П араолимпийка от Нова Зеландия, родена в България и осиновена в САЩ, прегърна в Брюксел баща си Мехмед, който видял дъщеря си за последно през 1987 г. в Силистра.

РАЙНА ТОШЕВА


Така накратко звучи невероятната история на параолимпийската скиорка Елица Стори-Хол, родена като Елица Сергеева Антонова преди 34 г. в България, съобщи „Конкурент”. Повече от 3 десетилетия цялото силистренско село Вокил я мислело за умряла, докато момичето не се появило живо и здраво от Нова Зеландия, за да търси кръвните си родители. Уникалната история е заснета в едночасов документален филм от новозеландския топжурналист Дейвид Ломас и излъчена по един от най-големите тв канали в Нова Зеландия.
Раждане
Елица се появява на бял свят на 26 декември 1987 г. Ражда се с недъг на единия крак и едната ръка. До петата си година живее по сиропиталища - първо в силистренското с. Калипетрово, после в дом за оставени деца в Луковит. Оттам на 5 години я осиновяват Джанис и Гари Стори от американския щат Айдахо. Още през 2000 г. Елица се запознава с новозеландското момче Адам – страдащ от спина бифида - вродена аномалия на гръбначния стълб. Срещат се на ски лагер за ученици с увреждания. С времето Адам израства като професионален топскиор в параолимпийския отбор на Нова Зеландия. Младият мъж така добре владее ските, че грабва златни медали на параолимпиадите във Ванкувър и Пьончанг за хора с увреждания.
Посещение
През февруари 2017 г. Елица и Адам решават да дойдат в България, за да види тя страната, в която е родена. Остават 8 дни. Двамата отиват до сиропиталището в Луковит, за да занесат подаръци на децата. Няколко месеца след завръщането от България, през май 2017 г., Елица и Адам се женят на приказна церемония в Нова Зеландия. Когато след сватбата започват да мислят за бебе, той и Елица често говорят, че е добре да потърсят информация за биологичните й родители, за да разберат има ли възможност увреждането на Елица да се предаде и на бъдещото им дете. Адам окуражава съпругата си да започне нелеко търсене. Кураж й дават и осиновителите й. През юни 2018 г. търсенето вече не търпи отлагане, защото Елица разбира, че чака бебе.


Разследване
Малкото, което знае в началото, са трите имена на биологичните си родители. В документите за осиновяване се посочват 2 различни места за раждане. „Дори не сме сигурни дали това са истинските имена. Знаем само, че е родена преждевременно и че името й означава силно дърво”, обяснява таткото Гари. Така Елица, Адам и американските й родители се озовават в България с надежда, че ще намерят истината. Една от първите им спирки е близкото село Калипетрово, близо до Силистра. Там някога се е намирал домът за деца, лишени от родителски грижи, в който Елица расте до третата си година. Следващата спирка на Елица и семейството й е Домът за медикосоциални грижи в Силистра. Носят играчки, книги и обувки на децата там. В дома, вече като директор, работи д-р Таня Стойкова, която е била главен лекар на сиропиталището. Тя не може да намери думи да благодари на Джанис и Гари, че са отгледали българчето и са му дали шанс за нов чудесен живот. „Това могат да направят само хора с големи сърца”, казва директорката. Тя обаче отказва да разкрие пред Елица кои са биологичните й родители, тъй като няма право и ги насочва към съда. Елица обаче няма време. След 4 месеца ще роди първото си дете и иска да знае има ли здравословен проблем, който може да се повтори.
Помощ
Елица се обръща към журналиста Дейвид Ломас, който скоро й съобщава, че са успели да открият майка й. Тя обаче има ново семейство и не е готова да се срещне с нея. Добрата новина е, че е намерен и баща й, а семейството му иска час по-скоро да я види. За да стане това, Елица се запътва към силистренското село Вокил. Половината село начело с кмета Ехлиман Ехлиман излиза да посрещне гостенката. Най-щастливи са бабата и по-малкият брат на Елица – Руфи, за когото тя дори не подозира. 78-годишната Хайрие дълго не може да дойде на себе си, а за Руфи появата на сестра звучи като приказка. Част от посрещачите още си спомнят суровата зима на 1987 г., когато се родило момиченцето. „Мъжът ми закара майка й до родилното в Дулово, оттам - в Силистра. После ни казаха, че бебето се родило болно и няма да оцелее. Майка й не се върна повече в село”, разказва съседката Мелиха. „Бяха хубаво семейство, но не можаха да се разберат къде да живеят. Тя не искаше на село, той - в града. А като се роди болно бебето, окончателно се разделиха”, разказва роднина.
Белгия
Скоро след това таткото се оженил повторно, родил му се син. За да изкарва прехраната на семейството, заедно с брат си Бирол заминал на гурбет в Белгия. Там започнал собствен строителен бизнес преди близо 25 г. Елица и Адам, без да губят време, хващат самолета за Брюксел. Срещата с баща й в Брюксел е повече от емоционална. Мехмед не може да сдържи сълзите си, а тя няма търпение да чуе цялата истина за себе си. Таткото разказва, че бил 18-годишен, когато през 1986 г. се запознал с майка й пред силистренското кино „Москва”. Започнали да се срещат, но не правели планове за бъдещето. През август 1987 г. приятелката му съобщила, че е бременна. „Родителите й ме заплашиха, че ако не се оженим, ще ме съдят, затова се оженихме - тя беше в четвъртия или петия месец. Бебето се роди през декември преждевременно”, споделя Мехмед. Той не спира да прегръща момичето си. Щом се поуспокоява, я разпитва за живота й. Когато разбира, че е тренирала ски и е била част от американския параолимпийски отбор, не крие възторга си: „Много се гордея с теб!” После споделя, че той избрал името й. „Исках да я кръстим Елица. Бях гледал „Време разделно” и много ми хареса героинята. Отначало ни казаха, че не може, и избрахме Снежана, но явно нещата са се променили и са я записали Елица”, разсъждава таткото.
Бебе
„Това пътуване бе надежда да намеря биологичните си родители, но открих много неща, които не знаех. Отне ми време да преосмисля всичко, което се случи. Радвам се, че баща ми се оказа хубав и трудолюбив човек”, казва Елица. Няколко месеца по-късно тя ражда здраво и красиво момиченце – Грейслин. Таткото Мехмед започва да учи английски, за да се разбира със зет си и дъщеря си, а скоро след това отлитат със съпругата си Зютие за Нова Зеландия, за да прегърнат първородната си внучка. „Беше прекрасно семейно събиране с лесно общуване”, казва Елица.
Сега тя и баща й се чуват всеки ден, тя праща снимки на внучката. „Вече знам няколко думи на български”, казва Елица. Миналата година тя и Адам имали идея да се отбият да видят семейството на баща си в България на път за Колорадо, където Адам тренира половината от годината, но COVID-19 обърква всичко. Само засега, убедени са всички.