Виктория Янкова, спечелила награда „Еми" за визуални ефекти за сериала Andor, част от света на „Междузвездни войни“, призна пред „Телеграф“, че й липсва родното място и България.
Най-вече семейството и приятелите. България е мястото, където са корените й и винаги ще остане важна част от живота й, където и да се намира, каквото и да постигне, както и да се чувства.
Със себе си в Лондон е взела няколко малки, но много ценни за нея неща - снимки със семейството и приятелите си и ръчно везана подложка, която е спомен от нейната баба. Те й напомнят откъде е тръгнала и й дават усещане за дом дори когато е далеч. Нейната липса пък усеща най-силно майка й Йорданка, която живее и работи в Благоевград. „Тежи ми това разстояние между нас. Но не мога да я спра, за да сбъдне мечтата си. Мога само да я подкрепям. И да се гордея с нейните постижения“, споделя майката.
Воля
Нейните мечти са големи. А името й значи победа. Но и за постигането на победи, и за сбъдването на мечти са необходими много воля, усилия и талант. Все неща, които не са непознати на 25-годишната Виктория Янкова, която извървя забележителния път от България до екипите на най-големите световни продукции. Тя работи от няколко години във филмовата индустрия в Лондон и стои зад визуалните ефекти на хитови заглавия като Andor, Stranger Things и Jurassic World Rebirth. И е част е от екип, отличен с наградата „Еми" (най-престижните телевизионни награди в света), за да докаже, че талантът и постоянството могат да изведат едно българско момиче до най-големите сцени на световното кино.
През 2025 г. сериалът Andor печели награда „Еми" за визуални ефекти, а Вики е в екипа, който получава официален сертификат за принос. „Самата статуетка беше връчена на избрани представители на екипа, но за всички нас това беше огромно признание. Усещането да бъдеш част от продукция, отличена с „Еми“, е изключително удовлетворяващо. Приятна изненада за останалата част от екипа беше получаването на личен сертификат от Телевизионната академия за принос към наградата, което направи отличието още по-лично и значимо. Но това не бива да ни праща в облаците. Трябва да продължим да работим всеотдайно и да гоним следващите си лични и отборни победи и мечти“, споделя Виктория, която е родена в София, но до 10-годишна възраст израства в разложкото село Бачево, откъдето е майка й Йорданка Колчева.
Детство
От тези детски години най-силният й спомен е свързан с планините край Разлог, както и с онова тихо чувство за свобода, с игрите до тъмно, с усмивките на другите деца. След това животът я отвежда в областния център на Пиринско - Благоевград. „Там създадох много силни приятелства. Това дава увереност на един човек, че има съмишленици, има с кого да сподели, има с кого да се утеши. Незабравими са тези тийнейджърски години в Благоевград. Имала съм толкова умилителни и безгрижни разговори с приятелите си, които винаги ще останат част от мен“, връща се назад във времето Виктория Янкова. От дете обича да съзерцава природата, да улавя с очите си красивите неща в света около нас. И това някак съвсем естествено „поставя“ в ръката й четката за рисуване. Влюбва се в изобразителното изкуство, почти няма ден, в който да не скицира, да не вае образи и предмети по белия лист. Но въпреки тази своя страст Вики записва да учи специалност „Биология и химия“ в Природо-математическата гимназия „Академик Сергей Корольов“ в Благоевград.
Цветя от кмета на Разлог.
Художник
Винаги е искала да се занимава с изкуство, но все й казвали, че възможност за развитие с изкуство в България почти няма. Освен да стане художник. Затова за известно време се насочва към биологията и химията, тъй като обича да разбира света около себе си. С времето обаче усеща, че й липсва практиката, че това може би не е нейното призвание. И е наясно със себе си, че биологията и химията няма да са част от бъдещето й. Тогава открива, че може да изучава анимация и визуални ефекти във Falmouth University, Корнуол. Веднага разбира, че това е нейният път - място, където изкуството и практиката вървят ръка за ръка, точно както винаги е мечтала. През 2019 г. заминава за Великобритания, където изучава това, което й е на сърце. От 2022 година живее и работи в Лондон като VFX Coordinator в Midas VFX. Виктория попада в екипа на Andor чрез компанията, за която работи. Това става малко след повишението й в работата.
Връзка
„Вероятно решението да ме вземат в екипа е било свързано с опита и уменията, които съм показала до този момент. Още от гимназията знаех, че искам да се занимавам с кино. За първи път бях връзката между продуцентите от страна на клиента и нашия екип. В рамките на около 7–8 месеца натрупах много ценен опит и се срещнах с вдъхновяващи професионалисти. Това беше важна крачка в развитието ми“, разказва младото и талантливо момиче. Пътят до успеха изобщо не бил лесен, но всяка трудност я водела до мястото, където е днес, и да стане този човек, който е. Колкото и трудно да е било, признава, че не би променила нищо. Трябвало бързо да израсне, което понякога прави живота труден, но пък изключително интересен и изпълнен с незабравими моменти.
Вдъхновява се да бъде част от процеса по създаване на филми и сериали, които имат силно въздействие върху публиката. Да види резултата от общия труд на екрана и името си в надписите е изключително мотивиращо. „Andor е сериал от вселената на Star Wars, продукция на Lucasfilm и Disney. Наградите са признание за усилията на целия екип“, твърди тя.
Любопитна, упорита и отговорна
Виктория разкрива, че е любопитна, упорита и отговорна. Смята, че точно тези качества са й помогнали да стигне дотук и продължават да поддържат желанието и интереса й да се развива. Продължава напред със същото желание за работа и развитие. Любопитна е да види какви нови възможности и проекти ще й поднесе както професионалният, така и личният й път. Надява се да бъде част от още вдъхновяващи продукции и да продължи да се учи и надгражда с всеки следващ проект.
Постерът за номинацията.
Мечтае за щастлив живот и да не губи любопитство
Младата българка изтъква, че преди Лондон мечтите й не са били свързани с конкретна професия или роля - просто искала да постига целите си и да успява. Сега вече с опита, който има, мечтае най-вече за щастлив живот и да не губи любопитството си към света. Защото знае, че успехът вече е повече част от пътя, отколкото крайна цел. А мечтите се постигат тогава, когато са в полет и са разперени двете й крила - на надеждата и на вярата.
Владимир Симеонов
