„Роден съм в Тараклия, Молдова, но винаги съм смятал България за своя родина.”
Божидар Събев
„Никога не съм се съмнявал, че моето място е тук. Родината е място, което обичаш, което носиш в сърцето си. Това е духовна връзка. Любовта към родината е безгранична, тя е призвание. Над нея е единствено любовта към Господ и Светата Вяра. Останалото е география”, казва свещеникът от свиленградския квартал „Гебран” отец Георгий Красков.
Дело
Той идва в храма „Свети Живоприемний източник на Пресвета Богородица” в Свиленград на знаковия християнски празник Йорданов, 6 януари 2008 година. Преди това вече е завършил Семинарията в София и Висшата Духовна академия във Велико Търново. Заварил храма в доста незавидно състояние. Но не се отчаял, а започнал да го ремонтира, реставрира и преустроява. Сега църквата в квартал „Гебран” не просто изглежда прекрасно. Към нея вече има музей, неделно училище и кръжок, в който деца учат за зографи. Общината е спечелила и еврофинансиране и така пространството около храма е красив и модерен парк.
Дълг
Размахът на отец Георгий обаче не стига дотук. Освен храма в кв „Гебран” той ремонтира със собствени сили, с личен труд и с малко помощ от приятели и миряни още 6 храма в околните села. И не смята, че това е нещо изключително или много значимо. За него просто това е дълг на всеки божи служител. „Бог не спи. И ние, неговите служители, трябва да отделяме повече време за божиите дела и по-малко за личния си комфорт. Служби, ремонти на храмове, молитви и чак тогава – почивка и сън.” Така отец Георгий разбира службата на Светата Вяра.
Деца
На всеки голям християнски празник, когато не е ученическа ваканция, църквата в „Гебран” прилича повече на училищен двор. Причината е тукашната школата за иконопис за деца към църквата. От началото на септември 2020 година тук се обучават 18 деца на възраст между 7 и 13 години. Интересът вече е толкова голям, че новодошлите биват връщани поради липса на място в малкото помещение от около 15-20 квадрата на църковния параклис, където се провеждат занятията. Школата се води от Мария Краскова, която е съпруга на отец Георгий Красков. Тя също като него е бесарабска българка. Двамата заедно идват от Молдова в България, създават семейство и остават в страната, която смятат за своя родина. Съвместно с настоятелството първо организират неделно училище по вероучение за възрастни.
Иконопис
Зографската школа за малчугани идва малко по-късно. Основното й занимание е преподавател по рисуване в местно училище в Свиленград. Мария изучила тънкостите на църковната живопис в Нова Загора и вече повече от 10 години е отдадена на този жанр в изкуството. Името й вече е известно в зографските среди. Нейни икони има в храмове в цяла България и в една от духовните крепости на православието зад граница – Желязната българска православна църква „Св. Стефан” в Истанбул. Брат на отец Георгий е друг духовник от Молдова – Андрей Красков, който е един от най-известните зографи в православния свят. От него Мария също е научила много. Децата започват с голямо желание и ентусиазъм, въпреки че повечето от техните родители не са от най-ревностните християни и даже не посещават църква освен на най-големите празници.
Занятия
Заради интереса се наложи да открием занятия и в съботния освен в неделния ден след службата в църквата. Напредъкът им е различен - по-талантливите вече довършват своята трета икона, други са още на първата, разказва отец Георгий. И показва недовършените творби на малките художници. Сега е лято, децата почиват и заниманията на школата по зографисване на икони е преустановена до началото на следваща учебна година. „Когато рисуваш икони, е невъзможно да не се приобщиш към вярата. За децата рисуването е много по-интересно и завладяващо, отколкото да изучават Божието слово. Важното е младите да бъдат близо до Църквата и Вярата. Колкото и бездуховно и дигитализирано да е съвременното общество – Вярата е жива и ще продължава да ни съхранява като народ”, убеден е отец Георгий Красков.
Часовете за малките зографи започват и завършват с молитва
Най-важното в образа на един светец е излъчването и усещането за това излъчване. Това е и най-трудно постижимото. Има и пропорции, игра на цветове, но излъчването на светлина и любов е същественото. Маслото е по-трудният живописен способ, макар акрилът пък да съхне бързо и да има по-малко време за корекции, както и финалният лак. Задължително часовете започват и свършват с молитва. Всяко дете продължава оттам, откъдето е приключило творбата си предишния час. Самите деца също го възприемат като нещо много по-различно от баналния час по рисуване в училище. Родителите подкрепят това начинание. А единственият разход, който правят, е за материали - дъските, на които се рисува, четките, маслените или акрилни бои.
