0

Т я е перфектната буря. Мощна, стремителна, неудържима. Най-искрящата звезда на българската естрада, въпреки че винаги е отричала звездния статус. Най-впечатляващата усмивка – природна даденост. Безспорен певчески талант и плътен глас, наситен с емоция и страст – наследство от татко й, родом от Кукуш, Беломорска Тракия. Умопомрачаваща визия за годините и тяло на девойка. Това, за което всички жени по света могат да й завиждат, е заслуга на нейната майка, която е от Беренде извор, между Годеч и Калотина. Учените, които продължават да търсят еликсира на младостта, трябва задължително да се допитат до нея – Йорданка Христова, неостаряващия идол, който разпръсква край себе си позитивизъм.

В нея има дълбочина, с каквато малко от колежките й могат да се похвалят. Мъдрост, енергия и жизнерадост допълват образа, към който повечето жени биха искали да се доближат. Въпреки че отдавна е качена на пиедестал, Йорданка Христова има и още едно забележително качество – умее да скъсява дистанцията. Но ако искате да разберете как изглежда Йорданка Христова, когато е раздразнена, може да не спазите някаква уговорка – примерно час за договаряне на интервю. Организирана до минута, тя ще ви се ядоса, защото не обича несериозните хора. Такова е отношението й както към служебните ангажименти, така и към всички, които я заобикалят. Йорданка Христова няма звездни претенции, но държи на реда. И не прави компромиси с никого в това отношение.

Паралели

10 септември 1943 г. Втората световна война. На тази дата Рим е окупиран от германски войски. Италианските войски се изтеглят от Централна в Южна Италия заедно с крал Виктор Емануил III, правителството на маршал Пиетро Бадолио и Върховното италианско командване, които се установяват в град Бриндизи. А в София пък тогава се ражда бъдещата звезда Йорданка Христова. Днес тя с право може да се назове гражданин на света – обиколила е 43 държави, има над 3500 концертни участия, а в Куба името Йорданка е толкова популярно заради нея. Тя беше сред любимките на кубинския лидер Фидел Кастро, който през 2016 г. почина на 90. Същата година Йорданка Христова преживя още една тежка загуба – почина нейният пръв свекър. Някои смятат, че бракът със сина на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър Григор Стоичков, я е изстрелял към голямата сцена. Но Йорданка Христова никога през годините не е давала повод да бъде обвинявана в липса на талант и толериране. Който си го може, си го може. Достатъчно е да се качи на сцената и публиката вече е готова да скочи на крака, за да запее с нея.

От свекъра, когото винаги е наричала татко, Йорданка Христова се научава да казва това, което мисли без страх. Да опонира. Да отстоява мнението си и да е куражлийка.

Всъщност бракът с Георги Стоичков е времето, в което е била ограничавана най-много в живота си, въпреки че съпротивата от нейна страна е голяма. Тя просто не е личност, която може да бъде накарана да сведе покорно глава. Опитите да бъде вкарана в нечия рамка, катастрофират. Непокорна и горда, устремена винаги към целта, тя не търпи ограничения. Освен ако сама не ги пожелае.

Разделя се с голямата си любов – китариста Кристиян Платов, за да премине към по-улегнала и балансирана връзка, но вместо това сменя един артистичен бохем с човек, който не успява да свикне с кипящата й емоционалност и нуждата да се раздава на публиката. Мъжът й я ревнува от славата, иска да я арестува вкъщи, върху отношенията им влияе и алкохолът, който за него се превръща в проблем. Скандалите тежат на звездата и тя взема решение да се раздели с него, за да не се травмират децата. Всички други връзки в живота й са несъизмерими с тези чувства. Йорданка Христова не обича да говори за тези неща, но в редките случаи, когато си позволява да открехне вратата към личния си живот, тя демонстрира забележителна устойчивост и сила. Характерно за нея е също така, че нищо не може да я пречупи. Дори през сълзи, в най-тежките мигове от живота й, тя не спира да се усмихва. Защото с усмивка всичко се преодолява.

НДК

От единствения си брак Йорданка Христова има две деца – Григор и Ивана. През 1966 г. тя печели първа награда на първия "Златен Орфей" с песента "Делфините". На 34 години, когато вече се радва на обичта на публиката, решава да замени бурната, но изчерпана като връзка любов с Кристиян Платов, с нещо по-сериозно. На 37 става майка. Казват, че тя винаги е изтъквала пред вечната си съперница Лили Иванова, че изглежда като скала, въпреки че е родила две деца. Но крехката изпълнителка на „Панаири” никога не е съжалявала, поне не и публично, за това, че съдбата я е лишила от тази възможност. А и тя едва ли би имала силата на Йорданка Христова да обича децата си безрезервно – с всичките им проблеми и различия.

Между двете в годините са прехвърчали много искри и трудно може да се допусне, че ще има за какво да говорят, ако се озоват на самотен остров например. Но общото между тях е желязната дисциплина. И въпреки че Лили Иванова изглежда така, сякаш всеки момент ще се счупи, докато Йорданка Христова кипи от енергия и изпълва сцената с присъствието си, двете имат своите запазени места в алеята на славата. Условието е да не са близо една до друга.

Миналата година, малко преди да навърши 78, Йорданка Христова напълни любимата си зала в НДК. Любима, защото Дворецът на културата е построен от бившия й свекър. Нищо че още през 2018 г. тя се сбогува със сцената, все още я влече натам. И все така неизменно се раздава, сякаш е на 20 години и най-хубавото предстои.

Песнопойка

Песен моя, обич моя

Донесоха ми облаците днес

във белите си пазви тая песен.

Отминаха, изчезнаха без вест,

но ето че светът е по-чудесен.

Възможно ли е само от една

тъй малка песен да цъфтят цветята,

да плисне топъл дъжд и светлина

и любовта да трепне във сърцата?

Песен моя, обич моя,

като утро, като пролет разпилей се по света.

Нека с песен, само с песен

да открия, да намеря любовта.

Ля-ля-ля-ля, ля-ля-ля-ля

ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля ля-ля-ля-ля ля-ля-ля.

Нека с песен, само с песен

да открия, да намеря любовта.

Аз знам, че тази малка песен тук

все някой да запее ще поиска,

ще види как до днес един със друг

били сме, без да знаем, много близки.

И песента ще ни обвърже, знай,

от всичко друго, може би, по-силно.

И моят свят ще стане по-голям,

и синьото небе над мен - по-синьо.

Песен моя, обич моя,

като утро, като пролет разпилей се по света.

Нека с песен, само с песен

да открия, да намеря любовта.

Ля-ля-ля-ля, ля-ля-ля-ля

ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля ля-ля-ля-ля ля-ля-ля.

Нека с песен, само с песен

да открия, да намеря любовта.

Ля-ля-ля-ля, ля-ля-ля-ля.

ля-ля-ля-ляаа.