- Цветелина, поздравления за прекрасната роля във филма „Чалга“. Справяте се страхотно, превъплъщавайки се в ролята на Роза. Вече минаха 3 от премиерите, от вчера филмът е във всички кина в България, а утре имате и премиера в Лондон. Как се чувствате?
- Изключително вълнуващи бяха всички премиери до момента. Благодаря от все сърце за всички прекрасни коментари от страна на присъстващите. Чакам с нетърпение утре да се срещнем с българите в Лондон, защото знам, че ще е много емоционално. Пътувала съм много в чужбина по състезания и знам как ни посрещат, така че нямам търпение сега да им покажем какво сме направили тук. На повечето от тях им липсва домът и ценят всеки досег до родното.
- Помните ли как се чувствахте в момента, в който видяхте готовата версия на филма, и сега, когато вече няколко пъти сте го гледала?
- Когато видях готовата версия, бях изключително впечатлена от цялостната визия на филма. Много ми хареса всичко, което видях. Когато гледах моите сцени, обаче се притесних. Аз дори като гимнастичка никога не съм се гледала, интервютата също не си гледам, защото съм такъв човек, че се срамувам и се притеснявам. Така се притеснявах и от филма, но в крайна сметка аз не съм актриса и не целя да се покажа и докажа на някого, а най-важното е, че съм вложила цялата си енергия и душа в това, което съм направила. Нямам амбиция да влизам в тези среди, а имам кауза, която ще разберете съвсем скоро.
- Какво ви донесе участието във филма?
- Гордея се, че станах част от този филм и че ме избраха да участвам. Гордея се с ролята си и че застанах до най-известните имена от киносредите в България и им благодаря, че се отнесоха с мен с прекрасно отношение. Благодаря от цялото си сърце на Мариан Вълев, че повярва в мен и ми даде тази възможност.
- На премиерата в София видяхме и няколко поколения гимнастички.
- Да, изключително им благодаря за подкрепата.
- Казвате, че ви е било трудно в много от сцените, но коя ще помните като най- нелека?
- Най-трудна ми беше една сцена, която не можех да изпълня. Това всъщност бе първата сцена, която трябваше да изиграя и да крещя и обиждам... Не се получи (смее се). Тогава се наложи Мариан за 5 минути да измисли нова сцена, нова локация. Но се справихме.
- Успяхте ли и в реалния живот да станете приятелки с Елеонора Иванова - Нори?
- Слава Богу, наистина успяхме да станем приятелки с Нори. Запознахме се 3 дни преди началото на снимките. Мариан ме извика и ми каза, че ще си партнирам с брилянтна актриса. За да изградим приятелство и топлина обаче, ние наистина трябва да се сближим. Аз приех това като задача и още първия ден, в който пристигнахме там, почуках на вратата й да си говорим. Нещо, което принципно не правя никога, но тогава го усетих. Бяхме като залепени по 12 часа на ден.
- Смешните случки са съпътствали целия снимачен процес, ще ни разкажете ли поне една.
- Вече съм разказвала, че буквално паднах от смях по време на една от почивките, докато се бъзикахме с един от екранните тоалети на Нори. Има обаче един случай, когато тичаме към блока и към покрива, за да не ни хванат полицай, раницата ми се закачи в дръжката на вратата и тя ме повлече и паднах. Не го очаквах, защото ние тичахме бързо, а Нори дори бе с токчета. Аз се разплаках от смях, а Нори буквално ме игнорираше в момента, в който Мариан каза „Начало” и трябваше да изглеждаме уплашени и притеснени. Тогава видях за пореден път какъв професионалист е Нори, защото колкото и да й беше смешно, не се разсмя.
- Имала ли сте наклонности от малка към актьорството или не?
- Аз съм фенка на Селена Гомез от много малка и винаги съм го казвала. Сега на премиерата една от колежките ми напомни, че когато сме били малки, си разигравахме нейни скечове от едно нейно детско предаване. И се сетих, че от малка съм имала някакви наклонности подсъзнателно, но никога не ми е било мечта или да съм го искала и мислила.
- Бихте ли отново участвала във филм?
- Не обичам да се заричам и да казвам никога. Накъдето ме духне вятърът, натам. Не си правя планове, нямам цели и амбиции в киното. Ако имам някакво хубаво предложение, да. Но като цяло не обичам да правя неща, в които не съм сигурна и не съм подготвена. Аз и преди бях казала, че никога няма да направя крачка в тази посока, дори бях отказала един филм, но ето какво стана.
- На състезание или на снимки е по- трудно?
- Много са различни и трудни. Разликата е там, че в едното съм се готвила 20 г., а в другото имах нулева подготовка.
- Преди Коледа си осиновихте кученце, което кръстихте на името на героинята си - Роза.
- Роза е третият ми опит да си осиновя кученце. Първите два бяха със сходни истории като нейната - изоставени и малтретирани. Не успях, защото вече ги бяха взели. Това е голяма крачка за мен, тъй като за първи път сама отглеждам животинка. С нейното осиновяване сякаш подсъзнателно исках да дам втори шанс по същия начин както на мен животът ми даде втори шанс да живея.
- Ако ви върна малко във времето назад, какво дете бяхте?
- Мисля, че бях много добро дете. Аз винаги съм имала проблем с храната. Като дете не исках да ям, а сега не мога да спра да ям (смее се). Иначе съм била послушна. Имах период в живота ми, след като мама почина, когато бях трудна за отглеждане. Коренно се промених и не бях същото дете. На семейството ми не им било лесно с мен, но пък се надявам, че сега се гордеят с мен.
- Мислите ли, че има бъдеще за младите хора в България?
- Облагодетелствани сме да имаме прекрасна природа и велика история и смятам, че от нас самите си зависи промяната. Тя започва отвътре навън. Вярвам, че можем да бъдем страна за чудо и приказ, ако сме по-добри. Аз много се гордея с това, че съм българка и винаги съм излизала с изключителна гордост със знамето на трикото си.
- Вие самата какво послание бихте предала на подрастващото поколение?
- Работя с малки деца. Първо бях треньорка и имам наблюдения как се развиват. Като треньор ми беше изключително трудно да мотивирам и да обясня на децата защо трябва да седят по 8 часа на ден, 6 дни в седмицата и толкова много да се трудят, като те имат нагледно в социалните мрежи как момичета, които предимно просто се грижат за това да изглеждат добре, имат много повече от тях. Но за съжаление това не се случва само в България. Това идва от най-високите хайлайф нива в света. Това виждаме по телевизията, в интернет. Много хора страдат, виждайки щастливи снимки в мрежите, които обаче реално може би не живеят точно така. Както във филм се казва... харесваме това, което виждаме. Но аз смятам, че в крайна сметка всичко зависи предимно от родителите, учителите, треньорите. Ние сме хората, които трябва да даваме добър пример на децата и да изградим морал и достойно държание в тях.
- Какво ви прави истински щастлива?
- Истински щастлива ме прави това да съм в хармония със себе си на първо място и да отделям време на семейството си. Да споделя дните си с приятели, защото аз винаги съм била много заета, по летищата и залите по цял свят. Не съм имала възможност да празнувам както другите деца. Сега гледам да си наваксам пропуснатите моменти с любимите ми хора и да оценя всичко. Тези малки неща, които повечето хора подминават в забързаното си ежедневие за мен те са всичко.
- В момента правите ръчно изработени бижута с камъни. Как се запалихте по това?
- Камъните ме намериха сами, сякаш трябваше да мина и по този път. Аз съм духовен човек. Привлича ме езотериката. На хората сякаш не им остава време да вярват. Започнах от нулата. Не знаех нищо, освен че бляскавите неща ме привличат. Не знаех нищо за процеса как земята реално ги създава, формира в рамките на милиони години. Не бях запозната как се обработват, за да ги видим вече в готов вариант като колие, обеци или пръстен. Много ме запали и ми бе изключително интересно, дори стигнах до там да си изкопая абсолютно сама едно такова безценно камъче. Изключително вълнуващ процес. Всичко правя ръчно, с много любов и положителна енергия и вярвам, че го предавам и на човека, който го носи.
Не искам да го превръщам в бизнес, защото искам да го чувствам. Затова ги нижа и правя само когато съм щастлива.
- За какво мечтаете?
- Най-близките ми планове включват да си завърша висшето образование. Животът ме научи да не си правя дългосрочни планове, въпреки че съм зодия Дева и обичам всичко да ми е подредено по секунди. Вървя напред и каквото дойде. Животът ми така се разви и такива неща ми поднесе, че единственото, за което мечтая, е близките ми хора да са живи и здрави и да са до мен.
Това е тя:
Родена е на 13 септември 1994 г. в София
На 14-годишна възраст става републиканска шампионка по художествена гимнастика, а след това взима бронз от европейското в Торино
През 2012 г. претърпява операция след тежка контузия, от която се възстановява дълго. По-късно същата година се явява на тестове за ансамбъла в националния отбор по художествена гимнастика, където е приета
Любимият й уред е въже, обича бокса
В „Чалга“ на Мариан Вълев е първата й роля в киното
Елизабет Методиева
