- Силвия, в момента сте в Парагвай, как си прекарвате?
- Да, за втори път съм тук на гости на семеен приятел. Той е невероятен, европеец е, но има бизнес и ранчо тук и през зимата прекарва по няколко месеца и го наглежда. Покани ни с мъжа ми Любо и с Теди да му гостуваме и изкарваме чудесно. Но няма как да съм добре, когато виждам и чувам какво става по света. Постоянно изпращам своите молитви към Бога за мир и любов на Земята. Силно се надявам това безумие да спре час по-скоро, защото никой не печели от него! Ние сме създадени, за да живеем на планетата в мир, любов и разбирателство.
- Какво най-много ви впечатли там?
- Всичко ме впечатли, Парагвай е интересна държава. Разположена е в сърцето на Латинска Америка и климатът и природата й нямат нищо общо с нашата. Тук е пълно с манго, папая, палми, различни животински видове, много различна кухня, манталитет на местните... има много немскоговорящи, повечето работят тук. Аз не съм успяла да разгледам много, защото сме в едно ранчо на километри от столицата Асунсион. Тя е най-горещата американска столица в климатично отношение. Високи температури има целогодишно. Хората се препитават основно със земеделие.
- Дълго време с вас беше и дъщеря ви Теди, какво обичате да правите двете?
- О, може би какво не обичаме (смее се). Тя ми е дъщеря, единствена при това, и с нея обичам абсолютно всичко – от женските суети по салоните за красота, шопинг, разходки из природата, пътуване. Може би най-много обичам да работим заедно, да пеем и пътуваме, за да се срещаме с любимата публика. Музиката е моят живот, 45 години от него посветих на това велико изкуство и ще съм му вярна до гроб. Щастлива съм, че и Теди тръгна по този път, макар да не е никак лек.
- В момента тя е щастливо обвързана, одобрявате ли бъдещия си зет?
- Е, иска ли питане (отново се смее). Разбира се, че го одобрявам. Щом тя е щастлива с него за мен това е важно. Той е много културен, възпитан, а и много красив. Искам най-доброто за детето си като всяка майка.
- Какво бихте я посъветвали за любовта?
- Въздържам се да я съветвам в това отношение, аз не съм идеалният пример, въпреки че с баща й имахме дълъг и бих казала щастлив брак. В любовта всеки сам трябва да взима решенията.
- Как се решихте да направите автобиографичната книга "Мой сън..."? Колко време обмисляхте тази идея и имахте ли притеснения?
- Идеята е на Теди. Отне ми доста време, поне 4-5 години, обмислях я, започвах да пиша, но вървеше трудно. Сякаш нямах желание да се връщам в миналото си. Трябва човек отново да премине през всички изпитания и събития, които е преживял. Все едно се връщаш в живота си отначало. 2018 година от март-април вече знаех, че трябва да я завърша. Тогава имах 45-годишен юбилей на сцената и 65 личен. Трябваше да има продукт, концерт, наложително беше. Когато се помолиш на Вселената за творческо вдъхновение, нещата се получават. Сега, когато я чета, виждам, че все едно е диктувана книгата. Успях да я направя така, както аз исках да бъде. И връщайки се назад, всички тези проблеми ги разгледах по съвсем различна призма - виждаш грешките си, както и тези на другите и прощаваш. Прошката е много важна, за да може да ти се изчисти съзнанието.
- Кои са най-пикантните истории в книгата? Тези, за които ви трябваше наистина смелост да ги извадите на бял свят?
- Чела съм други книги, в които има доста смущаващи неща. В личния си живот нямам такива жълти и гнусни неща. Описала съм събитията, преживяни през моето сърце - обидите, които съм преживяла, как съм арестувана в София, защото навремето не можеше да живееш в столицата, ако не си софийски гражданин. Едни такива особености на социализма, през които сме преминали. Разказах и за възродителния период, който не ме засегна чак толкова, защото по това време бях в чужбина. Но сама взех решение преди това да си сменя името, защото свекърът ми очакваше да има промяна. Направих го, за да може моята музикална група да върви напред. Много често заради произхода ми ни снимаха и след това не ни излъчваха.
- Какво се крие зад тази вечна усмивка? Как успявате да сте толкова позитивна?
- Весел човек съм. Обичам слънцето, лятото, купоните и моите приятелки. Обичам живота и го преоткривам всеки божи ден. На тази възраст, на която съм аз, човек живее по-осмислено. Оценявам всеки миг и това, че съм жива и здрава, както и наличието на моите приятели. Аз не мога да живея без приятели. Също така обичам да пътувам из света и го правим често със съпруга ми. Животът е много шарен, красив. Просто трябва да го приемем и да оценяваме всеки миг, да търсим щастието.
- Според вас осъзнават ли младите хора, които се захващат с музика, какъв път ги чака?
- Напълно го осъзнават децата. Сега времената са други, за музикална кариера е нужна огромна инвестиция. И доза късмет. Сигурна съм, че идват по-талантливи хора от нашето поколение, но зависи с каква сила е кодирана мечтата им във Вселената. Тя пък често не знае какво да сбъдне, защото мнозина, лягайки си вечер, искат нещо, а на другия ден се събуждат с „о, не ми трябва тази беля“. Разковничето е в ясната цел: „Искам конкретно това!“ И в усилията, за да го постигнат.
- Последните две години са тежки времена, вие самата как се справихте с пандемията и как се твори в такъв период?
- През 80-те тръгнахме с група LZ да покоряваме Европа и тогава имахме доста изпитания. Те ни преследваха и в новото време, преживяхме обир вкъщи и парите, с които трябваше да построим нашето студио, читателите на книгата ми ще прочетат как бяха събирани, гладувани, „кървави“ пари, както се казва, те бяха лесно откраднати и се наложи да започнем от нулата. Беше 1995 г. Всъщност няколко пъти сме започвали от нулата. Но ако човек се бори и знае какво иска от живота, Бог му дава – той обича смелите хора и ето че успехът идва, макар и изстрадан. Смятам, че последните две години отново ни върнаха „на нулата“, загубихме много средства, време, възможности, но и много хора, за най-голямо съжаление. Тази пандемия промени тотално живота на цялото човечество и сякаш всичко вече вървеше към добър финал, когато дойде новината за тези военни действия на Русия и Украйна... Така че в този период е трудно, почти невъзможно да се твори. Аз създадох една-единствена нова песен, и то не по моя инициатива, потърси ме младият и много талантлив Гого Милтиядов, който е написал музиката и аранжимента. Песента се казва „Зов за любов“ и бих казала, че се наложи като популярна и харесвана песен.
- Разкажете повече за големия концерт, който предстои за първа пролет на 22 март в зала 1 на НДК и вие с Теди сте сред основните участници?
- О, това ще е един невероятен спектакъл, защото в него освен много певци участват и изявени артисти. Силно се надявам и вярвам, че заедно с любимата публика ще посрещнем заедно първа пролет на 22 март в НДК, ще се забавляваме и ще забравим за миг проблеми, тревоги и стрес. Хубаво е, че вече почти не останаха билети, значи хората имат нужда от духовна храна. На сцената освен аз и Теди, разбира се, ще бъдат грандамата Йорданка Христова, моята любима Тони Димитрова, невероятният Виктор Калев, който може би ще видим и в ролята на певец не само на артист. Специален гост е и Нели Петкова, а също така и жената глас Нелина, която се утвърди и наложи като една от най-добрите ни народни певици, а няма как празник без народна песен.
В спектакъла специално място имат и братя Аргирови, Ненчо Илчев, Кирил Ефремов и любимецът на публиката – Веселин Маринов. Вярвам, че ще съумеем да направим един истински празник. Организатори са моят мениджър Евгени Боянов и театралният продуцент Кирил Кирилов. Те са прекрасни млади хора, които си вършат работата много съвестно и отговорно и затова се радват на голям успех. Инвестирали са много в звук, светлина, реклама и съм сигурна, че това ще е събитието на пролетта. Аз отказах всякакви други покани и ще бъда само на 22 март в зала 1 на НДК. Очакваме ви!
Това е тя:
Родена е на 26 април в Добрич
Рожденото й име е Силвер Нури
Има разтрогнат брак с музиканта Милчо Кацаров, с когото имат едно дете – Теди Кацарова, която също е певица
Двамата с бившия й съпруг основават група LZ
Елизабет Методиева
