Г олемите пожари, които бушуваха с дни в Хасковска област, напомниха на мнозина огненият ад от лятото на 2000 г.
Божидар Събев
Тогава в кошмарната седмица между 9 и 15 юли стихията погълна над 100 000 декара гори, три пъти повече пасища, около 10 000 декара с пшеница и други насаждения бяха унищожени.
17 села останаха заклещени в центъра на няколко пожара, които се съединиха и прераснаха в гигантско огнено чудовище. Стихията погълна къщи, вили, ферми, селскостопански постройки, малки цехове, повреди далекопроводи, затвори жп линии и ключови пътища.
В капан
Стотици домашни животни загинаха в адски мъки сред пламъци и дим, след като стопаните им не успяха да ги изведат навреме или просто бяха хванати в огнен капан. По чудо се размина без човешки жертви, а героизмът и себеотрицанието на огнеборци, полицаи, войници и доброволци спря огнената стихия на метра от погреби край Симеоновград и Любимец. Във въздуха литва склад с взриватели край Харманли. Настъпва паника, хората бягат от селата, шокът и ужасът от стихията са неописуеми.
Военни
Всичко започва с планирани военни занятия на армейския полигон край село Корен в 9 часа на 9 юли 2000 г. Два часа по-късно недобре прицелен снаряд излиза от границите на полигона, който се шири на почти 40 кв. километра и пада в гората край хасковското село Любеново. Не е валял дъжд от седмици, а жегата в региона е над 35 градуса. За нещастие точно където е паднал снарядът излиза силен вятър, който за минути превръща взривения боеприпас в огнено чудовище. Докато бъде сигнализирана пожарната и се организира гасене, бедствието взема площ от няколко квадратни километра и се разраства със застрашителна скорост. Хората са изненадани и към 16 часа стихията изпепелява крайни къщи в селата Константиново, Брягово, Родопи, Поляново и Любеново.
В 18,20 часа на 9 юли гръмва погреб на 7 км от Харманли. За щастие във военния склад има само взриватели за гранати, а не тонове експлозиви. По онова време преходът от многобройна наборна към професионална армия все още не е завършил. В близост до турската и гръцката граници е пълно с бункери и складове с боеприпаси, складирани от времето на Студената война и Варшавския договор. Когато Турция и Гърция не бяха съюзници от НАТО, а се смятаха за потенциални агресори.
Бедствие
Вечерта е обявено бедствено положение, а около 21 часа пламват селата Александрово, Нова Надежда, Смирненци и Динево. След полунощ вятърът рязко сменя посоката си и стихията приближава на 5 км от Хасково. Международният път към Турция е затворен още на границата с област Пловдив.
„Най-страшно беше когато призори, към 4 часа, фронтът на пожара достигна немислимите 80 км общ фронт. Вятърът духаше към Хасково. Тогава започнахме да мислим за евакуация на града, или най малкото на крайните южни квартали около жп гарата”, спомни си тогавашен началник на държавна служба. До евакуация не се стига, само защото природата е благосклонна и вятърът първо сменя посоката си, а към 5 сутринта внезапно утихва. След няколко часа огнената стихия е овладяна, което на този етап означава да няма повече изгорели къщи в населени места. Окончателно пожарът ще бъде загасен след седмица, а през това време в цялата област ще възникват нови и нови големи и малки пожари.
Около 11,30 часа на 10-и юли на стадиона в Харманли каца хеликоптера на тогавашния премиер Иван Костов. Началникът на пожарната Кирил Войнов, който лично командва гасенето, уверява министър-председателя, че няма опасност за хора и населени места.
Далавери
Властта защитава военните и обявява като причини за огнения ад човешка небрежност. Говори се с месеци за умишлено причиняване на бедствието. Градските легенди разказват, че ладата на една от държавните служби по онова време се появява час преди да лумнат пламъците край всяко ново огнище. Само за два месеца след края на пожарите през 2000 година в Хасково и цяла Южна България страната удвоява износа на дървесина за Гърция. До края на годината той става няколко пъти повече в сравнение с дървесината изнесена през 1999-а година. Осъдени са няколко селяни за хвърлени фасове и запалени стърнища. Тезата, че огненият ад е причинен от „дървената мафия”, остава само в приказките по кръчми и кафенета.
„Сега безспорно сме многократно по-добре обезпечени технически. Имаме противопожарни коли с по-малки габарити и висока проходимост, които влизат в пресечени местности. Тогава изобщо не разполагахме с такива. Старите коли непрекъснато аварираха. Но имахме повече служители. Сега сме по-малобройни като жива сила и многократно по-добре технически”, анализира пожарите от преди седмица и тези от преди 20 години пред „Телеграф” комисар Николай Вълчев.
От 2002 година досега той ръководи хасковските огнеборци, а по време на огнения ад преди 20 години беше един от най-активните полеви командири на огнения фронт. „Няма малки и безопасни пожари. Всеки огън става огромен и може да погълне хиляди декари, ако не бъде спрян навреме”, припомня той стария пожарникарски принцип. И както винаги благодари на колегите си за рискуваните животи и безсънните нощи. А всички нас моли да бъдем по-внимателни когато си хвърляме фасовете или палим огън на открито. Защото всяка искра може да стане огнен ад, да отнеме човешки животи или да причини щети за милиони”, казва Вълчев.
„Утешително” магаре изгоря 7 г. по-късно
На стотици хора огънят отнема всичко – дом, имущество, постройки за дребен и среден бизнес. Иван Костов подарява на баба Марушка от Константиново магаре, защото единственият другар на възрастната и самотна жена е загинал в пламъците. Магарицата София, която тогавашният областен управител на Хасково Христо Василев купи по поръка на премиера обаче имаше нерадостна съдба. Животинчето стана истинска медийна звезда, но загина в друг голям пожар, връхлетял Хасковско през 2007-а година.
