Д ългогодишна селска акушерка вече почти половин век пази десетки тетрадки, в които са записани имената на стотици новородени в павликенското село Караисен.
Иван Първанов
Мария Галунова е последната акушерка в родилното отделение в селото, закрито още през далечната 1973 г. След като се пенсионирала, преди да си тръгне от отделението, тя решила да прибере и да запази тетрадките с имената на новородените в селото бебета.
Мария Галунова е родена на 2 септември 1938 г. в друго павликенско село – Недан, в семейство, което по-късно било определено като заможно среднобуржоазно. Бащата на бъдещата акушерка умира от тетанус през 1946 г., когато тя е на 7 години. Останала рано вдовица и с две деца, майка й е принудена да работи в кооперацията за 20 ст. на ден надница. Самата Мария, след като завършва училище в родното си село, учи в Павликени, а през 1954 г. постъпва в Медицинския техникум във Варна. Жената признава, че нейното желание било да учи архитектура.
Шах
Но се записала медицина, тъй като училището предоставяло стипендии, общежитие и безплатна храна. За морската ни столица Мария тръгнала с дрехите на мама, обувките на по-големия си брат, с вълнени терлици на краката, пазарска чанта и един изтъркан куфар, а под мишница любимата й шахматна дъска. Шахът очевидно се предава по наследство във фамилията Галунови и днес внучката на Мария - Цвета Галунова, е шампион, международен майстор и треньор по шахмат. Макар акушерството да не било детската й мечта, Мария завършва с успех Медицинския техникум и макар и да има възможност да остане в града, тя решава да се върне в родния край, за да бъде близко и да помага на болната си майка. Започва работа като акушерка в съседното на родното й село – Караисен, което по онова време е едно от най-големите в региона, с 4500 жители, и има свое собствено родилно отделение.
На 21 януари 1963 г., Бабинден, Мария Галунова започва работа и още същия ден едва що успяла да остави багажа в квартирата, тя вече има първото си успешно израждане. В Караисен тя се запознава с бъдещия си съпруг Георги, с когото още същата година се женят, а на следващата година се ражда синът, настоящият професор по политически науки Тодор Галунов. Мария и Георги изкарват заедно поти четири десетилетия, преди смъртта да ги раздели завинаги в началото на Милениума.
Залез
През първите години, в които Мария Галунова започва работа в родилното отделение на село Караисен, годишно се раждат между 80-90 деца. После ражданията започнали да намаляват, за да се стигне до закриването на отделението през 1973 г. И след закриването му жената продължава да работи като акушерка, но задълженията й се променят. Тя се занимава с женска и детска консултация и придружава родилките до общинската болница в Павликени, където вече се извършват ражданията. Наред с това през годините на акушерката се налага да поеме функциите и на обикновена медсестра, да поставя инжекции, да прави имунизации. Случвало се често да бъде търсена и през нощта, както и в почивни и празнични дни.
В линейката
По времето, когато е акушерка, Мария Галунова има и доста предизвикателства. Много пъти е израждала бебетата в линейката, още преди да стигнат до болницата. Един път обаче й се наложило да изражда в камион. Шофьорът на тежкото возило докарал жена си до здравната служба. За беля обаче точно в този момент единствената линейка била заета и се наложило родилката и акушерката да тръгнат за общинската болница направо с камиона. По пътя между павликенските села бебето се родило живо и здраво. Цигани идвали с каруцата да вземат акушерката от дома и така с този необичаен транспорт тя пристигала до родилното отделение. В един от случаите пък циганката взела, че родила, преди да стигне до отделението, направо в шалварите си, и на акушерката не оставало нищо друго освен да извади бебето, да пререже пъпната му връв и да го регистрира.
Мария Галунова работи като акушерка от 1963 до 2003 г., цели десет години след като се пенсионира. Признава, че би искала да работи и още, но счупване на крака я изважда от строя. През годините тя е участвала в появата на бял свят на около 1000 бебета. В най-добрите години е обслужвала освен Караисен и още три-четири села от общината. През 40-те години работа веднъж й се е случвало да изражда и близнаци. Споделя, че е имала и доста трудни случаи, с които обаче се е справяла успешно.
Отглежда биопродукти
След пенсионирането си Мария Галунова продължава да си живее в Караисен. Грижи се за цветята и за зеленчуковата си градина, в която отглежда екологични биопродукти. И макар отдавна вече да не упражнява акушерската си професия, 83-годишната Мария Галунова е на всеобща почит и уважение в селото. По улиците редовно я спират, за да й благодарят и да я поздравят както майките, така и техните вече пораснали деца, които тя е израждала през годините. Бившата акушерка споделя, че днес младите хора като че ли не желаят да стават родители, а жените да раждат повече от едно дете. „Животът днес се промени. Едно време семействата имаха по 4-5 деца. А сега поставят на първо място кариерата, работата и професията, а някои гледат и да им е по-лек животът”, обяснява акушерката Мария Галунова.
