Ф иналният кадър на „Оркестър без име“ разплака Георги Мамалев по време на церемонията по връчването на наградата за цялостен принос в българското кино на фестивала „Златната липа“ в Стара Загора. С песен от същата лента в изпълнение на студенти от софийския университет “Свети Климент Охридски“, часове по-късно в неделя той откри и личната си звезда в липовата алея на славата край сградата на старозагорската опера.
Вълнения
Без да крие вълнението си, Мамалев обяви, че е работил с много режисьори през вече 50-десетилетната си професионална кариера, но посвещава отличието си на режисьорския тандем, семейството на Христо Писков и Ирина Акташева, които го открили за киноматографията, докато кандидатствал за прием в някогашния ВИТИЗ. „Те ме гонят по коридора с покана да се снимам в новия им филм „Като песен“, дори са ми избрали и ролята на Илийката, а аз запъвам крака и обяснявам, че не искам да се снимам, а да уча във ВИТИЗ…“, с огромна носталгия в гласа припомни той първата си среща с изкуството и допълва: “Дължа им страшно много, дано тези ми думи изплатят мъничка част от дълга…“
Спектакъл
Обичаният актьор сподели и че ролята на Големанов е чакал години наред. „Трудно ми е да деля ролите на повече или по-малко любими, те са като децата, даваш във всяка една от тях по нещо от себе си. Но не мога да скрия, че Големанов, който от началото на годината играя, си ми беше мечта. Поне 20 пъти съм гледал спектакъла на Георги Калоянчев и съм се виждал вместо него на сцената. Истината е, че още като хлапак, бях ученик в родното си Мамарчево, съм учил репликите, за да защитя мястото си в читалищната ни трупа“, разкрива Мамалев.
Христо Христов
