В сеобщото мнение в България е, че тамплиерите са само персонажи от филмите.
Светлана Трифоновска
А мисията им на закрилници на бедните е историческа романтика, чийто символ са рицарите, обгърнати с бели наметала, украсени с огромен червен кръст на тях, препускащи на коне. Те съществуват, обучени до съвършенство войни, с горещо сърце и хладен ум, препускащи на коне, които се бият за Христос и доброто с мечове, на които са изписани имената им, съществуват и днес. Те са общо 14 хил. на цялата планета. Тези думи с въодушевление, граничещо с екстаз изрича българинът Валери Кунов, който вече десетина години живее в столицата на Каталуня Барселона. Преди няма и месец той прие посвещението в ордена, но бе отличен с доверието да влезе в ръководството на Велика Командерия Каталуня в Барселона. На церемонията близо до Валенсия мечът на рицарите са приели и две българки, а в командния щаб на Барселона Валери Кунов ще отговаря за новите членове.
Винаги съм имал интерес към тамплиерите, кога несъзнателно, кога съзнателно, търси в миналото си причините да се посвети на ордена Валери. Как точно е станало, мисля, че може да се обясни така - просто защото Господ го е поискал. Първото ми студио на фотограф беше на една старинна уличка и близо до нея имаше стара врата. Тя ме привличаше като магнит, по-късно разбрах, че е към сграда на тамплиерите, разказва той. В един момент аз просто попаднах там, където е трябвало да бъда, разказва Валери. Сякаш всички криволичещи пътища в досегашния ми живот са водели към този момент.
Комшмар
Защо напусна България, е въпросът, който просто няма как да не му зададеш. ”За мен България е един кошмар с всичко това, което се случва, отношенията между хората, отношенията на управляващите - без изключение към хората.“ Преди десетина години Валери Кунов, възпитаник на Музикалната академия в София, зарязва родния си град Враца, където работи дълги години в телевизия „Михайлов“ като монтажист и оператор. Свири и на фагот във Врачанския оркестър. Малко преди да напусне завинаги България, се отказва и от предложеното шефско място в Националната телевизия. „Обиколих етажите, разгледах и всичко ми стана ясно за няма и час. Казах - не, аз искам да експериментирам, дадох си сметка, че там просто щяха да ме смажат.“ Осъзнава, че неговият път вече не е България. „Беше тясно, нямах въздух.” Така на средна възраст, когато се смята, че хората са улегнали и намерили себе си, артистът в него взема надмощие. И Валери Кунов предприема най-смелата авантюра в живота си.
Изкуство
Заминава за Испания. Научава испански, пленен е от атмосферата на Испания и от фотографията, която буквално е издигната в култ там. Записва института Вега дел Прадо във Валядолид, специалност „Лаборатория на изображението” и така се посвещава на магията на статичните кадри.
Участва в различни изложби, критиката го забелязва, както и международна арт група d’Art Grup Escolá, една от най-авторитетните групи от арт бизнеса, и излага творбите му в най-тежкарските места по света. Името му е познато в Рим, Париж, Ню Йорк, Милано. Прави една от най-забележителните снимки на Саграда Фамилия, а в средите на критиците е известен като Поетът на стъклените кули. В момента е част от NEO Fabrik арт общество, чиито студиа се намират в бивша мебелна фабрика. Възможно ли е да съвместява работата си в ордена на тамплиерите и фотографията. Разбира се, всеки от нас си има професия. Да си тамплиер, не означава, че си монах, имаш право да имаш семейство, обясни той. Винаги съм имал усещането, че съм бил тамплиер преди и сега трябва да довърша мисията си, пошегува се той.
В училищата на ордена цари желязна дисциплина
В Барселона едни от най-търсените училища са тези на ордена на тамплиерите. Те са безплатни, но се държи на желязната дисциплина, перфектното светско образование и възпитание в християнски ценности. Орденът е християнски и толерира и православни, и католици, защото са християни. Това е водещото в политиката му. Мотото е да се защитават най-слабите и най-бедните с реални действия, реални проекти, не кампанийно, всеки ден и всеки час. Създават се така наречените Casa Templaria, това са центрове, в които бедни хора могат да се нахранят и да получат храна за вкъщи. Има помещения за приютяване на бездомници. Там получават дрехи и обувки, но това е едно от малкото неща, които прави, разказа Валери Кунов. Тамплиерите са активни участници в борбата с тъмните сили, защото само вярата не е достатъчна, а трябва и действие, обясни фотографът.
