П о 7 км на ден ходи пеша актрисата Анета Сотирова, която на 8 май навърши 74 г. „Движението спасява. Много се движа и смятам, че това трябва да прави всеки човек“, обяснява тя. Догодина ще празнува 75-годишния си юбилей, но почитателите не й дават повече от 50. Освен на гена си звездата разчита за младежкия си вид и различни процедури и добра козметика.
„Обожавам и да плувам. Правя го три пъти седмично по 45 минути. Така си повдигам тонуса, зареждам се с енергия, махам отрицателната енергия“, издава тя. За свежестта на лицето го маже с витамини.
„Смятам, че всяка жена трябва да се грижи за лицето и тялото си според възможностите си. Не мога и да не споделя, че съм във възторг от българката, която успява да преодолее всички несгоди“, казва още майката на певицата Белослава.
Въпреки понатрупалите се години тя не се плаши от тях. „Приемам ги с лека тъга и с неизбежната бодрост на човек, който си знае мястото. Хората имаме мисия, която трябва достойно да изпълним и да отлетим, душите ни да отидат някъде на по-добро място. Никой не знае каква ще е следващата му сутрин. Ако посрещнем деня с отворени очи, е прекрасно“, споделя Анета.
Въпреки че се е снимала в десетки знакови филми като „Сватбите на Йоан Асен“, „От нищо нещо“, „Войната на таралежите“, „Куче в чекмедже“, „Двойникът“, „Лавина“ и още много други, продължава да й се снима в киното.
„Копнея за роля, която да събуди целия ми арсенал от актьорско любопитство. За такава ще успея да намеря време и ще съчетая актьорството с другите си ангажименти. Трябваше да започна снимки по интересна филмова история, но за съжаление финансите не стигнаха и се наложи проектът да се отложи“, казва тя.
Макар да получава добра пенсия, Сотирова продължава да работи не само по професията си. Тя помага в агенцията за недвижими имоти на съпруга си – психиатъра д-р Борислав Стоянов, с когото догодина също ще празнуват още един юбилей – златна сватба или 50 г. от подписването на гражданския си брак. Като човек на изкуството актрисата се занимава с интериора. „В доста от жилищата помагам за обзавеждането и декорацията. Това е страст, наследена от баща ми, който много съжаляваше, че не е завършил архитектура. Едно мое щастливо хоби е развито през годините. Никога не съм се отказвала от красотата. Изпипвам всичко до най-малкия детайл. И затова не оставам невъзнаградена“, казва слънчевата дама.
Тя се е отказала засега от идеята да пише биографична книга. „Много станаха пишещите мемоари. Животът ми е изключително интересен, но по-добре да си остане засега само за мен. Ако разкажа в книга житейските и професионалните си преживявания, на някои може би ще прозвучат като художествена измислица“, обяснява Анета.
Тя допълва и че има физическа съпротива да работи на компютър: „Налага ми се да ползвам и го правя, но с голямо отвращение. Синята екранна светлина ми е някак си много студена и ме отблъсква. Влизам и чета само сайтове, които ме интересуват, след което веднага излизам. Не се задържам много в интернет. Моето поколение е свикнало с прелистването на страници и с писането на хартия – това е нещо, което обичаме“.
Пише писма на отец Серафим
От години Анета Сотирова пише писма до покойния си баща. „Папката с тези писма е набъбнала много, станала е огромна. Това е вик на душата ми. Когато нямам възможност да отида на изповед в църква, сядам и пиша писмо на татко. Споделям му, много ми е скъп... От време на време пиша на отец Серафим и нося в Руската църква писмото. Това е моята изповед. На празници ходя и запалвам свещичка, като тихичко си пожелавам нещо, но същото бих могла да направя и вкъщи“, споделя актрисата. За доброто й настроение вкъщи пък се грижи покойният й колега Стефан Данаилов, с когото бяха семейство в комедията „От нищо нещо“. „Той и съпругата му Мария са постоянно пред очите ми. Поставила съм наша снимка, за която тримата позирахме преди години в ресторанта ми „Гара за двама”. Често си мисля за Ламбо като за светлина и радост. Стефан Данаилов беше изключително предан човек. Никога не предаваше, а аз най-много ценя това у хората“, допълва още тя.
Не иска да си спомня за ковид
Анета Сотирова не иска да се сеща за тежкия си сблъсък с коронавируса.
„Беше ми изпратено нещо ново за мен - непознато, грозно, плашещо и променящо. 5 дни бях в болница, а общо 40 се лекувах. Разболях се на 25 октомври. Едва на 30 ноември тръгнах да се съвземам. Бих оприличила Ковид-19 на химическа бомба, която избухва в организма ти и поставя на изпитание имунната система. Влизах в болницата, обърнах се и погледнах мъжа ми. Гледахме се в очите безмълвно, но той ме разбра какво си мисля: „Дали си тръгвам от този свят? Дали ще се видим отново или това е последната ни среща?”, обяснява актрисата. Сега обаче няма страхов постковид синдром. „Преди, като видех познат, го прегръщах и целувах за поздрав. Сега не е така, много се пазя“, казва още виталната българка.
Лео Богдановски
