И мам гости от Павликени, хубави хора, казваше легендарният актьор бай Вълчо Камрашев в една от култовите реклами на българския шпек.
Иван Първанов
Оказва се обаче, че още по-хубави хора живеят в съседното село Лесичери. И това ясно се вижда от факта,че англичани зарязаха столицата на Обединеното кралство Лондон и се настаниха да живеят именно в Лесичери.
Патриша Холфон и съпругът й дошли в павликенското село преди 14 години. Влюбили се в него толкова силно, че решили просто да останат да живеят тук, в България. Споделят, че причините да напуснат британската столица са няколко: непрекъснатото напрежение и стресът, забързаният начин на живот и не на последно място лошите метеорологични условия на мъгливия и дъждовен Албион.
Ремонти
Купили си голяма къща, която действително имала нужда от доста ремонти, продължили няколко години. Но пък сега в нея семейството може спокойно да приема всички свои роднини и приятели, които им идват на гости. След първия имот семейството купило още няколко в селото. Патриша успяла да убеди и дъщеря си Мишел, която била толкова силно заразена от ентусиазма на родителите си, че на свой ред убедила съпруга си също да се установят и да заживеят в малкото павликенско село. Едно от нещата, които направили най-силно впечатление на британците, било изключително топлото, дружелюбно и приятелско отношение на местните жители към тях. Чужденците твърдят, че подобни взаимоотношения между непознати и несвързани с кръвна и семейна връзка са невъзможни и немислими. Наред с приятелството на местните селяни другото, което прави живота на новите заселници щастлив, са спокойствието и красивата природа.
„Тук е много красиво и чисто. Въздухът е уникален, природата е магическа, а спокойствието блажено. Лесичери вече е нашият дом”, споделя Патриша. Подобно и на други заселници от чужди страни, британците в Лесичери много бързо попили българските национални обичаи и традиции.
Празник
„Закичваме се с мартеници, празнуваме Трифон Зарезан, знаем вече и какво прогонват кукерите. Запознати сме и с вашата традиционна кухня, но макар да ни харесва, все ще не можем да усвоим рецептите”, разказва дъщерята на Патриша, Мишел Авин. Тя споделя, че има три момчета, на 30, 29 и 22 години, които живеят във Великобритания, но при всяка възможност идват насам.
Търпение
Заради коронавируса обаче отдавна не са имали шанса да посетят Лесичери и затова няма търпение отново да ги види. Преди няколко години британското семейство внезапно е сполетяно от нещастие. Съпругът на Патриша починал в селото и се стигнало до противоречив казус, свързан с неговото погребение. Той бил католик, а семейството настоявало опелото да се извърши в църквата в Лесичери. От митрополията във Велико Търново обаче отказали, та се наложило да търсят разрешение от седалището на Българската православна църква в София. В крайна сметка Светият синод им дал разрешение и така тъжният ритуал все пак бил извършен в селото.
Режим
Патриша и дъщеря й Мишел имат свой „дневен режим”, който сутрин задължително започва с чаша чай и английска закуска. След това двете дами се отдават на разходки в околностите. Обожават водопадите в региона, често идват и до Велико Търново. Вечер пък събират приятелите си около барбекюто в големия двор на къщата на майката. Въпреки че живеят на другия край на Европа, майката и дъщерята следят по английските телевизионни канали какво се случва в родината им. Но и двете са категорични, че Островът изобщо не им липсва и нямат никакво намерение и планове да се връщат и да заживеят отново там. Мишел е против излизането на родината й от Европейския съюз и последиците, които това излизане ще донесе за страната й. „Аз не мисля, че Великобритания тръгна в правилната посока. Не одобряваме брекзит. Поне сме спокойни, че имаме необходимите документи, за да останем да живеем в България, и няма да ни принудят да напуснем”, казва Мишел. Тя и майка й споделят също, че в малкото павликенско село те се чувстват и в много по-голяма безопасност и от ковид пандемията. Двете дами засега не са се срещали с вируса и нямат никакво намерение да се ваксинират против него. Още повече след като нямат и никакво намерение скоро да пътуват за родината си или другаде в чужбина.
Топлина
Хората от Лесичери говорят с топлина и любов за британките и дори се шегуват с тяхното заселване. „Патриша и Мишел са нашата гордост. Докато българите бягат в чужбина, ето че чужденците пък бягат към България. А ако двете успеят да убедят още някое и друго семейство и да го „откраднат” за наше село, може да ги направим и почетни граждани на село Лесичери и да им връчим и по един медал за особени заслуги за увеличаване броя на населението в селото”, кодошат се незлобливо хората от Лесичери.
