 20 секунди и ще го гледат всички“, разказва шеговито режисьорът във връзка с популярността на TikTok и продължава: „Това е въпрос на отношение към света. Този, който може да изгледа половин час, ще изгледа и един. Който няма търпение да изгледа половин минута, дори и една ще му е много“, казва заключително Светослав Овчаров.
Копродукция с Румъния
Историческата драма е копродукция между България и Румъния и увлекателно и достоверно разказва факти от българското минало от периода на Възраждането и освободителните войни. За пресъздаването на тези истории режисьорът и сценарист на филма Светослав Овчаров се е доверил на обичаните актьори Захари Бахаров, Асен Блатечки, румънката Офелия Попии, Деян Донков, Иван Савов, които ще видим в главните роли. Оператор е Веселин Христов, художник Мира Каланова, а звукорежисьор е Валерия Попова. Продуцентските отговорности и монтажът са в ръцете на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров.
Интимен, но без умиление
Светослав Овчаров споделя още: „Можем да си помислим: защо се обръщаме към събития от преди 140 години? Няма ли важни и тревожни теми днес? Има, разбира се, но една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все така полуевропейска, полуазиатска страна. Все така „полу“. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на личности е същият. Посредствеността е същата. „Зaлог“ е филм за любовта. Между двама мъже. И една жена. И България. За любовта, която е толкова силна, че може да се съизмери само със смъртта... Увлечени в своята страстност, двамата мъже не забелязват, че загърбват жената на живота си. Любовта им към България е тъй всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка любов. И накрая, след всичките огнени чувства и действия остава... пепелище... Разказваме „Зaлог“ с любов към героите си, искахме филмът да бъде интимен, но без умиление“.
Александър Пашов
