- Риа, честита номинация в категорията "Дебют" на наградите на БГ Радио! Какво означава това за вас?
- Миналата година направих своя дебют с песента „Нашата мечта“. Слушателите на БГ Радио гласуваха и сега имам първата си, много ценна номинация в живота - тази за „Дебют“ в наградите на БГ Радио. То ме подкрепи изключително много, като ме представи с интервюта и участия в любими предавания, а „Нашата мечта“ беше най-излъчвана песен в ефира му. Надявам се хората да преценят, че заслужавам тази награда и да гласуват за мен!
- След дебюта с „Нашата мечта“ записахте песента "Остани" с Мария Мутафчиева и Тони Димитрова – известни и обичани певици. Заснехте и клип. Какво беше преживяването по време на записите, какви нови неща научихте? С какво е полезен този опит за вас?
- Поканиха ме да се включа като трети глас в „Остани“. Беше чест и предизвикателство да участвам в проекта. Освен че изключително много харесвам песента и посланието, което носи, поканата да съм част от нея е важна подкрепа за млад изпълнител като мен. Вълнувах се по време на записите. Наясно съм колко е трудно човек да успее и фактът, че Тони и Мери, едни от най-талантливите и успешно изявяващи се изпълнители в България, ми подават ръка в началото на музикалната ми кариера, означава много. Самото послание на песента „Остани“ е – да разберем кои сме, накъде вървим, че имаме нужда от подкрепа и някой до себе си. Щастлива съм, че съм заобиколена от хора, които ме окуражават. Много е важно човек да знае, че има на кого да се опре, на кого да споделя и да разчита. Видеоклипът показва кадри от града, в който са преминали всичките ми лета като дете – Бургас. Създаден е от хора, които обичам и които заснеха първия ми видеоклип „Нашата мечта“ – творческия тандем Васил Стефанов и Стефка Николова.
- Вие сте дете на музиканти, музиката е била винаги около вас от първите ви дни на този свят. Разкажете ни за атмосферата у вас, за качествата в своите родители и техните колеги и приятели от "Мери бойс бенд", които са пример за отношение към музиката, към професията, към работата, колегиалността и приятелството помежду им.
- Да израснеш в музикално семейство, е парти безкрай. Музикантите от „Мери бойс бенд“ и техните близки винаги са били част от нашето семейство. Съпругите и приятелките на момчетата често ме гледаха като бях малка, когато нашите имаха концерти извън София. И днес на много празници сме всички заедно. Често съм и първият слушател на песните им, зная какво ги притеснява и радва… Водили са ме на много концерти и репетиции, изкарала съм безброй часове в студио с тях. Чувствам се подготвена за това, което ми предстои, тъй като имам жив пример пред себе си. Като мои родители Мери и Миро винаги ме подкрепят и ми дават съвети. Разбира се, невинаги сме на едно мнение, тъй като стиловете ни се различават, но това е напълно нормално. Едни от най-любимите ми спомени със семейството ми са как седим тримата, свирим и пеем заедно.
- Родителите ви са и математици, а вие сте завършила музикално училище и математическа гимназия, явно музиката е равностойна като талант и любов и у трима ви. Каква е връзката между една точна наука и една толкова артистична и свободна територия като музиката?
- Много често хората остават изненадани, когато разберат, че освен музиката се занимавам и с математика, но според мен двете имат много общо. Математиката е навсякъде около нас, помага ни да разберем света, но и също ни учи как да се справяме с проблеми, кара ни да бъдем креативни, предизвиква ни да намерим решение. Вълнуваща е.
От друга страна, музиката ни помага да се справим с реалността. Помага ни да намерим себе си и отключва един по-магичен свят. Двете се допълват, помагат ни да си представим пространството и да творим.
- В момента изучавате компютърна анимация в Манчестър. Това ли ще е бъдещата ви професия, с какво ви привлича, какво мечтаете да постигнете в тази област?
- Като всеки нормален тийнейджър обичам да играя видеоигри с приятели в свободното си време. Разбира се, се забавляваме много, но това, което мен ме грабна в един момент, беше процесът създаване. Много бих искала в бъдеще да бъда част от създаването на игри (моделите, обстановката, музиката и т.н.). Но това по никакъв начин не поставя музиката на втори план, тя си остава моята мечта, която ще следвам докрай.
- В университета, в който се обучавате, има ли и други българи? Как преминава учебният процес? Там представяте ли своя музикален талант?
- В курса, в който съм, няма други българи, но това по никакъв начин не ми е било проблем. Аз съм много социална личност и бързо се сприятелявам. Имах щастието да попадна на много готини хора, лекторите включително, които супермного ме подкрепят. За съжаление още не съм успяла да сформирам група тук, но и това ще стане скоро. Засега обикаляме барове из града с най-добрите ми приятели и взимам участие в много музикални събития.
- Какво друго ви радва, зарежда в свободните ти моменти. Как си почивате, какви места посещавате? С какво е интересен животът във Великобритания - кое е положителното, което би пренесла оттам в България, ако беше възможно, и какво хубаво от България ви липсва там?
- Освен игрите и музиката, в свободното си време обичам и да рисувам. Посещавала съм много курсове при най-добрите преподаватели от художествената академия.
Колкото до пребиваването ми в Англия тук със сигурност ми се предоставят много повече възможности за успех в сферите, с които съм се захванала. За мен е изключително ценно това, че мога да попия от атмосферата и да опозная хората. Възползвам се от всяка възможност за участие в музикални събития и нови запознанства.
- Вашите родители изключително ценят българското слово, изразителните им прочувствени песни са на български език. Някои изпълнители обичат да пеят на английски, може би защото е масово използван международен език. Какво е вашето виждане по този въпрос?
- Съдейки за себе си, аз определено спадам към втората група, тъй като повечето ми песни са на английски. Бих казала, че намирам за по-лесно да изразя това, което чувствам, чрез него. Но не ме разбирайте погрешно, възхищавам се на много български песни. Смятам, че езикът ни е много богат и предизвикателен, интересен, но всеки си има своите начини. Ако трябва да бъда честна, се оставям на течението, зависи как го чувствам. Имам песни, писани на български, имам на английски, също и смесени. Най-важното е да носят послание, да въздействат.
- Започва първото "свободно" лято след две години променливи ограничения и ситуации заради пандемията. Какви са вашите планове? Ще посетите ли Джулая на морето?
- Ако трябва да съм честна, не е имало момент през пандемията, в който да не се чувствам „свободна“. Може би това идва от факта, че в Англия нещата бяха малко по-отпуснати, нямаше толкова ограничения и по никакъв начин не сме се лишавали от домашни събирания и забавления. Да, случи се така, че повечето музикални събития не се състояха, сцената със сигурност ми липсваше, но пък имах време да поработя върху себе си, да опитам нови неща, да творя. Смятам да прекарам това лято с приятели, да опитам много нови неща, да свиря и като цяло просто да се забавлявам на макс. Относно Джулая, да, всяка година присъствам, било то със семейството или с приятели. Имам много познати музиканти, които взимат участие и винаги си изкарваме страхотно. Нямам търпение за предстоящия тази година. Със сигурност ще съм там.
Можете да подкрепите РИА в категорията БГ ДЕБЮТ тук: https://gmn.bgradio.bg/etap2/
